Патладжан

Патладжан
Моравият зеленчук, култивиран още преди стотици години
Обичате ли „имамбаялдъ“ – прословутата турска гозба, основен компонент на която е патладжанът?
Древен зеленчук, култивиран преди хиляди години, който и днес се вписва добре на всяка трапеза по света.
И независимо дали ще бъде в имамбаялдъ, гювеч или просто кьопоолу, моравият зеленчук си остава все така вкусен и полезен.
Патладжан (Solanum melongena) или т.нар. син домат представлява растение от род Кучешко грозде на семейство Картофови.
Синият домат е близък родственик на картофа и домата, като за негова родина се приемат Индия и Шри Ланка.
Патладжанът е едногодишно растение, достигащо приблизително 120см височина, с големи, едро нарязани листа, цветовете са оцветени от бяло до виолетово, а плодът е месест и с различна големина в зависимост от неговия сорт.
Патладжанът е зеленчук, отглеждан най-вече заради своите големи размери и вкусна месеста част. Историци твърдят, че той е култивиран още в дълбоката древност в Азия, а векове по-късно е пренесен в Европа.
Видове син домат (патладжан)
Американски патладжан – с издължена форма, оцветен в тъмнолилаво;
Ориенталски патладжан – тънък и леко издължен, с тънка кожа и значително по-малко семена;
Италиански патладжан – сравнително по-малък от другите видове, с нежна кожа и сърцевина, както и значително по-добри вкусови качества;
Сицилиански патладжан – голям, кръгъл и с неправилна форма, с изключително тънка кожа и лек сладникав привкус;
Бял патладжан – с дебела кожа и твърда сърцевина.
Здравословни ползи при консумация на патладжан
Патладжаните, както голяма част от зеленчуците, са богати на витамини (А, К и С) и минерали (калций, магнезий, калий, фосфор, натрий и цинк, и в по-малки количества – селен, магнезий и мед).
Много кулинари твърдят, че освен нискокалорични и сравнително лесно смилаеми като храна, сините домати се оказват полезни за храносмилателната, дихателната и сърдечно-съдовата система, както и за костите и ставите.
Те са добро помощно средство при състояния като подагра, тъй като стимулират изхвърлянето на солите на пикочната киселина в организма.
Здравословни рискове при консумация на патладжан
Принципно патладжанът е тежка храна, натоварваща за храносмилането и бъбреците. Книгите за здравословно хранене не препоръчват патладжан при възрастни хора с различни увреждания на стомаха, бъбреците и черния дроб.
Съществуват различни приложения на патладжана, а така също и начини на разпознаване и съхранение.
Източник: тук
Ключови думи :
патладжан,
Автор : от интернет
Четена : 599
Дата : 20 July 2011

Най-четени

Архив статии

Произхожда от Индия, където и до сега се срещат диви форми на това растение.Дивите са бели до жълтеникави на цвят не по-големи от кокоше яйце.нес жълтият мини патладжан и малките бели и червени, които не се различават по вкус от големия си събрат,се отглеждат ограничено и са голям деликатес в луксозните скъпи ресторанти.От Индия се разпространява в Китай и други страни от Югоизточна Азия. В Европа, а по-точно в Испания попада през 13 век, където е донесен от арабите. Във Африка го донасят персите. И навсякъде патладжанът е приет с упех в кулинарията на всяка страна. Патладжанът има богат минерален състав. На първо място са солите на фосфора, следвани от тези на калция, сярата, калия, желязото и др. в по-малки количества. Съдържа вит.С и вит. от групата В.Печени за зелен хайвер, в гювеч или друга консерва,не само ще разнообразят трапезата ни. Те подпомагат изчистването на организма от холестерина, намаляват нивото му в кръвта и съдовете. Затова се препоръчват за профилактика и лечение при атеросклероза. Заедно с това увеличават изхвърлянето на пикочна киселина и предпазват от подагра. Препоръчват се и при сърдечно съдовите заболявания, защото калият в тях подобрява работата на сърцето, подпомага изхвърлянето на течности и предпазва от отоци.Съвети:* Преди употреба се нарязват и посоляват, а след това се изплакват със студена вода.По този начин се извлича значителна част от соланина, на който се дължи горчивината. * Пържат се на силен огън, в добре загрята мазнина, за да не поемат много от нея. * При преработката им не бива да се употребяват метални съдове и уреди. * Могат да се приготвят с кожицата, но без нея ястията имат по-фин вкус. * За да не се напукват , преди да се поставят да се пекат, се набождат * Патладжаните най-добре се запазват през зимата по следния начин:          o Нарязани на тънки кръгчета( посолени и изплакнати с вода ) се бланшират 3 мин. Разполовени на две ( също посолени и изплакнати ) за пълнене се бланшират 4 мин. След като изстинат, се опаковат и поставят във фризера          o Нарязани на филийки( предварително посолени) се изпържват 2 мин. в горещо олио.Изстинали се нареждат в буркани. Съхраняват се във фризер.И по двата начина патладжаните се запазват почти една година.За готвене не се размразяват предварително

Патладжанът или така нареченият син домат (Solanum melongena) принадлежи към семейство Картофови (Solanaceae) и по-точно към род Кучешко грозде (Solanum). Съществуват много видове патладжани, различаващи се по формата и цвета си. Познати са: американски патладжан, който е по-издължен, най-често е тъмнолилав на цвят;
ориенталски – по-тънък и по-дълъг, отличава се  с по-тънка кожа и е с малко семена; италиански, който е по- дребен по размер, с нежна кожа и месеста част и още други видове. У нас най-популярни са американският и ориенталският вид.
 В 100 г патладжан се съдържат около 0,9 г протеин, 0,4 г мазнини и 2,2 г въглехидрати; фосфор, калций, сяра, калий, желязо. Витаминният му  състав е приблизително равен с този на  пипера и доматите,  но сините домати не могат да се консумират сурови, а при топлинната обработка витамин С и витамините от В групата се губят до голяма степен. Патладжаните съдържат соланин, поради което, ако се режат на парчета, трябва да се изкиснат в студена вода, след като са постояли малко обилно посолени. Когато се пекат цели, не се налага подобна манипулация.
Патладжаните  се препоръчват за профилактика и лечение на атеросклероза, тъй  като съдействат за  изчистване на холестерола. Пектиновите вещества улесняват почистването на токсините от организма. Препоръчват се и при подагра, тъй като стимулират изхвърлянето на солите на пикочната киселина заедно с урината, но трябва да не се консумират пържени. Поради трудно смилаемата целулоза, не се препоръчва на болни със стомашно-чревни заболявания Страдащи от бъбречни заболявания също не трябва да консумират патладжани.
Патладжанът е нискокалорична храна, но ако се приготвя пържен, може да поеме много мазнина. Затова в диетичното хранене е по-подходящо да се пече или задушава.