Инфографика
Увеличаване
Смаляванеа>
Заетостта в България е спаднала с 4.9% през последното тримесечие на 2012 г. спрямо същия период на 2011 г. По този показател страната се нарежда заедно с държави в далеч по-незавидно икономическо положение като Гърция (-6.5%) и Кипър (-4.8%). Това се разбира от доклада на Европейската комисия (ЕК) за тримесечния преглед на трудовата заетост и социалното положение в ЕС.
От Брюксел са обърнали специално внимание в своя доклад на ситуацията в България. В доклада се посочва, че интензивните мерки за икономически съкращения по време на рецесията са довели до подобряване на бюджетната позиция (дефицитът е намалял от близо 4% от БВП през 2010 г. до 1% две години по-късно), но на цената на увеличаващо се социално недоволство.
Структурни проблеми
България, заедно с Франция, Холандия и Полша, попада в групата страни, в които несъответствието между квалификацията и уменията на търсещите работа и нуждите на пазара на труда се увеличава. Това показват едновременното увеличение на броя свободни работни места и на безработицата в края на миналата година спрямо първото тримесечие на 2010 г.
За четирите години между 2008 г. и 2012 г. безработицата е нараснала от 5.6% до над 12%, а младежите, които търсят заетост, са двойно повече – 28%. Дългосрочно безработните също са се удвоили до 6.5% през третото тримесечие на миналата година спрямо преди кризата. Така над половината от безработните нямат работа от над една година (56% за третото тримесечие на 2012 г.). Броят на заетите е намалял най-много сред по-нискоквалифицираните работници, както и в по-бедните региони на страната, а също и в секторите, свързани със строителството.
За сметка на това от ЕК отбелязват положителната тенденция на ръст на производителността на труда, която продължава в България и през четвъртото тримесечие на 2012 г. е била 6% на годишна база. Тя е придружена и от силен ръст на разходите за труд – с 6.8%. Подобна е ситуацията и в Литва, където производителността на труда се увеличава дори повече, отколкото в България – 12.4%, а номиналните възнаграждения на един зает – с 12.3%.
Под риск
От комисията отбелязват, че сметките за електричество са сред основните разходи на българските граждани и според местни анализатори около 85% от месечните доходи на домакинствата отиват за покриването на базови нужди. Така почти половината българи (44%) са били в тежка материална нищета през 2011 г. Това е най-високият процент в целия ЕС и е пет пъти над средната стойност за общността.
България остава най-бедната страна в ЕС, констатира еврокомисията. Близо половината от населението (49%), 52% от децата и 61% от пенсионерите са застрашени от бедност и социално изключване. Тези нива са около два пъти над средните за Европа. От ЕК заключават още, че 22% от работната сила получават минималната работна заплата (според данни на европейската статистическа служба).
Кой кого издържаЗа последните 20 години (между 1992 и 2012 г.) броят на хората над 65 години в България спрямо тези в трудоспособна възраст (15 – 64 години) се е увеличил със 7 процентни пункта и е достигнал почти 28%, показват данните на Евростат. Това означава, че за всеки човек над 65 години има под четирима души в трудоспобна възраст. Все пак България не е страната с най-неблагоприятен показател. В Германия и Италия на всеки трима души от работната сила се пада по един човек над 65 г.Този показател е притеснителен най-вече заради тенденцията за увеличаващ се дефицит на пенсионната система в България. На практика обаче той не показва колко хора издържат пенсионерите, тъй като по данни на Националния статистически институт едва под 60% от хората на възраст между 15 и 64 години са били заети през 2012 г.Общият коефициент на зависимост (т.е. колко са хората под 15 или над 65 години спрямо тези в трудоспособна възраст) пък е намалял за 20-годишния период до 47.5% (виж. графиката). Причината обаче е, че намаляват младежите под 15 години (с около 10 пункта) като дял от хората в трудоспособна възраст.
