Едвин Сугарев
Имаше и такъв лаф навремето. Абсурден – както всичко в държавата на социализма. Само че абсурдите трябва да се помнят, защото се връщаме към тях. Неусетно и полека – докато някой ден внезапно се събудим там, откъдето тръгнахме преди повече от двадесет години.
Станишев въведе извънредно положение в София заради кризата с боклука. То не че няма боклуци в столицата – има. Винаги е имало. Най-много са на „Позитано”, но и по улиците се намират – изхвърлени от недобросъвестните граждани, които не знаят, че мястото на боклука е в нашия дом. И не се сещат да вземат пример от парламента, където спасителите народни надлежно прибират изхвърлените боклуци, за да си правят от тях парламентарни групи.
Само че боклуците бяха много повече само преди седмици. Много, много повече. Кой знае защо, когато наистина имаше криза с боклуците по улиците и тези от „Новера”, бойкотиращи общината с неприкрито рекетьорски цели, никой не обяви извънредно положение. Обявиха го сега. Защо?
Много просто. Тогава бат Бойко беше на линия и даже се заканваше заедно с администрацията да изнася на гръб чувалите с боклук. Търчеше милият генерал на народа ката ден по улиците като квачка, на която са й откраднали пиленцата. Тогава целта на упражнението беше да види народа този шум и това суетене край грамадите с боклук, та белким си каже – този с един боклук не мое да се оправи, та тръгнал държавата да ми управлява!
Сега е обаче е много различно положението. Кризата отмина, а нуждата да се поддържа напрежението около софийския боклук остана. Затова кризата трябва да се предизвика… отново. Има-няма боклук – трябва.
Трябва – само че как, като основния играч в боклучените афери беше натирен. Нищо, че е самият Кумчо Вълчо и се вози на най-лъскавия автомобил в цяла България. Това обаче не е пречка за Станишев – като отракано момче, изучило занаята си при братушките. И да няма реална криза – ще я обявим виртуално. За какво имаме инак държава под ръка?
Речено-сторено. И моментът добре подбран – когато бат Бойко е заминал за странство, та не може да се емне пред Министерския съвет и да ревне гороломно: „Я ела ми ти на една ръка разстояние!” И наукообразната индулгенция за извънредното положение – надлежно измислена. Преди боклукът не бил вреден, защото било студено. Сега станало топло и боклукът станал вреден. Умно.
И още веднъж умно – защото с един боклук – два заека. Хем правиш за резил основния си противник, като пътьом демонстрираш грижата си за обоклучените избиратели. Хем връщаш хляба в ръцете на натирените си ортаци – в случая: на боклучения крал – Румен Гайтански – Вълка. Защото кой предизвика боклучената криза? Фирмата „Новера” – която е просто поредното му превъплъщение като столичен боклуджийски монополист. С триста зори и с много кавги с лобиращите в негова полза общински съветници Бойко Борисов успя да прекрати договора с „Новера” и да даде пътя на Вълка.
И какво последва от тези действия? Правителството обяви извънредно положение, отне на това основание боклуджийството от ръцете на столичния кмет, създаде Национален кризисен щаб (защо ли национален, след като кризата е столична?) и „мобилизира” пет фирми да чистят София вместо главените по време на реалната криза от Бойко Борисов. Сещате ли се коя може да е една от тези пет? Правилно. „Новера”, която предизвика кризата. Та така – покрай политическата полза и някоя пара в джоба на партньорите. Зер не се знае кога и за какво може да ти потрябва един добре охранен Вълк.
Чест прави на Станишев между впрочем, че е научил добре един от основните уроци на италианската мафия. А той е – за да владееш един град, не е необходимо да подкупваш разните му гилдии и профсъюзи. Достатъчно е да са твои боклуджиите. Защото вдигнеш ли ги в нужния момент, всичко останало се оттича.
А боклука? Мястото на боклука е в нашия дом. С него се действа по друг един социалистически принцип: „Делото на давещите се е дело на самите давещи се”. Защото боклука – не този по улиците, а този по върховете на държавата, е и наше дело. Ние го произвеждаме, а после се чудим как стана така, че живеем в неговата смрад. Крайно време е да го изхвърлим не само от домовете, но и от главите си. И от избирателните урни, между впрочем. Достатъчно са служили като кошчета за боклук. Биха могли да свършат и малко полезна работа.
Виж още текстове на сайта svobodata.com
