Христо Коледаров е млад мъж от Петрич, чието име нашумя преди 4 години, когато за съжаление загуби съпругата си след раждане в частната клиника на известната гинеколожка д-р Валентина Мазнейкова. За щастие поне новороденото оцеля след раждането. Днес палавият Георги е вече на 4 годинки, но никога няма да види майка си – знае, че тя е на небето и на гробището.Баща му също не е преодолял тежката и нелепа загуба на обичната си Запряна. Мъката му е още по-тежка поради факта, че вече 4 години разследването се връща за доразглеждане и всъщност делото на борбения петричанин дори не е влязло в съда! Той е отчаян от системата и корупцията в България, поради което вече живее в Англия и признава, че е намразил държавата си. Ето какво още сподели пред в. „Доктор“ Христо в навечерието на годишнината от смъртта на Запряна Коледарова, която почина на 4 април 2009 г. – Г-н Коледаров, докъде стигна разследването 4 години след смъртта на съпругата ви?
– Всичко е в досъдебна фаза, няма обвинени, няма окончателна експертиза. Няма и отказ, за да мога да си търся правата в Страсбург. Не съм се отказал и ще заведа дело в Европейския съд, ако получа отказ в България за завеждане на такова. И ще осъдя държавата – да знаете, но пак няма да плащат виновните лекари, а всички данъкоплатци.
– Защо още не е даден ход на делото?
– Документите така си стоят. Уж има експертиза, с посочени в нея пропуски, но няма упоменати кои специалисти са допуснали грешки в лечението на съпругата ми. Ние след това зададохме въпроси за доразглеждане по първата експертиза. Затова мисля, че трябва да се изготви нова експертиза. Предишната излезе официално едва преди няколко месеца, а трябваше до 20 дни да има становище от МЗ, както и експертиза. Тогава се шумеше по нашия случай, казваше се, че МЗ ще излезе с официално становище, за да посочат кой е виновен, но нищо не се случи. Съпругата ми почина на 4 април 2009 г. За 4 години нищо не се прави. Само дето аз изхарчих до момента около 30 хил. лв. за адвокати, идвания до София през няколко дни, ходене до следствието, правихме частна експертиза, която струваше 2000 лв., за да си изясним за нас каква е истината за смъртта на съпругата ми. Сега буксуваме здраво, доникъде не сме стигнали. Искам да бъдат осъдени всички виновни по случая, така както се казва от закона. Нищо друго не искам.
– Как точно се развиха събитията при вас и съпругата ви?
– Първият проблем тръгна още от началото с развитието на инфекцията при съпругата ми, след като я приеха в частната МБАЛ „Св. София“, където ми взеха за раждането 4000 лв. След това не са взети адекватни мерки от лекарите в болниците, където лежа.
На 3-ия ден след секциото
ме накараха да я закарам с личната ни кола в Онкологията в кв. „Дървеница“, за да изследват костен мозък. Върнахме се в клиниката на Мазнейкови, излязоха резултатите, че няма никакви ракови заболявания. Въпреки това пак ни накараха да се върнем в Хематологията, където приеха Запряна за лечение. Тя нямаше никакво онкозаболяване, но беше настанена в хематологично отделение, защото кръвните й изследвания не били добри. Тъпкаха я с антибиотици и други медикаменти, правеше много висока температура, с треска, след това с пристъпи на студ. Просто сепсисът е работил през това време, но аз се информирах за него, след като жена ми почина.
– Нямаше ли резултат от лечението в Хематологията?
– 4 дни лежа в Хематологията, тогава дойде доц. Дянкова, която също работи там, консултира жена ми и каза, че не е изчистена добре след раждането. Доц. Дянкова отказа да направи ревизия след раждането и ни прати да се върнем при Мазнейкова. Аз обаче вече не исках да бъдем в тяхната клиника. Наложи се д-р Божилов от „Майчин дом“, който беше национален консултант по акушерство и гинекология тогава, да консултира съпругата ми. Реши се да бъде незабавно приета в тяхната болница. В „Майчин дом“ се събраха няколко лекари, консултираха я, прегледаха я. Доц. Доганов реши, че матката се свива добре, започнаха лечение с антибиотици, но състоянието на съпругата ми все повече се влошаваше. Тя роди на 10 март, а почина почти месец по-късно – не знам дали има човек, който да се бори със сепсиса 25 дни. Сепсисът трябва да се овладее до 3 дни максимум.
– Какво стана след това?
– Опитаха се да я лекуват с антибиотици и на 23 март, след 3-4 дни в „Майчин дом“, доц. Доганов реши да я оперират, защото тя беше много зле. Операцията беше много тежка,
извадиха й матката, преливаха кръв,
защото нейната беше натровена. Доганов ми каза, че матката е била като сварена и разложена в тялото й, обясни, че е изчистил всичко, преди инфекцията да стигне до червата. Кървенето обаче не спираше, дреновете започнаха да се запушват и тя се пълнеше в корема с кръв. Извикаха съдови хирурзи от „Пирогов“, жена ми беше още в съзнание и не искаше да й правят втора операция. Д-р Пернишки обаче ме извика и ми каза, че ако не я оперират и не овладеят кървенето, тя ще умре до часове. Аз, естествено, говорих с жена ми, тя се съгласи да я оперират пак, но я изведоха от операционната в кома. Тя повече не дойде в съзнание.
След това с триста връзки я приеха във ВМА, в реанимацията при сегашния здравен министър – проф. Николай Петров. За него мога да кажа, че е светило в медицината. Той също ми каза, че всичко, което се прави, е много закъсняло, че има грешки в лечението на Запряна и че не е изчистена след раждането, а инфекцията не е овладяна.
– Тя колко време преди раждането вдигна температура?
– На 4 март вдигна температура. На другия ден отидохме при докторката от Петрич, която следеше бременността. Тя ни изпрати за изследване на урина, видя, че има бъбречно възпаление и искаше да я приеме в болницата. Терминът за раждане наближаваше и решихме направо да отидем в клиниката на Мазнейкови. Те също са от Петрич и така направихме връзката с тях.
Жена ми я приеха в клиниката на Мазнейкова на 5 март вечерта. Прегледаха я, сутринта й пуснаха изследвания и казаха, че резултатите са много лоши. Казаха ми, че съпругата ми има рак или левкемия. Така чак на 10 март решиха да направят секцио и да извадят бебето, защото се страхуваха родилката да не получи кръвоизлив. Бебето беше на косъм да загине. След като се роди, го закараха с линейка в Педиатрията без кувьоз. Д-р Малинова от Педиатрията спаси Георги.
Мазнейкова казва, че не е била в България по време на секциото. Това са абсолютни лъжи, тя оперира заедно с д-р Димитров. Тя беше вътре в операционната – в това съм на 1000% сигурен, защото бях непрекъснато в болницата.
Аз живея вече в Англия, мисля да си взема и детето тук. Той знае, че майка му е на небето и на гробищата. Аз също не съм преодолял загубата на Запряна. Става все по-тежко, като гледаш, че детето ти расте без майка. Това е огромна травма за малкия. Въпреки че съм българин, мразя държавата си след случая. Няма възмездие и справедливост, виновните са си навън. Това се случва в България. Хиляди пациенти умират от болка и страдание заради грешките на някой друг. В България няма закони, няма съд, няма справедливост. Дори 1% от корупцията не е преборена у нас.
Маргарита Благоева
