От общо 7,3 милиона българи при последното преброяване – у нас живеят около 3,6 милиона мъже и 3,7 милиона жени, сочат данните на НСИ. В края на 2012 г. икономически активни са били около 3 милиона българи или 47 на сто от населението.
Работещите мъже у нас са били 1,5 милиона, а работещите жени – 1 милион и 390 хиляди.
Разликата в заплащането между мъжете и жените у нас е било около 12 на сто в полза на силния пол,
което поставя страната ни в средата на класацията в ЕС-27 за неравенство между половете по отношение на заплащането, отчитат данни на европейската статистика.
Съществува сериозен дисбаланс между заплатите на мъжете и на жените, сочат резултатите от анализ на Евростат за разликата в заплащането между половете в страните на ЕС.
Разликата в заплащането на работещите мъже и жени в ЕС в повечето случаи е във вреда на нежния пол, показват данни на европейската статистика.
За икономиката като цяло – брутното почасово възнаграждение за жените в ЕС е средно с 16 на сто по-ниско от това на мъжете. Разликата в заплащането между мъжете и жените в ЕС варира в рамките на 25 процентни пункта – най-ниският диапазон е в Словения (2 на сто), а най-високият – в Естония (27 на сто).
За България разликата в заплащането между мъжете и жените варира около 12 на сто, което поставя страната ни в средата на тази своеобразна класация за ЕС-27.
Първите 10 държави, където разликата в заплащането между половете е най-голяма, са: Естония – 27 на сто, Австрия – 24 на сто, Германия, Чехия, Словакия и Англия – по 25 на сто, Финландия, Унгария, Холандия и Кипър – по около 18 на сто.
Най-ниски разлики в заплащането между половете се отчитат в Словения – 2 на сто, Полша – 4 на сто, Италия – 6 на сто, Люксембург – 8 на сто, Белгия, Литва и Румъния – 10 процента и др.
Анализът дава информация и за разлика в заплащането между половете от гледна точка на непълно работно време и пълно работно време.
Разликата в заплащането между мъжете и жените, които работят на непълно работно време, е най-висока в Испания – 35 на сто процентни пункта, Португалия – 31 на сто, и Словакия – 23 на сто.
Най-ниските нива в заплащането за непълен работен ден са отчетени в Ирландия, България и Малта.
За пълно работно време разликата в заплащането между половете варира в рамките на 20 процентни пункта – най-значителна е разликата в Германия и Словакия (20 на сто), а най-ниска е в Италия – 2 на сто.
Освен това анализът отбелязва и значителни разлики в заплащането между половете в частния и държавния сектор.
В повечето страни на ЕС разликите в заплащането в частния сектор са много по-високи
от тези в държавния сектор, като обяснението е, че служителите в държавния сектор са много по-защитени от колективните трудови договори.
Най-висока разлика между частния и публичния сектор е регистрирана в Кипър – 25 процентни пункта и Румъния – 23 на сто.
Само в шест страни-членки на ЕС: България, Латвия, Унгария, Румъния, Финландия и Холандия – се наблюдава относителен паритет в заплащането мъже-жени в частния и публичния сектори.
Според анализа на Евростат негативните данни за по-ниското заплащане на женския труд се дължат най-вече на последиците от прекъсване на работната кариера на жените вследствие на раждане, решения в семейната двойка за това жената да не работи в полза на семейния живот или от други специфични характеристики в отделните страни на ЕС.
