1
2
3
4
5
(9 гласа, оценка 4.56 от 5)
През пролетта, щом стане възможно да се обработи почвата се култивира и бранува или се грапи с гребло. Така с пролетната обработка на почвата изпаряването на почвената влага се намалява 3-4 пъти, унищожават се поникналите плевели, ускорява се и затоплянето на почвата.
На по-леките и рохкави почви може да се пристъпи към засяване или разсаждане на ранните и по-студоустойчиви зеленчукови растения веднага след пролетното брануване; при по-топлолюбивите се налага повече от едно култивиране или брануване, докато се затопли времето сеитбата или разсаждането им.
По-тежките и свързани почви през пролетта се изорават или се прекопават на дълбочина 15-18 см (около 3/4 от есенната обработка) известно време след брануването или грапенето, когато почвената влага е намаляла.
След изораването почвата отново се бранува или се грапи, за да се запази запасът от почвена влага и да се създадат по-благоприятни условия за сеитба и разсаждане.
В какви други случаи се оре през пролетта?
Пролетното изораване или прекопаване се налага и в случаите, когато почвата е силно заплевелена и само култивирането и брануването или грапенето на почвената повърхност през пролетта не са достатъчни, за да бъдат унищожени плевелите, и когато не е извършена есенна дълбока обработка на почвата. Пролетното преораване се практикува и при отглеждане на ранни топлолюбиви култури (напр. при производство на ранни домати), за да се затопли по-бързо почвата. Трябва да се знае обаче, че пролетната оран може да достигне до известна степен ефекта на есенната дълбока обработка само при структурна и по-лека почва, при тежка почва това е трудно.
