Превземането на Дортмунд от ромската престъпност е показателно за нарастването на трафика на хора към Германия след 2007-ма година, твърди публицистът Манфред Паулус, който е бивш следовател. „Дотогава в града имаше една известна с предлаганата женска плът улица, която беше под наблюдението на полицията и социалните служби. Но когато Дортмунд се напълни с проститутки от Пловдив, всичко се промени.“
През 2010 услугите си в Дортмунд предлагат вече към 700 млади ромки. Междувременно трафикът на хора към града е намалял, но само поради пренасищането на пазара на женска плът, свидетелства Манфред Паулус.
Експертът признава, че престоят на българските роми за повече от три месеца е незаконен, както незаконна и е нископлатената работа на черно, която някои германци им предлагат. „Но те са граждани на Европейския съюз и ние не можем да ги репатрираме“, подчертава Паулус.
„Несигурността в действията на властите по отношение на незаконно пребиваващите в Германия роми се дължи и на неудобството от една историческа вина, свързана с геноцида спрямо ромите, извършен по времето на Хитлер“, обяснява депутатката в баварския Ландтаг професор Урсула Менле, която е и заместник-председателка на фондация „Ханс Зайдел“. Тя изтъква, че проституцията в Германия не е забранена, което води не само до безнаказано предлагане, но до и безнаказано търсене на услугите на пълнолетни проституиращи лица.
Междувременно пазарът на женска плът в Дортмунд е пренаситен
Порочният кръг от миграция и престъпност
„Парите, спечелени от процъфтяващата ромската проституция в Германия, се влагат в други отрасли на организирания бандитизъм. Решение на проблема, произтичащ от наплива на жива плът за продан обаче нямаме, а то ни трябва, защото автобусите от Източна Европа продължават да пристигат“, категоричен е Манфред Паулус.
Според Ивайло Филипов и Тодор Димитров – експерти по трафика на хора в Главната дирекция за борба с организираната престъпност, в годините на българското еврочленство трафикантите и сутеньорите са променили начините си за доставка и контрол на своите жертви по пиаците и публичните домове в Западна Европа. Сега насилието над жените и момичетата често се заменя от по-гъвкави форми на заробване – често сутеньорите са любовници или дори съпрузи на проституиращите жени, само и само да се измъкнат от евентуално наказателно преследване.
Търговците на плът обикновено пътуват отделно от „стоката“ си или я следят чрез съгледвачи. Техните босове рядко или никога не напускат България, защото навън са много по-уязвими от органите на реда. Спечелените мръсни пари често се инвестират в злато и скъпи коли, които по-лесно се докарват в България. С тях се печели и доверието на бъдещите проститутки, че животът в бардаците на Запад е приказка без край.
Кошмарът на жертвите
В баварския град Бад Кисинген са осигурени няколко защитени жилища за избягали от сводниците си проституиращи жени в Германия. Често в тях биват настанявани и български момичета, споделя Ренате Хофман, ръководителка на неправителствената организация „Солводи“.
На германците им трябва решение, тъй като автобусите от Източна Европа продължават да пристигат
Според правозащитничката част от причините за слабия отпор на търговците на жива плът в Германия се крият в недобре обмислените стимули за жертвите да свидетелстват срещу своите насилници. „Когато настанените при нас ме попитат какво ще получат за участието си в процесите срещу сводниците, мога само да ги уверя, че докато трае делото, ще получават социална помощ, а след това и малка пенсия като жертви. Бъдещето им в Германия след края на процеса обаче е несигурно, което често е причина те да отказват съдействие“, обяснява Хофман.
Тя не крие вълнението си, когато говори за ужасните травми, нанесени на избягалите от насилствената проституция жени. „Те не могат да спят или го правят само на светло. Често се самонараняват и изпитват чудовищен стрес, тъй като са били предавани не само от представящите се за техни интимни приятели сводници, но нерядко и от собствените си семейства. Бившите бели робини изпитват тежък психологически дискомфорт и пълно недоверие към всичко и всички“, разказва Ренате Хофман.
Автор: Н. Цеков; Редактор: Б. Михайлова
