Не мога да не се преклоня пред мъдростта на българските традиции. Не е случайно, че точно сега, пролетно започват пости – за да пречистим физически телата си от всички шлаки, отрови и ненужна тежест, която сме събрали от тежките, мазни храни през студените месеци. Също така не е случайно, че паралелно с физическото изчистване народната мъдрост ни подбутва да направим основна чистка и на емоционалния товар, който носим със себе си. Утре е Сирни Заговезни, или също известен като “Прошка”.
Също като чувалчета пясък, които мъкнем на гърба си, така носим с години и тежестта на всички обиди, които сме понесли. За това подробно писах още миналата година – припомнете си материала за “Анатомия на прошката”.
Чувалчетата пясък са всички наранявания, които сме допуснали, разочарования, предателства, мъка, непримиримост, обвинения – било към себе си, или към други хора. Пък “други” няма, нали го знаете? Критикувайки другиго, или обвинявайки го, ние насочваме тези отровни емоции към себе си. Защото всеки от нас е уникална капчица в океана. Но никой не съществува сам за себе си, отделен от другите капчици. А щом всяка капка е потопена в океана, значи… всички сме едно. Ако не харесваш нещо в другия, значи не харесваш себе си.
Хайде да спрем да нараняваме. Да нараняваме сами себе си, и чрез другите. Да се освободим от товара, който носим от години. Знам, че знаете тези неща. И аз ги знам. Но това не ми пречи да ги забравям понякога. Затова е толкова ценно да се оглеждаме един в друг, да се подсещаме. За да можем да бръкнем надълбоко, в забравените, най-фини пластове, където още се спотайват най-съкровените ни тайни, онези, които не искаме да поглеждаме, или се самозалъгваме, че сме разрешили.
Знаете ли защо е толкова важно да се простим утре, да очистим душите си? Не просто защото това е хубав, мил жест на сплотяване, израз на любов. Ами защото така помагаме на себе си. Буквално и много прагматично.
Болка, тъга и обида, които таим дълбоко в душата си заради обиди, нагрубяване, или незачитане в детството ни биха могли да ни попречат да бъдем уверени в себе си, да се реализираме по най-добрия начин. Да пропилеем потенциала си, само защото някъде дълбоко в нас още дреме неувереното детенце, което се чувства незначително.
Ами ако носим още по-голям товар? Товар, който години наред не можем да смелим и да изчистим, се отразява буквално и на физическото ни тяло. То започва да страда, сдобива се с цял куп заболявания, до степен в която дори живота ни физически може да бъде застрашен. Родители, съпрузи, деца, приятели, колеги, и още един куп хора може да са ни наранявали последователно през целия живот. И всяка рана се стаява надълбоко, оставяйки траен белег в душата ни… Лесно ще ги разпознаете – това са хората и случките, за които най-напред ще се сетите. Някои от тях може да предизвикат сълзи в очите ви. Други – негодувание, гняв дори, възмущение.
Всичко това са емоционални шлаки, които не ни трябват…
Не е нужно непременно да се видите или чуете с човека, с който е свързан определен товар. Можете да го извикате в съзнанието си, да проведете разговор ако трябва, да изясните всичко.. и да се простите. Оставете сълзите които могат да се появят да изчистят всичко. Не се срамувайте от тях, те са част от изцелителния процес. Бъдете много, много откровени със себе си. Дори да боли. Помнете, че го правите за себе си.
Новото начало изисква преди всичко едни нови, отговорни хора. Зрънцето на истината, прошката, любовта е стаено в сърцето на всеки от нас. Нека започнем от там.
Прощавайте. Аз започвам на ново и на чисто.
Ако намирате тази публикация за интересна и полезна, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Нека стигне до повече хора, които имат нужда от нея! Благодаря ви!
Tags: великденски пости 2013, да простиш, душевно пречистване, емоционален товар, защо да се прощаваме, как да простя, на чисто, прошка, Прошка 2013, Сирни Заговезни, товар от обиди, физическо изчистване
