Зен произлиза от санскритското „дхяна“ – медитация, мисля – и именно това е залегнало в основата му.
Зен не е секта, не е религия, а начин на мислене, състояние на ума.
Това е изкуството да се живее.
Основна добродетел в зен е скромността. Трите големи гряха са алчност, гняв , невежество.
Трудно е да се говори за зен.
Великото е в малкото: цъфнала вишна, огън за премръзнал странник, ято птици в планината.
Зен не разчита на интелектуално възприемане. Който ще търси интелектуално зен, може да го види съвременно и интелигентно в книгите на Казандзакис, Хесе, Керуак, Пърсиг, Уайт. Има много други, които или съзнават, че пишат зен литература, или изобщо не им пука (затова са истински зен) как се казва литературата им – но искат да принесат полза за своите читатели, да им донесат освобождение.
А някои се опитват – тръгвайки от малко към много и накрая без мярка за количество – да живеят зен. Да практикуват. Зен се практикува.
Със зен се сблъскваш. Зен се приема внезапно.
Зен
