Христос възкресе ли?

1
Добави коментар
it_maniak
it_maniak

Макар че има еврейски, ислямски, китайски и много други календари – почти навсякъде по света годината официално е 2013-а. Две хилядолетия и 13 години след предполагаемото раждане на Исус Христос християнското летоброене, което е започнало да се възприема в Европа едва след VIII век, е общоприето навсякъде по света.

Но докато преди сто години точно в навечерието на eвропейската ( Първата световна) война Европа и нейната християнска култура са изглеждали като център на света, то от Втората световна война насам това все по-малко е така. Християнска Европа вече не е център на света.

Американският литературен критик Харолд Блум, автор на книгата „Западният канон“, критикува идеята на англо-американския поет Томас Стърнз Елиът, че християнството е основата на европейската култура, като остаряла. Блум дава примери с големи не-християнски европейски модернисти като Кафка. Но ако не Франц Кафка, то Йозеф К. от „Процесът“ посещава катедралата и там получава откровение в разговор със свещеника. Християнството неизбежно е повлияло и на нехристиянските писатели в Европа, то влияеше и на писателите комунисти и атеисти, отрасли в Съветския блок.

T. С. Елиът, един от писателите, които безспорно са заслужили Нобеловата награда, при цялата си противоречивост и някои отблъскващи антисемитски изказвания, правени преди Втората световна война, е прав за християнството като идеологически гръбнак на европейската култура.

(Всъщност европейската, „западната“ култура има две родни места. И двете са повече или по-малко на Изток. Това са Древна Гърция и Древен Израел.)

Т. С. Елиът, едно от най-големите имена в европейския модернизъм между двете световни войни, макар и американец, е за мен последният голям европейски поет. Европейски е не само защото отива в Англия и става англокатолик, но и защото се опитва да асимилира и обобщи в творчеството си цялата европейска поетическа традиция. Американецът Елиът става европейски поет. Но той е и последен, защото неговият християнски европоцентризъм излиза от мода след Втората световна война, когато Елиът спира да пише поезия.

След Втората световна война идеята за Европа и нейната християнска култура като център на цивилизацията е изместена от американската мултикултурна идея – идеята, че светът няма един географски, религиозен или културен център. Точно през последните десетилетия, когато се оформяше новата обединена Европа – времето на първия полувековен мир на Стария континент – Европа, престана да бъде център на света. Вече и САЩ, държавата, която създаде мултикултурния модел на глобалния свят, не е единствена свръхсила.

А в големите източни икономически центрове, в Китай, Индия и Япония, хората едва ли биха приели, че християнската цивилизация е Цивилизацията с главно Ц. Цитаделата на Цивилизацията. Някаква могъща средновековна крепост, около която обикалят безпросветни варвари…

Така се е мислело на запад по колониално време.

Световните войни слагат край на старите европейски империи и начало на американската икономическа и културна хегемония. В годините на студената война, която Западът спечели, Европа се обедини и противопостави на комунизма с една американска идеология. Американският модел, макар и западен, не е европоцентристки, а мултикултурен и мултирелигиозен. Това е моделът на днешния глобален и многоцентров свят. Да се борим с глобализацията, е все едно да се борим с въртенето на Земята – със смяната на годините. Искаме ли наистина да се върнем назад в света преди интернет, в света на затворените граници и войните – топли или студени – между културите? Според християните Исус е Бог и човек, който се е жертвал от любов към хората и със смъртта си е изкупил греховете им. Макар и да не е на една и съща дата, Възкресение Христово би трябвало да съвпада с края на еврейската Пасха, както и с настъпването на пролетта – с възкръсването на природата.

 Няма вече един център. И за да не се разпадне светът, всички ние, християни, мюсюлмани, евреи, будисти, хиндуисти и атеисти, трябва да се научим на толерантност едни към други.

Трябва да се научим да живеем заедно, да разбираме другите, да им съчувстваме, да обичаме ближния си. Към която и вяра да принадлежим, трябва да можем да кажем, че Бог е Любов.

Алтернативата на толерантността e барикадирането в собствената традиция или фанатичното  налагане в мултикултурния свят. Това е фундаментализмът – реакция на страх от глобализацията и вкопчване в корените, които се страхуваме, че губим. Фундаментализмът може да бъде религиозен или светски. Националсоциалистическите и комунистическите диктатури на миналия век бяха светски, или квазирелигиозни фундаменталистични общества, които искаха да наложат с насилие една идеология на всички. Фундаментализмът може да доведе до гибел съвременния взривоопасен глобален свят.

Затова с православните християни в неделя ще си кажем “Христос возкресе!” A на всички останали братя и сестри: Мир и Любов!

ВЛАДИМИР ЛЕВЧЕВ

Пазарувай в MediaMall.bg – книги, музика, филми и абонаменти

24
Добави коментар
dpeshev
dpeshev

Снимки: Валентина Петрова

Накъде върви светът 2009 години след Христа? Все още християнското летоброене е общоприето. (Макар че има еврейски, ислямски, китайски календар – почти навсякъде по света годината официално е 2009-та.)

Но идеята за Европа и нейната християнска култура като център на цивилизацията като че ли остаря и беше изместена от американската мултикултурна идея точно през последните десетилетия, когато се оформяше новата икономически и политически обединена Европа. В Китай, Япония или Индия, големите източни икономически центрове на глобалния свят, хората едва ли биха приели, че християнската цивилизация е Цивилизацията с главно Ц, цитаделата на цивилизацията, около която обикалят някакви безпросветни варвари. Така се е мислело на Запад по колониално време. Обаче световните войни през миналия век разрушиха не само колониалните империи на Европа, но и самата идея за Европа като център на цивилизацията.

Американският литературен критик Харолд Блум, автор на книгата „Западният канон“ критикува идеята на големия поет Томас Стърнз Елиът, че християнството е основата на европейската култура като остаряла идея, давайки примери с големи не-християнски европейски модернисти като Кафка. Но ако не Франц Кафка, то Йозеф К. от „Процесът“ посещава катедралата и там получава откровение в разговор със свещеника. Християнството неизбежно е повлияло и на нехристиянските писатели в Европа, дори на писателите-комунисти и атеисти, отрасли в съветския блок. T. С. Елиът, един от писателите, които безспорно са заслужили Нобеловата награда, при цялата си противоречивост и някои отблъскващи антисемитски изказвания, правени преди Втората световна война, е прав за християнството като идеологически гръбнак на европейската култура. (Всъщност, европейската, „западната“ култура има две родни места, и те са повече или по-малко на изток: в Древна Гърция и в Древен Израел. Но това е друг въпрос.)

За мен американецът Т. С. Елиът, едно от най-големите имена в европейския модернизъм между двете световни войни, е последният голям европейски поет. Европейски, защото той отива в Англия, става англо-католик и се опитва да асимилира и обобщи в творчеството си цялата европейска поетическа традиция. И последен, защото неговият християнски европоцентризъм излиза от мода след Втората световна война.

Парадоксално е, но европейските писатели след войната, през петдесетте години, в които Европа бавно вървеше към обединението си, могат да бъдат наречени национални, или Западни, или световни, но не и общоевропейски. Втората световна война слага край на Британската империя и начало на американската културна хегемония. В годините на студената война, която Западът спечели, Европа се обедини и противопостави на Комунизма с една американска идеология.

Американският модел, макар и Западен (или европейски), по произход е един мултикултурен и мултирелигиозен модел. Това е моделът на днешния свят. Макар че американската икономическа хегемония, както и американският авторитет, е в упадък днес, макар че европейското обединение вече е факт, път за връщане назад като че ли няма. Днешният глобален свят е мултикултурен. Няма вече един цивилизационен център. И всички ние, християни, мюсюлмани, евреи, будисти, индуисти и атеисти трябва да се научим да живеем заедно, да обичаме ближния си – към която и вяра да принадлежи. Бог е Любов.

Алтернативата e затварянето в собствената традиция, фанатичното й налагане и противопоставянето й на мултикултурния глобалeн свят. Това е фундаментализма – бил той религиозен или светски (каквито бяха националсоциалистическите и комунистически диктатури). Фундаментализмът може да доведе само до война и хаос нашия взривоопасен и безцентърен свят.

Затова – с православните християни в неделя ще си кажем – Христос Възкресе!

A на всички останали сестри и братя – Мир и Любов!

„… [В]сички хора са създадени равни … те са надарени от своя Създател с някои неотменими Права, между които са правото на Живот, Свобода и търсене на Щастие.“ написа някога робовладелецът Томас Джеферсън. Днес, повече от два века по-късно тези революционни думи от Декларацията за независимост се приемат от мнозинството хора по света – на теория поне. Макар че, както казваше Елиът: „Между идеята и реалността/между предложението и актa/ пада Сянката“.

От сп. Либерален преглед