Ода за лайното и човека

Ода за лайното и човека

Много сладко стихотворенийце, което ми изпрати моя приятелка – за което сърдечно и благодаря. Не знам на кой е, но ако някой си го познае да свирка, за да го почета с удоволствие!

***

Тъй тъжен сутрин е кенефът, Нелепо плочките мълчат Разделят се лайното и човека И всеки тръгва сам по своя път…

Човекът по дела човешки Със другите подобни същества, Лайното по тръбите тежки, Надолу, с другите лайна…

След час човекът вече огладнява Забравил е за своето лайно Лайното също го забравя Тъй, сякаш те не са били едно

А може би скръбта е неуместна И може би така е по добре А може и отново да се срещнат Там нейде сред лазурното море…


Прочети цялата публикация
Коментари