На 26 март 1940 г. умира световно известният борец и кечист Дан Колов, чието пълно име е Дончо Колев Данев. И до днес той е считан от мнозина познавачи за най-великия борец за всички времена и легенда в бойните изкуства.За цялата си кариера изиграва над 1500 официални срещи (като се твърди, че с неофициалните са над 2000), като от тях губи само 72. Без излишно митологизиране следва да се отбележи, че кариерата на българския борец е от най-значимите в български и световен мащаб.
Дончо Колев е роден на 27 декември 1892 г. в село Чадърлии (Сенник), община Севлиево. Отрано остава сирак, баща му умира на 40 г. от скоротечна туберкулоза. Отначало заминава за Унгария като градинар, но в този занаят не може да вложи силата си. Оттам отива в САЩ заедно с група българи-гурбетчии, когато е едва на 17 г.
Започва кариерата си на борец първо в организираните сред работниците борби. Следват победи на турнирите в цирк „Виктория” от 1914 г., когато директорът на цирка кани хора от публиката да премерят сили на арената със звездата Джеф Лоуренс-Циклопа. Дончо приема предизвикателството и успява да победи 106-килограмовия професионален борец.
От 1918 до 1925 г. тръшка всички борци в САЩ. В поредица от двубои успява да победи много от известните по онова време кечисти – Джеф Лорънс, Збишко Циганевич, Джак Ширей, (наричан още Човекът светкавица), Руди Дусек, Джо Стекър, Стренглар Люис, Джим Браунинг и много други.
Тогавашният кеч няма нищо общо със сегашната бутафория – върху боксов ринг се играят три рунда по 20 минути. Позволено е почти всичко. Правило е, че няма правила. Съдията се намесва в краен случай. Допускат се и юмручни удари.
На кинолента е запазена схватката на Дан Колов с някакъв с някакъв двуметров швед в Париж. Скандинавецът го удря в устата. Българинът спира, изплюва три-четири зъба, вдига противника и го забива надолу с главата. Това се повтаря, докато шведът остава да лежи в безсъзнание.
Българинът мачка наред, но мениджърите не го допускат да стане световен шампион, тъй като Дан Колов се отказва от техните услуги и сам си е импресарио.
Тогавашният носител на титлата американизираният грък Джим Лондос в продължение на 20 г. избягва мач с Колов, няколко пъти не се явява на вече уговорени борби. Дан Колов цял живот преследва световния първенец, дори му дава $ 20 000 (огромна за времето си сума), за да се съгласи. Но гъркът се бои и няма кураж да застане срещу българина.
Дан Колов е поканен на турнир в Япония, където паметна остава победата му над самурая Джики Хигън-Удушвача, любимец на императора и идол в японската борба, непобеждаван от никого като професионалист. Преди срещата му с Джики през прозореца на хотелската му стая профучава с изключителна точност нож, предназначен да го убие, който Дончо избягва благодарение на бързите си рефлекси. След схватката тълпата прави опит да го линчува.
Следва турне в Китай – в Шанхай побеждава тяхната гордост Уан Фу, следва победоносно турне в Кантон, Нанкин, Тибет… Достига до Нова Зеландия.
После тръгва да обикаля Африка.
През октомври 1933 г. идва ред на европейските борци.
През ноември 1933 г. дава 2000 долара и целия си хонорар от срещата си с англичанина Кинг Кърдис в полза на подсъдимия в „Лайпцигския процес” Георги Димитров, като писмено заявява: „Аз не съм комунист. Но не мога да съм спокоен и равнодушен, когато друг българин е в опасност.”
На 7 април 1935 г. Дан Колов се завръща триумфално в България, където навсякъде го съпровожда възторжен шпалир от хора. Околийският управител му дава файтона си, за да си отиде до родното село Сенник. Прославеният българин благодари, но отказва: „Пеша съм излязъл от село, пеша ще се върна.”
И в България не спира да се бори: абисинецът Реджиналд Сики в София; Чарли Сантен идва чак от САЩ да премери сили в Плевен, но се завръща победен; Шарл Регуло…
Една схватка обаче заслужава специално внимание и описание. Битката се е състояла на 6 април 1936 г. в парижката „Пале дьо Спорт”. На големия турнир по кеч 43-годишният Дан Колов се състезава от името на България и побеждава наред всички свои противници, като на финала се среща с французина Анри Деглан – „Човекът с хилядата хватки“, европейски, световен и олимпийски шампион. Тази победа носи на българина титлата „европейски шампион“ и „диамантен пояс“, заслужено го наричат „Кинг Конг“, „Кралят на кеча“ и „Балканският лъв“. Деглан има достойнството да признае: „Българинът Дан Колов е първият, който наистина ме победи. Признавам резултата за реален.”
Благородството на Деглан му печели приятелството с Дан Колов. След 36 г., през 1972 г. Деглан идва в България и си спомня драматичния сблъсък на титаните: „Срещата ни в Париж за диамантения пояс в Европейското първенство бе изключителен двубой, продължил повече от час. По физика бяхме почти еднакви. Признавам откровено, че в тази изключителна схватка той беше по-добър и заслужено спечели в родината ми.”
На 7 юли 1972 г. Деглан специално посещава село Сенник, където оставя писмено признание:
„За спомен от моето идване в родното село на моя спортен противник и още по-голям мой приятел. И това ще бъде за мен един незабравим спомен, че можах да дойда и да му отдам почит, която бях длъжен да му отдам, преди да отида при него някой ден.
Привет, о, мой добри приятелю!
Интересна и показна част за неговата сила и дух е случката, когато отива на лов, но се среща лице в лице с мечка, с която реално се бори около час, като накрая успява да я пребори и убие с пушката си. Следи от неговите ръце са оставени по лапите ѝ, където я е държал в жесток захват.
Умира също като баща си от скоротечна туберкулоза, която го стопява от 105 на 46 кг. Последното му желание е да бъде погребан в родното му село Сенник. Близки и съселяни избират място в двора на църквата “Св. Иван Рилски”, построена на най-високия хълм в самото село. Мястото е избрано целенасочено, защото от там се открива невероятно красива гледка към Централна Стара планина. Националният ни герой е заслужил тази чест и почит.
Кратък, но ефектен клип с автентични кадри за Дан Колов може да бъде видян на линка http://www.youtube.com/watch?v=x97cItDvEhQ
/По материали в интернет/
