Сънувах те и тая нощ, о мила,
сънувах те – бленуваща до мен,
глава на рамото ми прислонила.
Тъмите бяха ярко озарени:
очите ти – през погледа ми замъглен –
горяха, в бъдещето устремени…
Тъй нявга бе, – то бяха дни честити! –
додето ти разумно се смири,
додето ти на всичко се насити.
Пробудих се и в мрака безпросветен
заплаках аз – и роних сълзи до зори
за твоя край и моя дял несретен…
loading…
