Великолепният век

Публикувано от Ivan Bedrov на 20 мар 2013 в категория статии | 5 коментарa

В един строеж в Бояна бил намерен автомат Калашников. До него имало пълнители и заглушител. До строежа пък минавала улица, а по тази улица обикновено минавали хора. Един от тях бил Бойко Борисов. Следователно някой готви атентат срещу бившия премиер.

Тази евтина сапунка беше предложена на българската публика в края на миналата седмица. По класическия начин – първо на едни медии прожектираме първия епизод. После медиите започват да се преписват без много да се интересуват какво са им пробутали. И ако след това все още има зрители, които да не са разбрали дали Изабела е бременна, тогава идва ред и на втория епизод. Анонимни източници от МВР споделили, че били силно притеснени за сигурността на г-н Борисов. Повтаря се същият механизъм и публиката вече знае не само, че Изабела е бременна, но вече знае и от кого.

Подобно отношение към гражданите като към безмозъчна зрителска маса, за която случващото се в държавата й е точно толкова интригуващо, колкото съдбата на героинята от сапунката, говори за две неща: първо, лицата на статуквото изобщо не са разбрали какво се случи през последния месец и второ, отказват да разберат, че те са на шейната в тази игра и колкото повече излишни движения правят, толкова повече ускоряват шейната надолу.

Премиерата на сериала „Калашник в Бояна“ съвпадна с края на първия сезон на историческата сага „Доган Великолепни поръчал Бойко Великолепни“. Разумът предполагаше само три възможни изхода от тази случка: или Ахмед Доган е разследван за поръчителство на убийство срещу Бойко Борисов, или Бойко Борисов е подведен под отговорност за изнасяне на класифицирана информация, или пък е осъден да плати сериозна сума на Доган за думите си, ако са измислица. Добрите сценаристи обаче затова са добри, за да предложат на публиката най-невероятната развръзка, дори когато вариантите изглеждат ясни.

„Този лист хартия представлява просто един лист хартия“, каза пред публиката главният прокурор Сотир Цацаров. Така хем Борисов е сит, хем Доган е цял. Практиката сочи, че колкото по-далече от реалността е едно твърдение, толкова по-лесно хората могат да повярват в него. Нищо, че Цацаров повтори два пъти израза „ниска степен на достоверност“ цели три седмици след „новината“. Прокурорът дори не успя да се стърпи и се смя на глас, докато четеше собственото си обяснение по случая: „Планиряният атентат е в договореност с Ахмед Доган, когото възнамеряват да поставят на мястото на Бойко Борисов… Сигналът е един лист хартия, изписан на принтер. На този лист хартия отгоре фигурират думите „Строго секретно“.

Докато Борисов беше министър-председател, макар и в оставка, нямаше нужда от чак толкова драматични сюжети, за да попадне в медиите. Един халат и едно повишено кръвно налягане доскоро бяха достатъчни. Сега прожекторите са насочени към новите и конкуренцията за вниманието на медиите става жестока, методите също. Скоро можем да очакваме и СМС-кампания за спасяването на доскорошния спасител.

Всичко това освен за забавление, служи и за равносметка. Управлявалите до онзи ден България абсолютно нищо не са научили и не правят и най-малък опит да си извадят поуки от сполетялото ги. Доволната усмивка по лицето на Сергей Станишев показва, че това се отнася в пълна степен и за социалистите. Щедри обещания за държавна благодат и никакъв опит за критично отношение към собственото им управление допреди 4 години. И от едната, и от другата страна не лъха здрав разум.

Резултатът от масовизиращата се неадекватност е лесно предвидим: Бойко Борисов ще мобилизира някаква група твърди привърженици, които продължават на гледат на него като на любимия и застрашен герой от сериала. Сергей Станишев ще мобилизира обичайното количество избиратели за БСП. Останалата част от публиката е отвратена и не иска изобщо да ги вижда. Част от хората се радикализират и са готови да последват този, който им предлага да взривим бомбата в стаята, пък после да му мислим. Социологическите изследвания вече показват, че Волен Сидеров трябва да почерпи.