Още по темата
Хиляди бразилци на протести, искат импийчмънт на Дилма Русеф
2015-04-12 22:11:35
„Атака“ и ВМРО си мериха килограмите и комплексите в НС
2015-04-08 16:48:06
Хора, излъчващи негативизъм нямат право да бъдат очите на нацията, предупреждава видният архитект , градостроител, преподавател, изследовател и публицист
Интервю на Стойко Стоянов
– Архитект Генчев, предизвестена ли беше тази криза в българското общество, къде са корените й?
– Години наред общественият интерес беше подтиснат в името на индивидуалността, на отделната личност, в името на нейната инициативност. Преди 20 г. един министър председател даже беше казал: „ Ако си беден, то ти си сам виновен”. Но не всички имат делова инициативност, начален капитал, връзки. Има хора, които са просто добри, изпълнителни, съвестни, възпитани, които в битката с лакти не могат да се наложат. Трябва ли тези добродетели да загинат, за да отстъпят място на пробивността? Трябва ли добрите, самаряните да бъдат осъдени на бедност, на незначителност, без възможности за действие и изява? Трябва ли те да бъдат неми свидетели на неприлична демонстрация на охолство и разточителство?
Освен социалната криза бяхме въвлечени и във втора криза. Възприехме един конституционен модел, който работи при възпитани хора, издигнати личности, които не могат да си позволят ирония, насмешка над политическия противник, а търсят обратно – доброто в него в името на общи цели. Не случихме на такива хора.
Така че това, което става сега по улиците и площадите се роди от съвпадението по време, от една страна, на продължилото десетилетие болезнено прощаване на народа ни с илюзиите за народовластие и материална задоволеност, а от друга страна – с днешната жестока междупартийна битка. Съвпадането на тази задълбочаваща се социална криза с актуалното партийно поведение на конфронтация роди бунта на улицата. Никога не е имало такова политическо ожесточаване, направо желание да бъде смазан противника. А обществото не се нуждае от политици, които вместо да си подадат ръка, заразяват хората със собствената си непримиримост.
– До колко тази гражданска революция е следствие от провала на българските елити?
– Не бива да разсъждаваме винаги с крайни категории, защо трябва да бъде непременно провал. Да се огледаме, да видим какво се случи и случва около нас. Една Румъния, която се има за европейска, извърши публична екзекуция на бившия си държавен глава Чаушеску и жена му. Това е нещо страшно и срамно, и никой в света няма да го забрави. Вижте Гърция, кипи от няколко години. Турция – с една цариградска фасада, а в азиатските й части стават невероятни неща. А кръвта, която остана, след разпада на Югославия.? Българските елити все пак успяха да прекарат държавата през едно тежко време, не сме излезли още от него, но не проляхме кръв. Това е голямото достойнство на българския политически живот и доказателство, че ние действително имаме елит. Когато преди време в размирна Албания трябваше да влезнат италиански и гръцки войски, за да сложат край на размириците там, един дипломат от Тирана ми каза: „Ние нямаме тези мъдри политици, които имате вие”. Генерализирането на упрека към елита е и една от причините за днешното тежко състояние на държавата. Черногледството до голяма степен е често привнесен отвън и култивиран всред нас проблем. За миналата година имаме значителен ръст на промишлеността, селското стопанство роди много, туризмът цъфти, всичко това са обективни показатели, които говорят, че нещата не са тотално лоши. Депозитите растат, което може да бъде тълкувано добре, но и като страх от инвестиции, а той – породен от черногледство.
– От къде идва това чувство да се самонаказваме?
– Имам усещането, че има много хора, чужди държави, политически сили, които желаят България да е слаба и неуверена. Когато обезсилиш морално твоя противник или съперник, постигаш по-лесно всяка твоя цел. Затова те мачкат, мачкат, мачкат, за да се почувстваш виновен. Ето сега ни внушават да се чувстваме виновни за това, че 15 хиляди евреи от Беломорието са споделили ужасната съдба на милиони техни сънародници от всичките останали европейски страни. А не мислим, че в онези ужасни и жестоки времена сме успели да защитим и опазим други 50 хил. български евреи. Подценяват този факт, търсят под вола теле, само и само, за да ни накарат да се чувстваме слаби, да сме в отстъпление, да живеем с мисълта, че сме излишен народ на този свят, че след 30 г. България няма да я има. Ужасното е, че има българи- „душеведи“ (публицисти, журналисти, социолози,,,), които се хранят от такива мисли и ни облъчват с негативизъм. Те нямат право да бъдат учители на нацията. Обществото трябва да изяви вместо тях други, които мислят позитивно, които ни зареждат с оптимизъм и дават кураж на всички. Трябва ни кураж, защото ние водим ежедневно хиляди уж-малки битки, от които губим по малко : веднъж Нефтохим, после – някое ЕРП, съд в Страсбург,… На сбора от тези малки поражения дължим нашата бедност.
– Съвременният човек е обсебен от шпиономания, но има ли реално някакъв геополитически заговор срещу българите?
– Да има, даже е естествено. Та ние в нормална професионална среда (разговорът се води с кабинета на председателя на САБ), без да се мразим си съперничим и се конкурираме с различни средства. И как тогава това поведение да го няма в отношенията между държавите. Трябва да сме големи наивници, за да повярваме на обратното твърдение. Трудно ми е да намеря обяснение на какво се дължи нашата лековерност. Може би на липсата на полухилядогодишен държавнически опит. Освен, че 5 столетия са избивани беззащитни хора, отучиха ни да се управляваме. Ние все още пренасяме навиците на селското, патриархално общество с неговите добродетели – почтеност, работливост и т.н. и върху междудържавните взаимоотношения. А това е абсурдно. На едни гърци всяка втора дума им е лъжа, а ние се надяваме да ни отвърнат с нашите добродетели. Виж Маказа.
– Българите не приемат своите елити, сега улицата иска линч, пълна подмяна на старите лица от прехода, как да пренастроят часовниците си политиците?
– Това са крайности. Има си институционни канали и форми, в които всеки може да се вмести, да каже какво иска и какво мисли. Стига да има идеи за промяна на държавата. Конституционният ред е този път, нищо не се постига с палене на Конституцията. Партиите задължително трябва да се променят. Вместо да са рупор на народа си, те се превърнаха във филтър, който подбира не честните, а послушните и безскрупулните. Не може да се подвизава партийна личност, още по-малко да е с намерението да стане държавник, която да си помисли дори само за миг, че може да урежда отношенията в страната с помощта на силата или на заплаха със сила. През последния месец чухме в НС да се говори за гражданска война, за взимане на властта по немирен способ, за „заплашен граждански мир“. Изрече ли политик подобно нещо, трябва да бъде изключен още в самата си партия. Всички партии трябва да премахнат този тип хора, които флиртуват с крайности и насилие (и ритници). Хора с подобна лексика трябва да бъдат отстранени и заменени с личности, диалогични, които могат да говорят и с най-отявления си опонент, които могат да поемат протегнатата ръка. Ако някой отблъсква подадена ръка, то той е неспособен да бъде политик и държавен деец. Всичко опира до възпитанието на личността, а не до някакви сензационни мерки, не до тактика и хитри ходове. Начело на партиите трябва да са хора на разговора, на диалога, които са изпепелили омразата вътре в себе си. Не може дейци, които в собствената си партия действат интригантски и авторитарно да водят България по демократичен път.
– Но през годините на прехода възпитанието на нацията е в регрес?
– Това е вярно в известна степен. Не направихме най-доброто, но не трябва да забравяме, че наследихме от годините на комунизма едно бреме на прости нрави и ниски изисквания. За да бъдеш тогава български посланик не бе необходим образователен ценз, това евфемистично бе представяно в служебното описание като „посланическо образование – по избор.“
– Вие сте против арогантността в политиката, но партии като „Атака” печелят привърженици и одобрение точно със скандални и крайни лозунги.
– Партийни феномени като „Атака” живеят върху неглижирането на националните интереси, което се практикува от големите партии. Сакън да не се назовеш националист. Аз съм националист, а ще се назоват ли партийните ни лидери националисти; те (да бяха само те!) даже избягват да изговорят думата „българи“. Големите партии престанаха да бъдат патриотични. С апломб обаче набеждават 1/10 от българите за „фашизоиди“. Аз съм убеден, че голямото мнозинство от привържениците на „Атака”са патриоти, там те могат да намерят своето лоно. Кой сега говори за патриотизъм и обич към народа, кой сега говори за народовластие, даже не споменават думата народ, говорят за популизъм. Ако народът иска нещо от тебе, то това трябва да стане политическа норма. Говорят за краен националист, а кой казва краен демократ, краен социалист. Политиците трябва да разберат, че народът е основната ценност. Пазарното стопанство е само средство за постигане на народното благополучие, както и демокрацията (чети Стоян Михайловски).
– Как да се превъзмогне хаосът на улицата, недоверието на хората?
– Живея близо до района на Орлов мост и имам преки впечатления от шествията. В първите дни на протестите това бяха 15-20- годишни младежи. Лозунгите им бяха като на футболни агитки, не политически, а често даже вулгарни. Но после се промени съставът, дойдоха огрижени хора, притеснени, граждани с проблеми. Тоест, бунтът е разнолик и като мотивация, и като състав, но е факт, всъщност това е симптом, че е налице криза в обществото, която трябва да избие някъде. Да си спомним Френската революция – реално тя е предизвикана от порив за просвещение от умни хора, търсещи отговор на реалните проблеми на неравенството, но се изражда в ужас. Аристократите са избивани, като са ги хващали няколко души и като таран са разбивали главите им в стените. Затова, както безкритично не можем да приемем политическият живот у нас, не можем безгрижно да приемем и това, което става на улицата. Улицата е понякога не по-малко опасна от един политик-диктатор. Тя не може да управлява, но може (в добрия случай) да отправя ясни послания към институциите.
– Къде се загуби българската интелигенция, защо не поведе недоволните?
– Интелигенцията може да формулира идеи. Тя е в основата на всички големи събития, тя е виновникът за ставащото. Но интелигенцията не управлява масовите процеси. Хубаво е да имате един интелектуалец, който да е издигнат, очарователен, да формулира нови тези, да говори по един блестящ начин, да назовава недъзите. И в същото време как да си го представя този човек да върви по улиците и да размахва знаме и да крещи „Мафия” и т.н. Това е тази вродена безпомощност на изящното мислене. Великото народно събрание беше пълно с изтъкнати хора, но никой от тях не проби после във властта, бяха изметени. Бедата е, че в политиката интригата е реален факт. Страшното е, че интригата най-често се упражнява от хора от среди, които остават в сянка. Най-страшното е, че най-често тези хора не са българи по душа и даже по паспорт. Това са душманите на българската демокрация, защото демокрацията е преди всичко явност, откритост и гръмко заявена истина. Истината е лекът на днешните български страдания.
