Актрисата Красимира Казанджиева е жена от сой. Майка й Екатерина Тодорова живяла 102 г., била племенница на майор Георги Векилски, както и на Петко Наумов – създателят на Първото музикално училище в България.По бащина линия Красимира е праплеменница на Тодорка Бакърджиева, съратничка на Ботев и Левски. Тя била актриса, викали й Дългата коса, защото косата й наистина стигала до земята. В онези тежки времена често я изпращали като куриер в Румъния, а под тежките кичури криела оръжие и писма.
Първият съпруг на Казанджиева е Серафим Северняк. От 35 години тя е щастлива спътница в живота на актьора от Младежкия театър Стефан Германов.
Красимира Казанджиева е завършила ВИТИЗ. Участва във филмите „Неспокоен дом“, „Насрещно движение“, „Юлия Вревская“, „Салвадор Дали“. Има над 50 театрални роли. От 1999 г. актрисата е в екипа, който озвучава на български език сериала „Дързост и красота“. Тя дублира ролите на Стефани Форестър, Каролайн Спенсър, Лорън Фенмор и много други. Също така участва в сериала „Забранена любов“, където изпълнява ролята на Бонка Цекова.
– Как влязохте в театъра?
– На сцената съм още от детска възраст. В Пионерския дворец играх в „Снежната царкиня“ с Ванча Дойчева – Герда, и проф. Анастасия Савинова – бабата, а аз самата – царкиня! На 17 години вече работех. Директорът на Ямболския театър ме хареса, докато ронех сълзи, че съм в резервите на ВИТИЗ. Назначи ме на мястото на Невена Коканова.
– Минали сте през сцената на няколко театъра, но най-дълго сте в Сатиричния. Какви са спомените ви от това време?
– Имах късмет да работя с режисьорите Младен Киселов, Асен Шопов, Николай Поляков, Никола Петков. Няма да забравя белградския режисьор Бранко Плеша, който постави „Мизантроп”.
– Легенди се носят за странната атмосфера на общуване в Сатирата. Каква е истината?
– Ще споделя една случка, а вие сами си правете извода. Със съпруга ми бяхме на почивка в Балчик, в къщата на Сатирата. Димитър Стефанов и мъжът ми са на плажа. Решили да се изкъпят голи. Няма никой отникъде да ги вижда. Хвърлих един поглед към плажа и какво да видя. Един милиционер нервно се разхожда на плажа около дрехите на двамата къпещи се. Те излизат от морето, милиционерът вади белезници, просто ужас. Веднага повиках Калата и го помолих да разбере какво става и да помага. Оказва се, че кметицата наблюдавала плажната ивица с бинокъл и попаднала на двама атлетични мъже, които влизат в морето голи. Тя веднага изпраща милицията там, за да не се допусне такова голо разложение. Калата бързо слезе на плажа и безкомпромисно изгони милиционера. Та така си общувахме в Сатирата.
– От години сте гласът на Стефани Форестър – майката на моден клан от американския сериал „Дързост и красота”. Как се чувствате в кожата на тази жена?
– Много точно го казахте – кожа, защото това наистина е така. Стефани ме изненадва, дразни, възхищава ме и ме прави силна. Тя ми дава мъдрост в живота, внушава ми един неин начин как теоретически да намирам точните житейски стъпки. Но искам да се знае, че аз нямам характера на Стефани, коренно различна съм от нея. Аз съм много земна, здраво стъпила на земята. Обичам да пиша стихове.
– Правили ли сте някакъв опит да влезете във връзка с актрисата Сюзън Фланъри?
– Направих един-единствен, но за мое съжаление неуспешен, опит. Писах й коя съм, даже й изпратих моя книга с посвещение. За мое голямо огорчение тя не отговори. Когато преди години на телевизионния фестивал „Златната ракла“ в Пловдив се видях с актьорите, които изпълняват ролите на Ерик и Кларк, споделих това на Ерик. Той се удиви и веднага любезно предложи да й изпратя нещо по него. Отказах, няма смисъл. В Америка актьорите не разбират от дублаж, даже не знаят какво е това, какъв труд е. Освен това те са и големи звезди. Затова оставих нещата така.
– Има ли някаква лично ваша история, свързана със сериала „Дързост и красота”?
– Подарих си за спомен обици, които нарекох „Дързост и красота”. За един мой рожден ден колегите събраха пари и ми ги дадоха. Вкъщи направиха същото. И аз отидох в златарския магазин, избрах си комплект с правоъгълни плочки. Помолих от задната страна на едната обеца да гравират „дързост”, а на другата – „красота”. Добре, ама като загубих „красота”-та, драма голяма. Както и да е, направих си нова. Важно е идеята да остане жива.
– Кое повече ви допада – прекият контакт с публиката или звуковото превъплъщение в ролите?
– И от двете изпитвам удовлетворение, но прекият контакт е незаменима магия. Звуковото превъплъщение е по-трудно, по-напрегнато! Предимството е, че стига до повече хора в момента на излъчването.
– Могат ли според вас турските сериали да засенчат „Дързост и красота” и да го изместят от сърцата на зрителите?
– Толкова съм пристрастна. Нивото на „Дързост и красота” е класика. Снима се 23 години и се излъчва в сто страни. Турските сериали не ги гледам, за да мога да ги харесам. Струящият наивитет не може да ме грабне.
– Вие сте и поетеса, публикувате свои стихове и хайку.
– Не се смятам за поетеса. Звучи нескромно и нахално. Писането ми се удава, не знам как става това. Понякога скачам нощем от леглото, за да пиша. Това е другото ми голямо удоволствие редом с „Дързост и красота“. През 2001 г. издадох моя самостоятелна книга „Червени кокичета”.
– Какво ще ни кажете за Дамския литературен салон „Евгения Марс“?
– Дамите сме около 20 на брой. Събрахме се, за да възкресим спомена за тази голяма българска писателка и общественичка, оставила достойна следа в нашия културен живот в началото на миналия век. Събираме се в нейната къща благодарение на снаха й, фармацевтката Лили Елмазова. В тази къща с автентични мебели, с големия портрет на Евгения Марс и невероятна атмосфера се усеща нейното присъствие, което ни вдъхновява. Издаваме алманах с наши творби „Конници на надеждата“. Организираме литературни четения в София и други градове.
– Каква е ролята на семейството във вашия живот? Чувствате ли се реализирана като жена?
– Много време съм била отделена от семейството си, играейки 10 години извън София, но винаги съм била здраво свързана с него. Огромна подкрепа получавам от човека до мен – артиста Стефан Германов. Най-скъпата ми публика, най-верниягт ми читател, най-строгият критик. Реализирала съм се като жена отвсякъде! Най-важното е, че всичко съм постигнала сама. Преодоляла съм трудностите и имам професия, която единствена желаех още от съвсем малко дете. Може би дори съм щастлива!
– Обичате ли да домакинствате? Да готвите?
– Не, не обичам, но всичко върша, по задължение. Аз съм припрян човек, нетърпелив, а готвенето изисква време, време! Любимата ми рецепта е тази, по която някой друг е сготвил вкусно ядене и ме покани на гости. А ми харесва да подреждам маса, да запаля свещи, да аранжирам цветята по нея!
– Родена сте на 17 март, с първите кокичета. Кое е любимото ви цвете?
– Розата! По бащина линия родът ми е от Казанлък. От там е и любовта към това цвете.
Станислава ГАВРИЛОВА
