Васил Бамбурски е само на 35 години, живее и работи в Пловдив. Преди половин година му поставят диагнозата “Остра лимфобластна левкемия – Т-клетъчна – висок риск”. В момента Васко е подложен на химиотерапия в Клиниката по хематология в Пловдив, за да може да достигне състояние на ремисия, което е едно от задължителните условия за извършване на костно-мозъчна трансплантация. Тя е животоспасяваща, затова неговите приятели и роднини молят за помощ.Васил трябва да подаде заявление в НЗОК за издаване на формуляр S2 за планирано лечение в страна – членка на ЕС, в случая Германия. Има вероятност да получи одобрение от Комисията за лечение в чужбина за частично финансиране на животоспасяващата операция. Останалите средства семейството на Васил ще трябва да осигури само. Приблизителната сума на операцията е в рамките на 150 000 евро. „Васко дълбоко в себе си вярва, че отново ще се върне към нормалния начин на живот. Това го крепи и му дава надежда за живот”, сподели през сълзи неговата майка Елисавета Андреева.
– Здравейте, Елисавета! Какво се случи със сина ви?
– Миналата година, някъде около Коледа, разбрахме, че е болен от левкемия – в много тежка форма. Оплаквал се от силно главоболие, имал е и температура, не много висока, но все пак я е поддържал. Васко си е помислил, че е настинал, но главоболието го е измъчвало и най-вече заради него е отишъл на лекар. Останал си за един ден вкъщи, но болката в главата не спирала. Тогава поискал от лекаря си да му направят пълни кръвни изследвания. От тези изследвания се разбира, че има голямо повишение на белите кръвни телца. Изпращат го на хематолог и лекарят му казва, че има левкемия в много напреднал стадий. Между другото, по това време работех в Гърция, в микробиологичен кабинет. Васко ми изпрати изследванията, за да ги погледне моят лекар там. За съжаление той също потвърди диагнозата, предложи Васко да дойде в Гърция и отново да бъдат направени изследвания. Идеята му беше да остане и на лечение, но се оказа, че исканата от лечебното заведение сума е огромна, а толкова пари нямаше как да съберем. Все пак там му направиха отново изследвания на костен мозък, потвърди се диагнозата, беше с още повече завишени стойности на белите кръвни телца. Хемоглобинът му беше много нисък, останалите кръвни показатели бяха лоши. Казаха му, че спешно трябва да влезе в болница! Върна се в България и още от самолета влезе в Онкологията в Пловдив.
– Как понесе химиотерапията?
– Нямаше някакви по-тежки странични явления – поне не повръщаше. Казаха, че първата химиотерапия е била усилена, защото белите кръвни телца вече бяха достигнали много високи стойности – през цялото време те непрекъснато се повишаваха. Над 90% му бяха бластните, лошите клетки. След първата химиотерапия не успяха да постигнат желания резултат,
бяха „убити” само около 50% от тях,
а лекарите очакваха да влезе в ремисия!
– След колко време направиха втората химиотерапия?
– Лошото след първата беше, че от нея ли, от друго ли, и аз не знам, а и лекарите не казаха от какво е, но получи възпаление на белите дробове. Започна да прави много висока температура – още на 2-рия – 3-тия ден след като го изпратиха вкъщи. Васко и в болницата правеше над 38 градуса температура, но въпреки това го изписаха. Вкъщи остана само 3-4 дни и отново го приеха в болницата. Оттогава не е излизал оттам… Никой не разбра от какво е температурата, лекуващият му лекар сподели, че най-вероятно е грип! Направиха му снимка на дробовете, оказа се, че има някакви петънца, но какви са, не знаят… Не поставиха диагноза, но започнаха да го лекуват с антибиотици, с кортизон!
– Васил е на 35 години, боледувал ли е от нещо по-сериозно преди това?
– Не, като малък е изкарал разни детски болести, но след казармата въобще не е боледувал. Дори не се е оплаквал от главоболие. Правил си е един път в годината, като профилактичен преглед, кръвни изследвания, в местоработата му, но не е имал някакви отклонения. Васко от малък играе баскетбол, обича спорта, планината! Как да повярваш, че такова дете ще се разболее от толкова тежка болест!
– Лекарите са ви питали в каква среда работи. С какво се занимава Васко?
– Да, питаха ни, търсеха някаква причина. Васко работи в магазин за авточасти, но не с химикали, по-скоро ползва компютър. Най-голямата му мечта е да стане конструктор на коли – много хубаво рисува.
– Как се чувства в момента?
– Надява се, че ще му размине! И най-вече да постигне ремисия. Преди третата химиотерапия пак ще му вземат проба от костния мозък, за да видят колко процента лоши клетки са останали.
– Как се справяте финансово?
– Много ни е трудно, взели сме заеми от близки хора… Проф. Горанов каза, че спешно трябва да се направи трансплантация, а за нея трябват много средства. За Васко тази трансплантация е неизбежна, животът му е застрашен…
– С голямо извинение, но искам да ви попитам – не ви ли прави впечатление, че именно в Пловдив засега има трима болни с тази страшна диагноза, и то на еднаква възраст?
– Да, ужасявам се, само като си помисля за това! Ани, Иван, Васко – хора на по 35 години, с една и съща диагноза, и тримата в много тежко състояние. Разговарях с много хора, даже заедно влизахме в интернет, и стигнахме до едно нещо, което никой на глас не иска да каже… Не знам дали трябва да го кажа, но много искам хората да го знаят. Става дума за ваксините, които се правят на децата в ранна възраст! В тях има бацили, с които заразяват организма и очакват той да си изработи защита срещу тях. А всъщност е чиста проба зараза. Именно този тип бактерии се възбуждат от някакво голямо радиационно облъчване – както беше „Чернобил”, или ако се работи в такава среда.
Бактериите имат 20-годишен „срок” да увредят организма
след едно такова облъчване. Затова тези деца, които сега са на 31-32-35-годишна възраст, масово започват да боледуват от рак, най-вече от левкемия.
– Лекарите и за тримата търсят вероятност някъде да са били в радиационна среда.
– Те и за това ни питат, но се оказва, че нито един от тримата не е бил в такава среда. Васко живее в Марково, работи в Пловдив, никога не е бил в такава среда, не е боледувал, не са го облъчвали дори с рентген… Той и на слънце не се излага, не е ходил на море поне от 15 години!
– Подадохте ли вече молба за разрешение за трансплантация в чужбина?
– Все още не сме я подали, искам да разговарям с лекуващия му лекар. Искам да ми разясни някои неща, които не разбирам. От януари всеки болен българин може да се лекува навън, държавата ще му заплати обаче само сумата, която му се полага за лечение у нас. Определени са и страните, където можем да се лекуваме. Но „ровейки” се в интернет, видяхме неща, които ни притесняват. Видяхме, че са заплащани доста солидни суми – в размер на над 150 000 – които всъщност са за страни като Германия, Франция, Швейцария, все държави, с които нямаме договорни лечебни отношения.
– Направихте ли вече изследвания за донорство сред близките на Васко?
– Васко има сестра, тя си направи изследване. Все още не се знае каква е вероятността да му стане донор, защото няма заключение от лекар за съвместимостта й с Васко. Неговите изследвания се бавят, повече от месец и половина ги чакаме… Много време се губи с документи, с изследвания, а се страхувам, че може и да не ни стигне….
Много е жестоко да знаеш, че утре може и да не се събудиш!… Всички сме много уплашени, не знаем в кой момент какво може да се случи.
Да помогнем на Васко!
Райфайзен банк
BG38RZBB91551072741303 – в лева
BG41RZBB91551472741313 – в евро
BIC: RZBBBGSF
Васил Митков Бамбурски
Люба МОМЧИЛОВА
