20 години по-късно

84
Добави коментар
petrov
petrov

Всичко щеше да е по-завършено, ако след обявяването на извънредно положение с боклука на София премиерът Станишев и основният му политически опонент кметът Борисов се бяха наредили с по една метличка пред парламента, окръжени от фотографи, които щракат ли, щракат… Единодушните снимки на другия ден щяха да са добра метафора за близкото бъдеще, такова каквото си го представят в БСП.

Невъзможно? Дори по българските демократични стандарти за невъзможни или поне недопустими се смятаха и други неща.

Приемаше се, че изборните правила не бива да се сменят радикално в последния момент. Но изненадващо само три месеца преди изборите БСП и ДПС се споразумяха да играят за по-висока бариера за влизане в следващия парламент. Така признаха, че са готови служебно да дисквалифицират политическите си противници със същата лекота, с която министрите им описват обществените поръчки като за точно определен кандидат.

Смяташе се също, че медиите като цяло трябва да са независими от властта, за да реагират, когато тя злоупотребява с доверието на гражданите. Но през седмицата правителството прие предложената сделка и вече е в официално съдружие с издателя на един куп вестници, представляващи близо 1/3 от всекидневния тираж. Освен демонстрация на безконтролност и несъобразяване с очевиден конфликт на интереси решението е груба намеса на вестникарския пазар, нелоялна подкрепа от държавата за един от участниците в него, който на всичкото отгоре дори не е подписал етичния кодекс на българските медии…

Атаките с боклука, „прихващането“ на медиите и елиминирането на потенциалните партньори на ГЕРБ в бъдещия парламент изглеждат като елементи от един и същ план – БСП да се окаже незаобиколима при съставянето на следващо правителство. Проблемът не е в целта, а в чувството за безнаказаност, с което сегашната власт атакува основни демократични принципи. Почти 20 години след Кръглата маса и посочването на тези принципи като единствен избор пред България играта с тях изглежда зловещо лесна.

Без принципи

Ако има добра новина в решението на кабинета „Станишев“ внезапно да обяви ситуация на криза и да състави цял антибоклучен щаб с ресурса на няколко министерства, тя е че в София най-накрая ще падне голямо метене. Лошите новини са поне две:

– във финансирането на хигиенната кампания ще потънат пари на данъкоплатците от цялата страна, не просто вноските на софиянци  

– макар и на пръв поглед благородно, включването на правителството като „помощник“ с боклука точно в този момент е прозрачно политическо действие срещу Борисов, което трябва да подчертае неспособността му да се справя сам с елементарни дейности.

Точно така прочетоха и жителите на София развитията от последните дни. Според експресно проучване на „Алфа рисърч“ 80% от тях определят хода на правителството като предизборна кампания. Всъщност става въпрос за обикновена злоупотреба с властта на държавата и нейните институции. Плоска имитация на работа, която има за цел да ни покаже, че ужким Бойко Борисов не се справя с боклука, за разлика от компетентното правителствот на БСП, ДПС и НДСВ.

Правилото, че този, който е на власт, не бива да я използва, за да печели предимства в избори, изглежда, е първата отдавна забравена демократична постановка. Престъпването й даже се е превърнало в норма от много правителства насам. Най-елементарните примери са онези с министрите, които обикалят за предизборна агитация със служебните си автомобили. Много по-вредни са практиките скрито да се финансират управляващите партии с пари на държавни предприятия. Историята помни и официални злоупотреби като кампанията „за повишаване на избирателната активност“, която в края на предния мандат НДСВ проведе с пари от бюджета, защото се смяташе, че високата активност работи за нея.

На тези избори ще видим всичко от горното и кампанията с боклука сега е само началото. За голяма изненада, вместо да атакува решението на правителството, кметът Бойко Борисов необичайно за него се укроти и каза „благодаря“.

Без избор

Ако обществената чувствителност към харченето на публични средства за политически кампании е напълно притъпена, смяташе се, че тя все още е висока към по-крайни „престъпления“ към демокрацията, каквото е рязката промяна в правилата на играта точно преди изборите. По тази причина преди седмица не звучеше сериозно предложението на Яне Янев да остане 4-процентната бариера за влизане в парламента на отделни партии, но тази за коалиции да се качи до 8% (и с още по един процент за всяка следваща формация в обединението). Както често става с Яне Янев напоследък, някой подозрително казва Б, още преди той да е довършил А. В сряда при обсъждането на предизборните закони в създадената за целта временна комисия депутатите на БСП и ДПС единодушно го подкрепиха. Ако решението бъде потвърдено в залата тази седмица, това вероятно ще дисквалифицира част от претендентите за следващия парламент. Три месеца преди изборите времето за приспособяване на променените правила и за съдебни пререгистрации е недостатъчно.

Най-знаковата жертва на новия праг може да се окаже коалицията СДС – ДСБ. Повечето социологически проучвания показват, че ако бариерата от 4% се запази, наскоро обединилите се десни имат голям шанс да влязат в парламента и да допълнят мнозинството на ГЕРБ. Такъв сценарий далеч не е сигурен при праг от 8%, а присъединяването на още партии към синята коалиция – примерно земеделците на Мозер или „Новото време“ – би внасяло все повече хазартност.

За избирателите, които търсят алтернатива на сегашното управление, но не я виждат в Бойко Борисов изборът  ще е труден, защото вероятността гласовете им да пропаднат става сериозна. Част от тези, които, според различни политолози няма да рискуват, ще подкрепят ГЕРБ и така ще се свият допълнително шансовете пред дясната коалиция.

Пред подобна трудна ситуация се изправя и третият партньор в управляващата коалиция – НДСВ. Прогнозите за партията на Симеон Сакскобургготски да влезе самостоятелно в парламента и така не бяха добри, но в новата ситуация, дори да намерят атрактивен коалиционен партньор, това няма да им помогне. Освен ако, разбира се, не приемат най-после офертата на ДПС да ходят заедно на избори.

Целта на социалистите е прозрачна – да се разбие алтернативата на сегашното управление. Ако Борисов остане без партньори, с които да излъчи правителство, евентуалната му победа на изборите ще е безсмислена. Той ще трябва да избере коалиция със Станишев (като се замислим, какво пречи ДПС пак да е там?) или да остане в опозиция. С всичките условности на изчисленията отсега при високата бариера най-вероятните участници в следващия парламент освен ГЕРБ и БСП са още „Атака“ и ДПС – в този ред. Така че друг възможен вариант би бил ГЕРБ – „Атака“.

Дотук двете управляващи партии направиха каквото можаха, за да обезвредят изборите като демократичен инструмент за промяна. Отхвърлиха най-важното от предложенията на групата неправителствени организации за честни избори  – бюлетините да се броят в регионални центрове, вместо на място в секциите, за да не могат купувачите на гласове да контролират резултата. Инженираха формации и формацийки (тип „Напред“), за да си осигурят евентуални съдружници в новия парламент или пък „троянски коне“ ако властта не е тяхна. Бъдещето вероятно ще покаже, че са внедрили подобни „бомби“ в ГЕРБ с маниера, с който преди 20 години бившите тайни служби се подредиха в тогавашната демократичната опозиция, за да я рушат успешно отвътре. (Експертът Тошко Тодоров, който се яви на телевизионния дебат редом до Борисов, а после се оказа агент на ДАНС и беше „изгърмян“ лично от Станишев, е само първи пример. Впрочем вината е изцяло на Борисов.)

Най-крайната засега идея – за по-сигурно евентуално дясно управление да бъде блокирано с вдигане на изборната бариера, също има своите аналогии в близката история. Ситуацията напомня 2001 г., когато управлението на ОДС с премиер Иван Костов използва позициите си в съдебната власт, за да блокира кандидатирането на Симеон Сакскобургготски за президент, а после и съдебната регистрация на партията му. Тогава това не помогна.