Пламен Горанов угасна, но пламъкът, който остави зад себе си, едва ли ще изгасне скоро. За него знаем малко: той беше един от първите, които въстанаха срещу ТИМ във Варна. Занимаваше се с алпинизъм и бе борец срещу застрояването на Морската градина.
Пламен бе и любител фотограф с много талант, както може да се види от неговите творби. Светът през неговия обектив е пъстър, ведър, нетипичен и може би красив по начина, по който Пламен е искал да го види.
Неговите снимки са подписани с прякора pacolon. На тях можем да видим и самия Пламен.
Приятелите си го спомнят и като сърцато момче, запленено от поезията.
„Познавам Пламен от времето, когато беше студент в Свищов. Играеше в Студентския театър. Беше част от една много креативна и артистична група младежи и бяхме в обща компания. Ясно си спомням как си говорихме за поезия и за Петя Дубарова, дадох му нейната книга „Най-синьото вълшебство“. Така изниква в паметта ми – пламенен и силно развълнуван от съдбата на Петя, която се самоубива на 17″, разказва Бисерка Андерсън.
„Не мога да си събера мислите. Помня, когато един от най-добрите му приятели – Паскал беше със счупен крак и Пламен го носеше“ – връща се към спомените друго момиче от компанията на Пламен – Боряна Георгиева. – Една вечер се прибирахме и Пламен прехвърча покрай нас, носейки Паскал на гърба си. Бягаше с всичка сила и се смееше силно и хълцайки. Това помня най-ярко – смехът му приличаше на хълцане, гласът му се чуваше отдалече, лудите му смешки и великодушно сърце. Не мога да спра да плача.“
