За хубавите неща

След няколко дни ще празнуваме празника на влюбените. Без нея, любовта, животът ни би бил немислим. Тя ни радва, тя ни и натъжава понякога. Но както и да минава тя през нашия живот, винаги помним първата обич, първата целувка, първото разочарование.. И за нея, любовта, няма възраст.. Ще ви предоставя едно прекрасно есе на мой близък, което чета винаги с удоволствие.

Здравей, мое Очарование.

Снощи, препрочитайки написаното от теб, на фона на тази шеметна музика, те поканих, и танцувахме само двамата, по средата на огромен площад, целия заобиколен от фонтани. Водата, кристално чиста и прозрачна, хвърляше пръски, струеше, лееше се на талази, под, над и около нас, в ритъма на чувствения танц. Озовахме се във водовъртежа на собствените си мисли и чувства – паралелен свят на измамно спокойствие, тишина и мъртва пустош. И докато стихията бушуваше вътре, в собствените ни същности и природа… изведнъж … Неземна светлина озари тъмния небосвод, и телата ни вече плуваха бавно и с наслаждение, към малък зелен остров – райско кътче за изтерзаните ни души. Тъмнозелен плащ покриваше земята чак до хоризонта. Подухна вятър, тишината се раздвижи и пустошта оживя. Навсякъде бе осеяно с цветя. Теменужки приветливо поклащаха главици, в отговор детелините обръщаха към тях своите листа. И те си зашептяваха. Незабравката се е свила там, под стъблото на вечно движещата се трепетлика. Маргаритките, високо вдигнали чела, кимаха срамежливо-радостно на всяка закачка, която вятърът им поднасяше… Благодат и чудна хармония! И ние се отпуснахме блажено в лоното на природата, велика и щедра, избавяща ни от безумния танц на греха и смъртта. Ръцете ни се търсеха, устните ни зашептяваха думи на нежност и обич, телата ни се сливаха в сладостна прегръдка, душите ни ликуваха. Започна се дългото завръщане към отдавна изгубеното и забравено ангелско великолепие на собствената ни същност и природа.

Весело посрещане на този красив празник, приятели, пожелавам ви много обич и взаимност на вашите мечти.

На Велики четвъртък , рано сутринта, се боядисват яйцата за празника. Има много сведения за тов защо го правим и каква е символиката. Няма данни за това, кога са започнали да багрят яйцата. Има исторически и археологически сведения, че яйца са се багрили и дарявали в Древен Египет, Персия, Рим, Китай. Ритуалите са свързани с началото и тайната на живота и безсмъртието. Като християнски религиозен символ яйцето първоначално олицитворява гробницата на Христос и камъка, който е отместил. По-късно асоциацията се промения заради наложилия се обичай яйцата да се боядисват в червено – кръвта на Христос.

Евреите са имали обичай, когато ходят на гости някъде, да даряват домакинът. Ако гостът е много беден, то той дарявал яйце. Според християнските предания, когато Мария Магдалена отишла в Рим на среща с римския император, следвайки обичая тя му подарила яйце, обагрено в червено. Символ на Христовата кръв. Тогава именно навлязал този обичай за багренето на яйцата, като по – късно започнало използването на други цветове. А ето и моите начини за боядисване на яйца. Най – напред е червеното, което слагам пред иконата, която пази моя дом. Ползвам както естествени багрила, така и купени такива. Също и лепенки, метални звездички и лунички. И восък, с които те стават много хубави, макар че това е една доста трудоемка работа.

Когато искам да направя мраморно яйце, измитото такова увивам в шлюпините на стар лук, като всеки пласт завързвам със здрав конец. И всеки следваш пласт – също. Така те стават много интересни. Ако не, просто във водата слагам шлюпините, яйцата в марля и варя така около 15 мин. от началото на завирането.

Ползвам също и готова боя с желатин, направените яйца са красиво пъстри и гланцирани. Правила съм и с олио, като най – напред боядисвам в по – светла боя и тогава в по тъмна. Това е правило, първо светлите и постепенно се преминава към тъмните цветове. Когато търсих нещо ново, прочетох, че мокро яйце се овалва в ориз, завързва се в марля или парче чорап и се слага в оцветената с боя вода да се вари. Крайният резултат е приятни бели петна на повърхността на черупката. Допълнително декорирам с картинки или ваденки.

А в един руски сайт открих необикновено красиви яйца, рисувани с восък или органични бои. Толкова добре направени, това е голямо изкуство. Знам че по подобен начин се изработват и тук такива, като за целта се ползват специална писалка, перодръжка с перо или топлийка. Нарисуваните фигури са фантастични.

Сърдечно благодаря за поздрава и пожеланията. Честит празник и на теб. Сърдечно Ружа, по известна като Лисса коментаторката 🙂

Благодаря и на двете ви за поздравите, защото знам че и вие се грижите за здравето на хората. Ружка, пресрещали сме се в свежото, но ти си ми симпатична и колежка, това е нормално в един контакт. Далеко от Родината не е лесно..

Много рано моя баща е останал сирак и веднага след завършване на гимназията, започва да работи във фирмата на свой братовчед. Той бил търговец на яйца, заклани птици и пух за бита. Бил е много опитен, търгувал с Германия и Египет, където е имал представителни кантори. След като работил известно време в складовете като най – доверен човек, чичо Георги (така се казваше братовчеда на татко), решил да го изпрати в Египет, защото му трябвал там за големи доставки по поръчка. Престоят му бил около2 години, там е имал връзка с други българи, работещи в мисии и кантори на представителства. Това за младия ми баща е било голямо предимство, тъй като е всеизвестна младежката дързост и интерес към непознатото. Това, което е изживял през тези години там, снимките, които имаме в един красив албум, показват красотата на стария Египет. Хеопсовите пирамиди, оживените улици с характерните палми, уличните търговци, укротителите на змии.. Често, сгушена в прегръдките му, слушах унесена за тези красиви места. Когато разказваше за Хеопсовата пирамида, всичко ми изглеждаше толкова невероятно. Гледах снимките, колосите пред входа и не можех да си представя величието им и тяхната тайна. Татко ми казваш , че е много красиво, но все пак аз исках да видя тези чудеса, не само на снимка. И най – много се удивлявах на това, че той се е изкачил донякъде на голямата пирамида и там е написал: ,,физкултурно дружество Юнак – Разград”. И сам казваше,, как така съм направил тази грешка, не е трябвало”, но пак се засмиваше на младежката си постъпка.

http://estet.log.bg/article.php?article_id=20475&page=2#last_com

Това е блога, от който съм копирала 2 снимки, които публикувам в моята публикация. За съжаление , снимките от албума на баща ми са в сина ми и не мога да използвам. Благодаря за тази красота на горния блог, посете го, ще ви хареса.

Другото, което много ме вълнуваше, бяха разказите му за Божи гроб, намирах ги като нещо много магнетично и потайно. Както е и в действителност. Според неговите думи, до мястото в пещерата се слизало по едно тясно каменно стълбище, на което стъпалата били доста изтрити от краката на поклониците, които влизат там. А стените имали форма на рамене, тъй като залитайки за равновесие, хората се опирали и така оставяли отпечатъци на едната или другата страна. Било доста страшно, защото тогава пещерата не е била осветена и слизайки, се надявал да не се случи нищо лошо. А камъка, който целували поклониците, бил издълбан от хилядите устни. Това ми разказваше татко и колкото пъти да го слушах, все ми беше интересно. Излизайки навън, получил документ, че е хаджия. Но най-ценното за нашия дом беше един кръст, много красив и украсен по края с дантела. Беше изработен от седеф, впоследствие изчезна от къщи и не знам къде е сега. Имаше и една книжка с молитви и малко осветено клонче от маслината, която се е намирала до входа на пещерата. Тя имаше целебни свойства и тъй като много боледувах като дете, тази реликва винаги стоеше под възглавницата ми. И моите родители знаеха, че това чудо помага. Но тази книжка не видях след смъртта на майка ми.

Сега, затваряйки очи, възстановявам разказите на баща ми, който държеше да зная и помня тези неща, които аз предадох на своите деца.

Да, славим пролетта! Въстана Слънцето могъщо

в царствен небосвод…

Да славим него — вечно също

в гордия си ход

и с дръзкия си вид. Земята се пробуди…

Милион стрели на пламналия взор

замрежиха кристалния простор,

докоснаха Земята. И Земята се пробуди.

Ето озова се тя

в премяна брачна — дева под цветя,

готова за прегръдки луди.

И настъпи Пролетта… Да славим Любовта!

И да осмеем злобата — оназ,

която никога не дреме:

злобата на вечнопобеждаваното Време,

против зноя мраз!

Защото Слънцето я найде хладна, под саван

— възлюбената своя —

черна я видя, видя я да възправя дрипав стан,

позна я на магиите в безброя…

И настъпи час на страстен пир —

за посмеяние над млъкналата злоба:

ето наи-подир

часът на кипналата мощ и трепета на

жадната утроба.

Да възславим Пролетта, Земя! — че славата на Дните,

Слънцето съм аз, Мъжът… Победна светлина —

за тебе грее моя поглед, о Жена,

и доле тук, и там от висините!

Виж ме в погледа грабливи,

в жегата на моето задъхано лице;

познай ме в бляновете срамежливи,

в шепота на твоето разбудено сърце…

Ела в прегръдките ми златни, —

Слънцето съм аз! След миг ще бъда облак — аз, Мъжът,

обилния с лъчи и влага. Аз съм дух, а ти си плът;

безсмъртието — чародейство на цветята ароматни.

Чародеен цвят — целувката цъфти на твоите уста, —

цветята аз ще орося!… Магесника враждебен,

Времето ни дебне; в лабиринт вълшебен

Времето ни гони, — тъмна суета!

Цветята аз ще орося… Непобедима младост —

Любовта е в нас. И пак настъпи час

на обновителния шемет, лъчезарна радост.

Времето ни гони, ние ще го уморим; а в неговия край —

и бряг, и родното начало Любовта ни ще узнай…

Аз Слънце, ти Земя, сега сме дух и плът,

единството ни — сладост, —

дъх на Пролетта.

Яворов

С моята майка и братовчедка ми на разходка до часовниковата кула. От моите роднини, които имам, най – близка ми е моята братовчедка, с която сме връстнички. Ние живеехме в съседни къщи, бяхме непрекъснато заедно, като близначки. Дори ни обличаха понякога в еднакви дрехи, което не особено ни радваше. Нашите дядо и баба имаха фурна и те по цял ден работеха там. Когато сме били съвсем малки, ни слагали в една кутия на тезгях, та да сме непрекъснато пред очите им. Майките ни, връщайки се от работа виждали само едни очи. Цял ден сме опипвали всичко, което е близо до нас. И аромата на ястия, хляб, козунаци помня и до днес. Ние често ходехме и на плочата над фурната, там беше много топло. И ни заварваха заспали, затоплени и прегърнати. А как обичахме да тичаме там и дядо идваше да ни укроти, че току виж, хлътнали сме.

Между двете къщи имаше дувар, доста висок и отгоре керемиди. А до него едно голямо дърво – кайсия. Когато се загубехме от очи, ни търсеха там, сврени в клоните и притихнали, да не ни открият. Или с играчките, отгоре на дувара. И от време на време късахме от кайсията и ни подвикваха да оставим плода да узре. А колко раздавахме на децата, нали стояха отдолу и искаха да опитат колко са кисели.

Поотраснали вече, ни пускаха да играем наоколо, но ние прескачахме и по-далеко. При една такава „разходка” дете от съседна улица нещо ме обидило. Тя като лъвче се хвърлила да ме защитава, надрана цялата, метнала ме на гръб и ме завела при баба ни. Обяснението било: ”защо да я бият, и аз си отмъстих”. Ние имахме дълги коси, когато ни решеше баба ни. Плачехме много, и след последните писъци, които ядосвали много дядо, ни метнали на една количка и при бръснарката. След работа, родителите ни не можаха да ни познаят, момченцата бяха налице. Това беше забавно, защото се бяхме скрили в цветята и голямо търсене падна, а после и големи сълзи.

Когато дойде време да тръгваме на училище, аз трябваше да бъда записана следващата година, защото съм на края на годината. Но братовчедка ми каза, че без мен никъде не отива. И ето ти пак заедно , този път на училище. И всеки ден не можеха да ни разделят, за да учим. Амбицията на майките ни се разминаваха с нашите желания, но ние бяхме много послушни и така….до последните класове. И до сега.

Зареждат се няколко почивни дни, празниците са хубаво нещо. Имаш време за дрямка до късно, за разходка , за хубав филм. А защо не и за работа в кухнята, да доставиш удоволствие на близките с нещо вкусничко. Обичам миризмата на сладко, на добро приготвено ястие, красотата на една добре подредена маса. И винаги съм се старала да бъда различна, което е и добре, защото научавам много и ново неща, които прилагам в моята кухня. Понякога има и провали, но това е нещо, което не бива да ни отчайва.

Напротив, какъв по-голям стимул от този, за да се докажеш.

Преди няколко дни съседка ми даде рецепта, лесна , бърза и аз се захванах да направя тези курабета. Когато погледнах какво е станало, хванах се за главата и реших, никога повече. Но душа не трая, отново на другия ден повторих и…не можах да сложа много в купата „за гости”, понеже свършиха на часа.. Така че, всеки неуспех е нова победа над себе си. Стига да имаш желанието и волята.

Споделям две мои рецепти за дребни сладки, които са и икономични. Във времето съм ги променила, за да бъдат и по-добри.

ЛЕСНИ КУРАБИИ

Продукти:

1 яйце

1 чаша захар

1 чаша кисело мляко

½ чаша олио

1-2 ванилии

1 амонячна сода

брашно

Яйцето и захарта се разбиват леко, добавя се олиото, киселото мяко с амонячната сода, ванилията и на малки порции брашното, като се бърка внимателно. Тестото трябва да започне да се отделя от стените на купата. Добре е накрая да се работи с ръка, защото сместта става доста тежка и може да се счупи лъжицата, с която работим (дървена).

Тавата се намазва с мазнина и се натупва с брашно, от тестото се откъсват с мазни ръце малки топченца ( малко по-малко от големина на орех) , нареждат се и отгоре се слагат парченца орехи. Между топченцата трябва да има разстояние, тъй като при печене тестото се надува. Пече до златисто на 200 гр.

ЧЕХСКИ КУРАБИИ (ЗА ШПРИЦОВАНЕ)

Продукти

1 яйце

80 гр. пудра захар

150-200 гр. краве масло

350 гр. брашно

½ лъжичка бакпулвер

1-2 ванилии

Яйцето, се разбива леко, слага се маслото, след това захарта и ванилията. Двойно пресятото брашно и бакпулвера се добавят и тази лека смес се поставя в пош за шприцоване, като накрайника трябва да е възможно най – големият. При липса на пош, може да се работи по познатия начи, с намазнени ръце. Правят се топчета или други форми.

Пече се на 200 градуса до златисто.

Желая весели и спокойни празници на всички.