Красимир Дачев е едно от имената в българския бизнес, за които много се говори през последните 20 години. Собственик на няколко фабрики, той е считан за един от богатите българи. Разговаряме с него за бизнеса, корупцията и съдбата на предприемачите.
– Вие сте един от малцината българи, които си признават, че са богати. Кажете в тази връзка какво е да си богат човек в бедна България?
– Колкото повече пари имаш, толкова повече се увеличават проблемите и задълженията ти. Но при мене това е станало вече навик, част от живота ми е да приемам нови предизвикателства. Но това положение си има и лошите страни – понякога се чудиш как да си плащаш сметките на банката, в главата ти има проекти за стотици хиляди и милиони левове и не можеш дори да почиваш спокойно. Но това според мен вече е последна фаза на перверзията – когато ти прави кеф да имаш такива нефизиологични удоволствия като да правиш бизнес.
– Извинете, но ако един обикновен човек чуе вашите оплаквания, ще си каже: “да му имам проблемите”…
– Обикновен, несвикнал човек, не може да понесе моите проблеми – той няма да издържи. Ако те му стигнат до главата, предполагам, че ще си драсне клечката и ще се запали.
Сега сериозно – трябва да можеш да издържаш на тези неща. Например
много добре стана, че дойде кризата
защото тя показа кои в бизнеса са истински и кои не са. Имаше много хора, които работеха на отразена светлина, те не генерираха реално производство. докато моята фирма показа устойчивост на такива турболенции. При това съм в прекрасни отношения с хората, които работят за мен.
– Това май е клише – повечето от предприемачите казват нещо подобно…
– В никакъв случай! Ако сега отидете при моите работници и им кажете: “Дайте да ви сменим началника” и те приемат, веднага се махам! Сериозно! Който иска, да направи този експеримент. Не знам дали са доволни, но знам, че правя всичко за тях.
– Значи сте изпълнили това, което поиска Марин Райков – бизнесът да помогне на хората в кризата…
– Аз съм го изпълнил много отдавна, преди той да е сънувал, че ще стане премиер. Помагам, с каквото мога. Но когато банките те държат в мъртва хватка, когато срещу тебе са всичките държавни чиновници и измамници, облечени във власт, това, което мога да направя, за съжаление, не е много.
– Говорите за отношенията между бизнеса и държавата като за война…
– Вие нямате представа от изобретателността на държавата! Ето един пример – имам да прибирам милион и седемстотин хиляди лева ДДС от държавата, но ако сега отида в митницата и имам да освобождавам нещо, за което трябва да платя 15 000 лева, няма да си го получа, ако не внеса парите в брой, и то предварително! А всичко е в една и съща сметка, митниците и данъчните са свързани, и могат спокойно да си ги прихванат, но – не! Ако закъснея след 14-о число да си внеса ДДС-то, текат лихви, те като закъснеят – няма лихви. Няма такава държава, в която да има “невиновна отговорност”, както е при нас! Това вече е закон. Аз плащам за някой, който не си е платил ДДС по веригата. Добре че излизат някои решения на Европейския съд, за да могат и у нас държавата да разбере, че аз съм изряден и не мога да плащам втори път.
– Все пак ние сме член на Европейския съюз, това не влияе ли на ситуацията?
– Не знам какъв член сме, вероятно става дума за мек член… Сега се говори за “висящ хляб”, “висящо кафе” –
това са глупости на търкалета!
Човекът няма какви гащи да си обуе, ти ще му даваш кафе! Политиците обаче не ходят сред хората и не знаят, че народът мизерства. Мизерстват не само безработните или пенсионерите, мизерстват фирмите, предприемачите. Дребните предприемачи умират. Ето, преди малко тук бяха двама такива и казват: “Помагай”. С какво да помагам, като и аз съм на същото положение?! Държавата е абдикирала от всичко и сега казват: тези са богаташи, народни изедници.
– Как реагират хората от вашата среда на всичко това?
– Не е случайно, че много от предприемачите започнаха да се оглеждат навън, да си купуват имоти в други държави – във Виена, в Лондон, там си пращат децата да учат и живеят. Това е симптоматично и те са в правото си. Но тези, които не могат, те какво ще правят?
– Но България има едни от най-ниските данъци в Европа, това не е ли добре за бизнеса?
– Стига с тези данъци! Данъците са нищо. Кой чуждестранен инвеститор ще дойде у нас при днешното ни положение, въпреки ниските данъци?! Ето ви един пример – аз произвеждам и имам отпадъчен продукт. Министерството на екологията правилно ми казва: трябва да го махаш, да не замърсяваш природата, нямаш право да го натрупваш. Подавам аз документи в ДКЕВР и им казвам: господа, дайте ми разрешение да го горя този отпадък. Но корумпираното съсловие там не ми разрешава, забраняват ми да го депонирам, разхождам го с камиони къде ли не по България и вместо от изгарянето в ТЕЦ – Девня например да произвеждам енергия, аз купувам същата тази енергия скъпо и прескъпо. От мен се иска да отида в този регулатор и да им се моля по известния начин, и то години поред, за да си свършат работата. Вместо да ме премират, че изгарям отпадъците си и произвеждам енергия, те раздават разрешителни на фирми, които отиват в гората да режат дърва и да произвеждат енергия от биомаса. След време ще кажем, че сме извършили престъпление спрямо природата си, но ще бъде късно. Защото
у нас е на власт “груповата безотговорност”
– Рисувате мрачна картина на икономическите реалности…
– Това е истината – държавният чиновник прави каквото си иска у нас. Аз се изумявам от изобретателността на тези хора!? Вие нямате представа колко хора са във всичките тези агенции – няколкостотин хиляди души. Това са заплати, служебни коли, командировъчни… Като дойдат при нас в Свищов, стоят по няколко дни, ядат, пият, не плащат, подписваме им командировъчните и от тях вземат пари.
– Това не са ли малките играчи?…
– Какво значи малки играчи – тук става дума за комулативен ефект. Като ми дойдат всяка седмица в предприятието по двама-трима, те взимат много повече, отколкото ако дам еднократно на някой 100 000 евро. Тези хора източват жизнените сили на държавата, тези пари отиват в празни бюджетни разходи. Никъде в бившите соцстрани например няма полицейска академия, при това с бюджет, по-голям от парите за БАН. У нас има. В цял свят полицията взима най-добрите кадри от университетите – инженери, лингвисти – не им трябва академия.
– Затова ли е бедна държавата, защото не се разходват правилно парите в бюджета?
– Разбира се!
– Все пак има и хора, които прибират по корупционни схеми милиони левове – те не са ли по-опасни за обществото?
– Вие сте се вторачили в няколко такива хора в страната, но не забравяйте, ние сме малка държава – у нас дори кражбите са на малки суми. Нека да има такива 2-3-5 души – с мед ще ги храним. Страшното идва от хилядите малки, дребни общински и регионални наглеци. Те удрят предприемача и той не може да се развива, действат по принципа на тотото – с малки суми, но редовно.
– Това ли е корупцията, която убива всичко в България – малка, дребна, но вършена ежедневно от стотици и хиляди държавни служители?
– Да, разбира се. Нека дам един пример, с продажбата на мой имот в страната. Чужденците, които го купиха, ми поискаха да взема разрешение за строеж – стандартна процедура. Мотивът им – у нас е невъзможно да се пребориш с бюрокрацията на държавната администрация. Първоначално аз им се изсмях – как няма да вземете разрешение – това е стандартна процедура, всички документи са в ред. Оказа се, че те са прави, а аз бъркам – трета година ходя по мъките на стандартната процедура. И това е навсякъде. И това е големият ни проблем – предприемачите са унижавани тотално.
– И какво може да се направи?
– Трябва да се изнесе на светло всичко това, което става в държавата. Всички дребни шантажи и инсинуации, които се правят – с имена, с конкретни случаи. Даже съм решил да направя специално за това една телевизия и да използвам представителствата на Българската търговско-промишлена палата. Всеки предприемач да може да отиде в най-близкия до него областен център и да каже какво му се е случило пред камерата, да го видят и чуят по цяла България. Нека рекетьорите да се видят и чуят! Нека да изкарат такъв общински или държавен чиновник пред всички, и ако тогава не се получи адекватна реакция от съответните институции, вече ще стане страшно и “народната любов” към тези хора ще се канализира, ще получи тласък.
– Не разбирам едно – как някой в България ще излезе и ще каже: ето този ме рекетира, иска ми пари или нещо друго?
– Ще каже! Предприемачът, когато е в безизходица, той няма алтернатива. А ние вече 20 години сме в ъгъла. Малко вдигнем гребена за година две и пак – в ъгъла…
Наскоро говорих с един колега, който се кандидатира за депутат. Питам го, защо така реши, а той споделя – омръзна ми да ходя без пари в джоба.
– Кога предприемачите ще се вдигнат срещу корупцията?
– Моментът наближава. Правителството трябва да е щастливо, че предприемачите не стачкуват, не протестират. Защото ако това стане, протестът ще е различен. Миналата година ние бяхме спрели да работим поради липса на суровина и хората излязоха в неплатен отпуск. Тогава те дойдоха при мен и ми казаха
“Шефе, да тръгваме ли към София?”
Аз ги спрях тогава. Гладът радикализира хората и няма кой да ги спре. Ако сега кажа: “Тръгвайте!”, тези гладни 3000 души кой ще ги спре?… И не само при мен това може да се случи – останалите предприемачи не са в по-добро положение. Хиляди хора в България разчитат на заплатите си и ако не ги получават, тогава гладът ще е организатор на протестите, а гладният човек е способен на всичко.
– Близо ли е това време?
– Вижте признаците и ще разберете. В последните години в България най-заетите хора са съдебните изпълнители, докато нотариусите нямат почти никаква работа. А съдебните изпълнители не произвеждат нищо – стигне ли се до тях, значи всичкият труд на хората е отишъл в канала. На мен това ми прави впечатление.
– Много хора от бизнеса вече напуснаха страната. Това ще продължи ли да се случва с предприемачите?
– Да, напуснаха и напускат, най-много като че ли се отправят към Виена. Разбирам ги – те не искат децата им да растат и учат в страната…
Ние сме една малка, бедна държава, трябва да осъзнаем това. Имал някой 100 хиляди лева и веднага му приписват какво ли не – пране на пари, престъпления…
– Добре, но не сте ли чували, че у нас се перат пари?
– Чувал съм, но защо така никой не дойде при мен да му свърша тази работа?! Имам производство, имам обеми, но никой не е дошъл и да каже – ето ти 5 милиона, изпери ги! Така че не вярвам. Иначе наркотици, проституция и кражби има навсякъде по света, има ги и у нас, но те са в малки размери – такава ни е държавата.
Познавам и политици, които са откраднали
но – разберете – малки сме, дори кражбите са ни малки! Големият проблем е малката корупция, при даване на всякакви разрешения, при получаване на документи…
– Защо не реагирате – нали имате обединения на бизнеса, камари, работодателски организации?
– Проблемът е, че запушиха устата на доста хора от тези структури. Изкараха ги ченгета, окаляха ги и сега те си мълчат. А сред тях има доста свестни хора. Лошото е, че ние трудно набираме кураж да предприемем нещо.
– Значи, остава вариантът да си плащате…
– Няма как – всички плащахме, за да оцелеем. Сега обаче ситуацията се промени – и ние нямаме пари да продължаваме да плащаме. Това вече приключи!
– И сега какво ще правите?
– Като дойдат,
ще ги гоня с вилата да ги трепя…
Едно интервю на Красимир ТОДОРОВ
