Призрачните останки на древноримския град Помпей напомнят за смъртоносното изригване на Везувий през 79 г. То убива хиляди хора и „консервира“ телата им в положението в момента на смъртта. Но тя настъпва не от нажежената лава, нито от задушаващите облаци прах.
Гибелта им е причинена от нещо доста по-необичайно, отбелязва Би Би Си. Потоците от лава или разтопените скални късове се процеждат през щитовидния Везувий твърде бавно, за да бъдат смъртоносни. Истинските убийци са много по-страшни.
Четири са начините, по които вулканът убива.
1. „Сваряване“ в свръхгорещи газови вълни
На 24 август 79 г. Везувий буквално избухва. От него излизат потоци от свръхнажежен газ. Скоростта им е почти като на ураган. Пирокластиката – вещество, наподобяващо пепел, съдържат газ, пепел и скали. Скоростта може да достигне 725 км в час, или 200 м в секунда.
Първата вълна удря Херкулан с температури около 500 градуса по Целзий. Изпепеляващата горещина е достатъчна да свари мозъка и да изпари плътта на жертвите. В града остават само обгорели до черно скелети.
Но как са умрели жителите на Помпей, остава мистерия в продължение на векове. Едва сега вулканолози откриха, че те са убити от вторична вълна пирокластичен поток. Тя е значително по-студена от тази, помела Херкулан. Затова труповете там са запазени от падналата върху тях вулканична пепел.
Пирокластичните потоци са вероятно най-смъртоносното вулканично явление, защото могат да изминават огромни разстояния с невероятна скорост. Те се образуват от избухващи щитовидни или стратовулкани, съдържащи разместващи се слоеве от лава, пепел и скали. При изригването скалният слой бива смазан и превърнат в малки частици прах. Те се смесват с горещи пепел и газове и образуват гигантски облак гъба.
2. Погребване под бързо движеща се кал
През 1985 г. изригва вулканът Невадо дел Руис в Колумбия. Излелите се пирокластични потоци стапят ледниците в планината. Разтопената вода се смесва с вулканична пепел, кал и скали, като предизвиква 4 огромни лахара, спускащи се със скорост 60 км в час.
Лахарите са смес от кал и вода с тежестта и здравината на бетона. Те се спускат като лавина и могат да причинят огромни разрушения, защото носят големи скални късове и камъни.
Лахарите от Невадо дел Руис се вливат в шесте големи реки в подножието му. След това водната стихия с пълна сила се стоварва върху град Армеро с население 20 000 души. От града остават само 4 къщи.
3. Задушаване с отровни газове
Вулканите могат да бъдат и тихи убийци. Когато един вулкан дреме под повърхността на езеро, магмените газове могат да се просмучат през земните пукнатини и да останат под водата във вид на въглероден диоксид.
Земетресение или кално свличане може да направи така, че въглеродният диоксид бързо да се издигне на повърхността на езерото. Това е рядко, но много смъртоносно явление, известно като лимнично изригване.
Досега в историята са регистрирани само две такива изригвания. Последното се случва в Камерун през 1986 г. Кално свличане превръща в източник на масова смърт спокойното езеро Ниос, намиращо се в кратера на заспал вулкан. Изпуснати са над 80 милиона кубически метра въглероден диоксид. Те убиват над 1700 души и хиляди животни в близките села.
4. Изтребление с облаци от пепел
Опустошителните ефекти от вулканично изригване могат да имат и по-голям обсег на поразяване.
През 1991 г. на Филипините изригва вулканът Пинатубо. Той изхвърля във въздуха 22 милиона тона частици от пепел и серен диоксид. Те се издигат на височина 19 000 метра в атмосферата. Силният вятър от преминаващия в момента оттам тайфун разпръсва пепелта във всички посоки, преди тя да падне като слаб сняг върху къщите. От тежестта обаче се срутват много покриви. Така 300 души загиват в домовете си.
Подобни изригвания са толкова мощни, че леките частици пепел могат да се издигнат на височината на долната част на стратосферата – 30 000 метра. Пепелта и вулканичните газове от Пинатубо се разпространяват над голяма част от земного кълбо и дори обръщат към Космоса част от слънчевата радиация.
Това от своя страна причинява понижаване на глобалната температура с 0,6 градуса по Целзий. Ефектът трае две години. Някои учени обаче смятат, че подобна вулканична активност може да е причинила промяна в климата, довела до Голямото измиране. Става дума за масовото измиране преди 251,4 милиона години, белязало границата между геоложките периоди перм и триас. Тогава са унищожени 96 на сто от земните видове. (24 часа)
Пазарувай в MediaMall.bg – книги, музика, филми и абонаменти
