Днес, в света и към настоящия момент в България се предлагат два основни типа на съхранение на стволови клетки – публично и частно.
Публичното съхранение се основа на принципа на доброволното дарение. Дарителите на стволови клетки безвъзмездно предоставят собственият си биологичен материал, който се взема по време на раждане за обществено ползване. Този тип дарение на клетки, както тъканото и органното дарение се стимулират от всички правителства и е част от здравната политика на всички държави. Взимането и съхранението на ствловите клетки се финансират от държавния бюджет.
Основният принцип на публичното банкиране е запазване анонимността на донора, който няма право да се възползва от собствените си клетки. Това на практика означава, че ако родителите са дарили стволовите клетки на своето новордено и след известно време то се разболее, т.с. има нужда от клетъчна трансплантация, не може да се възползва от тях. В този случай задължително се преминава през процедура, която включва търсене на съвместим донор за човека, който се нуждае от трансплантация. Това е свързано в повечето случаи с продължително чакане.
Дейностите по търсене, тестване на донор и реципиент и самото предоставяне на стволовите клетки от публичната банка е много скъпа процедура, нейната стойност е между 20 и 30 хиляди евро само за едно приложение. Платената цена не се възстановява при отхвърляне на донора или реципиента. Най-често съхранените клетки се използват само за клетъчна трансплантация при лечение предимно на онкохематологични заболявания. Всеки ден заради липса на дарени органи в Европейския съюз умират по 12 души. За да не се допуска това, всеки човек трябва да знае какво означава донорствто или, че частица от всеки може да спаси нечий живот по света.
Частното банкиране се основа на обратния принцип на публичното съхранение.Родителите взимат решение да съхранят биологичния материал на новороденото в частна тъканна банка, което им осигурява изключителното право да ползват стволовите клетки във всеки един момент. За тази цел семейството плаща цена, която включва извличането, преработката и съхранението на стволови клетки за период от 20 години, но без да се плаща цена за търсене и с възможност за незабавно използване.
Тези клетки са на постоянно разположение и са единствено собственост на семейството. Стволовите клетки могат да се ползват само след одобрението на родителите и при наличие на медицинска индикация за лечение, т.с. никой друг няма право да ги ползва. При този принцип на съхранение се осигурява висок процент на хистологична съвместимост: в процентно съотношение имунологичната съвместимост вътре в семейството е много по-висока спрямо всеки друг съвместим донор от публичната банка. Освен това голямото количество криосъхранени клетки дава възможност за многократно приложение, което е абсолютна необходимост в регенеративната медицина. При прилагането на собствени стволови клетки не съществува опасност от отхвърляне, поради този факт след трансплантация не настъпват усложнения. В семейните банки владеенето и познаването на медицинската история на семейството, дава възможност да се контролира и предвиди предаването на инфекциозни и наследствени болести.
Големите частни банки основно финансират клиничните проучвания, които целят разширяване на пълните възможности за лечение със стволови клетки.
Галина Стоева, Административен Директор, Тъканна банка
Снимка: FreeDigitalPhotos.net
