– Тезджан, как ви се отразява цялото това внимание, което получихте след европейската титла на 60 метра? – Честно да си призная, на моменти ми идва малко стресиращо. Иска ми се да не ми влияе тази суматоха. Но като цяло съм много щастлива от факта, че покрай всички проблеми, които има в момента в държавата, съм направила така, че хората да се почувстват малко по-добре.
– Ако се върнете назад във времето, имало ли е момент, в който сте се съмнявали, че пак може да постигнете нещо значимо в атлетиката? – Не е имало чак период от живота ми, в който да не съм вярвала, че ще се върна. Но пък наистина съм имала много трудни моменти, в които буквално ми е писвало от всичко. Чудила съм се на себе си защо продължавам да го правя това нещо. Но това се е случвало в такива натоварени дни с тренировки и здравословни проблеми, които просто ми идваха в повече. Въпреки това не съм мислила сериозно да се отказвам или нещо такова.
– Как ви се отрази двугодишното наказание за допинг и с какви чувства се връщате към този период от живота си? – Както се казва, всяко зло за добро и съм си извлякла някакви позитиви от цялата тази работа. Общо взето, наказанието е останало някъде назад в моя живот, просто съм го загърбила. Не мога да кажа, че това е било някакъв урок за мен, но е факт, че се отрази на кариерата ми. Върна ме много назад в развитието, защото ми бяха необходими 2 години да си върна формата и още толкова да постигна някакви добри резултати. Оставям настрана чисто психологическата страна на нещата.
– Често казвате, че в България е много трудно да се подготвяте. Съществувал ли е вариант да емигрирате някъде? – Не и в смисъла да седнем да си говорим на тази тема. Имах късмета точно преди две години да срещна едни прекрасни хора, които станаха мои спонсори. Те имат основна заслуга да си върша качествено работата и да не мисля за някакви други варианти. С тяхна помощ и със съдействието на шефа на федерацията Добромир Карамаринов получих възможността да се готвя на лагери.
– Някои хора не разбират защо елитните ни лекоатлети се готвят предимно в парка. Това нормално ли е? – Това не е толкова странно, защото подготовката при нас много често преминава именно по парковете. Използваме наклоните и други особености на настилката. Но е факт, че няма къде да се готвим през зимата. Знаете, че зала „Фестивална“ е затворена от две години. Там пистата беше на близо 40 г. Сега всички чакаме да бъде направен някакъв ремонт. Тази зима имахме проблем, че поради липса на ток и вода затвориха и нашата зала в Пловдив. Това ни принуди да се преместим в една волейболна зала.
– Харесва ли ви волейболът? – Да, много, даже съм тренирала преди години, но нещо не се получи. Много ме боляха ръцете от топката (смее се). Иначе моят треньор Стойко Цонов се занимава и с физическата подготовка на „Марица“. Преди това пък работи с националния отбор за девойки. Моят баща също е играл волейбол, макар и непрофесионално. Така че определено съм фен на този спорт и в частност на „Марица“.
– Повечето спортисти са суеверни. Вие имате ли някакви ритуали преди състезание? – Дълго време и аз бях в категорията на суеверните. Постоянно си мислех разни неща от типа да не ми мине черна котка на пътя. От около година обаче се промених в това отношение. Прецених, че всичко е психика и просто няма нужда да се затормозявам допълнително.
– В какви отношения сте с Ивет Лалова? – Конкуренцията между нас е единствено като застанем на старта. Иначе сме приятелки и много се уважаваме. Можем да седнем и да си говорим на всякакви теми. Тя също е спортист, който е преминал през големи трудности.
– Допитвате ли се до нея за съвети? – Да, тя все пак е с три години по-голяма от мен. Има по-богат опит и определено може да ми даде полезни съвети.
– Как преминава един ваш тренировъчен ден? – Преди състезания програмата ми е по-релаксираща. По време на обемните лагери обаче тренирам по три пъти на ден. Първото занимание започва в 7,30 ч сутринта и е в рамките на 45 минути. Правя загрявка, малко бегови упражнения, които сме разработили с треньора ми, и упражнения с препятствия. Втората тренировка е в 10,30 ч и продължава 2 ч. След нея правя масаж, обядвам и ми остават около 2 ч за почивка. Третото занимание е от 17 ч и, общо взето, целият ден е плътно ангажиран.
– Липсва ли ви животът, който водят повечето ви връстници? – Не, определено. Спортът е моят начин на живот и аз отдавна съм го приела. Ако искаш да постигнеш нещо значимо, трябва да си отдаден на 100 процента. Друг начин няма, за съжаление. Иначе и аз намирам време да излизам и да се забавлявам с моите приятелки.
– Какво ви харесва да правите извън спорта? – Да си призная, не съм се замисляла много над този въпрос (смее се). Но да речем, харесва ми да ходя на кино. Като съм си в Пловдив, обичам да се разхождам по центъра. Това е едно от местата, които най-много обичам.
Стефан Чолаков, „24 часа“
Снимка: Емона Цончева/Sportal.bg
