01.03.2013
Тазобедрената дисплазия е едно от най – често срещаните генетични заболявания при кучето. Наблюдава се при почти всички по – едри породи, а възможностите за лечението й и са твърде ограничени и доста скъпи. Какво представлява в действителност това заболяване и как да сме сигурни, че нашето куче няма да страда от него?
Причини Тазобедрената дисплазия е генетично заболяване. Това означава, че може да се предава по наследство. Предразположени са най – вече кучета от едрите и гигантските породи като немска овчарка, лабрадор ретривър, голдън ретривър, ротвайлер, нюфаундленд, немски дог, санбернар, неаполитански мастиф, чау-чау, английски булдог и др. Предразполагащи фактори най – вече са голямото тегло на тези породи, както и хлабавото захващане на връзките, крепящи тазобедрената става и неправилното развитие на главата на фемура или вдлъбнатината на ацетабулума. Едрите и гигантските породи бързо наддават на тегло през периода на растеж и за няколко месеца достигат почти максималното тегло, типично за своята порода. Това натоварване често се оказва решаващо за настъпване на увреждания в тазобедрената става. Изключително голямо е значението и на наднорменото тегло, което от своя страна повлиява негативно по – възрастните кучета и предразполага към проява на скритата до този момент дисплазия. Въпреки възможността кучето да е носител на генетичното заболяване, то все пак може да се развие и да води пълноценен живот без каквито и да било признаци на тазобедрена дисплазия. Причините за това лежат в начина на отглеждане – от начина на хранене, през физическото натоварване до условията на живот. Тренирането на кучето и укрепването на седалищната му мускулатура могат да окажат благоприятно влияние, но в същото време неправилно подбраните упражнения могат да утежнят състоянието.
Симптоми Симптомите на дисплазията при кучето се проявяват на различна възраст. Смята се, че най – ранните признаци на заболяването настъпват на 5 – месеца. Въпреки това, не е невъзможно от заболяването да страдат и възрастни кучета, при които тазобедрената дисплазия се проявява най – често след третата година. Симптомите, които могат да се окажат типични за болестта, са промяна в нормалната походка, заешки подскоци едновременно с двата тазови крайника при тичане, схванатост и куцота след разходка или раздвижване, а понякога и след ставане сутрин. С времето куцотата и болката се влошават и кучето отказва да се изправи и има нужда от помощ, за да стои на краката си.
Тазобедрена дисплазия при кучето – Същност
Тазобедрена дисплазия при кучето – Терапия
Ралица Грънчарова
Още за кучета:
„Лаймска болест (Борелиоза) при кучета“
„Протези за кучета – шанс за пълноценен живот!“
„Инвалидна количка за куче – отново живот в движение!“
