Господин президент, разбирам, че не Ви е леко. Посребрялата Ви коса говори за много тежко бреме. Да Ви кажа, не че не е такова, но много от колегите Ви внушиха и вмениха огромната отговорност.
Не че не е такава, но не се тревожете, българските политици ще Ви гледат сеира, докато се давите, даже и ще Ви натиснат главата.
Господин служебен министър-председател, разбирам, че си поставяте големи цели, но Вие и екипът Ви сте само за 60 дни. А и според Конституцията имате ограничени права. Ако зависи от мен ще Ви оставя да управлявате малко повече.
Господа (не)управляващи Сидеров, Станишев и др. разбирам, че работата Ви е все да сте против. Но поне един път излезте от клишето.
Вие всички забравихте за снопа с пръчки.
Вие не четете история или не я помните. Забравихте ли, че времето е циклично? Забравихте ли, че когато управниците ни са разделени, идва чужда сила и започва да властва? По-скоро бъдете нащрек, защото „Когато двама се карат, печели трети.”. А вие може и да не знаете кой е този трети.
Господа (не)управляващи спрете да работите за медиите. Забравихте ли, че природата ни е създала с една уста и с по две уши, очи, ръце и крака – сиреч по-малко да говорим, а повече да работим.
Господин Борисов, дълги години показвахте, че сте мачо. Накрая обаче разбихте всякакви представи. Това си е Ваша работа. Но май е време да се погрижите за здравето си.
Господин Станишев, вече много Ви личи. Ама много Ви личи, че Ви липсва властта. Хубаво, ама май е по-добре да излезете в бащинство.
Господа (не)управляващи, не ме интересува пред кого клякате, на кого духате, и чий г.. лижете. Без извинение. Защото и вас отдавна не ви интересува как аз оцелявам.
Вие създадохте професиите безработен и народен представител. Не аз.
Вие създадохте това чудо Здравна каса и болното й отроче клинична пътека. Не аз.
Вие предадохте, продадохте, изнесохте природни и човешки ресурси. Не аз.
Вие превърнахте млади и стари в роби на/по чужди държави. Не аз.
Вие превърнахте правото на глас в проститутка. Не аз.
Вие крещите всеки път за власт. Може би сте мазохисти. Харесва ви да клякате пред всякакви групировки и т.нар. олигарси.
Вие купувате гласове. Но никой не дойде да купи моя глас. А той не струва пари. Той струва добър живот. До колкото зависи от моето съзнание, аз си го давам. Доколкото зависи от моя джоб, аз си го давам. Давам го и на децата си – доколкото мога. И понеже чудесно се справям и без вас, затова съм сигурна, че и вие ще се справите без мен.
На предстоящите избори няма да гласувам. Не желая вече да съм с вас. Няма да ви дам и децата си.
Колеги, четвъртата власт е станала същата като образованието в България. За да се запази работното място, се сътворяват куп глупости. Затова учителят няма вече авторитет, затова и журналистът вече е драскач. Обективната журналистика се е превърнала в старица, агонизираща от раково заболяване. Никой не чете Солженицин.
Уважаеми протестиращи, преди да пометете с метлите където и да е, помислете си дали метете в собствените си домове. Когато протестирате за дадено право, сигурни ли сте, че спазвате и правата на другите? Спомнете си кога за последно спряхте с колата си на пешеходна пътека. Може би когато наблизо е имало полицай, но не и майка с дете.
Искате промяна. Да, клише е – промяната започва отвътре. Много ви моля, не падайте до нивото на господата (не)управляващи.
Спомнете си за снопа с пръчки.
Аз не исках свалянето на правителството и предсрочни избори. Аз исках справедливост. Аз няма да гласувам, защото отказвам да съм част от всичко това. Аз съм променена отвътре отдавна.
За fortisimo.eu – Светла Крумова (снимка: stranichki.com)
