Той е един от най-големите български поети. Тя е вдъхновителката на шедьоврите му „Горчиво вино” и „Обич за обич”, но и самата е поетеса (по нейни стихове е най-известната песен на Маргарита Хранова „Устрем”).Сега, половин век след срещата им и 30 години след смъртта на Петя, за пръв път излизат наяве обстоятелствата около връзката им. Любовта им е скандална за времето си, двамата са викани на най-високо ниво, за да бъдат хокани и наказвани.
Когато Евтим Евтимов и Петя Йорданова се срещат, всеки от тях има семейство, но се ражда онова чувство, което ще ги накара да загърбят нормите и предразсъдъците на обществото тогава. Тази непозволена, но голяма любов е емоционалният подтик за създаването на едни от най-великите шедьоври на българската любовна поезия. Историята на това чувство разказва книгата „Ако ти си отидеш за миг” (издание на „Персей”) – чрез дълбоко интимните лирически стихотворения послания към любимата, които се публикуват за пръв път, и чрез вечнозелените шедьоври, с които вече няколко поколения българи се обясняват в любов на човека, когото обичат.
Подобно на баща му Милуш, който открадва майка му от родителите й, и на Евтим
Евтимов му е съдено да открадне големите си любови – но не от родния им дом, а от съпрузите им
Когато се срещат, Петя Йорданова е секретар на Дома на учителя. Запознават се в средата на март 1964 г. в редакцията на вестник „Учителско дело”. Всеки от тях е чел стихове на другия, но сега се виждат за пръв път. По онова време Евтим е секретар на читалището в Петрич. Петя заявява, че иска да организират в Петрич гостуване на литературния кръжок към Дома на учителя. Тогава в него членуват поети като Дамян Дамянов, Георги Струмски, Андрей Германов…
Десетина дни по-късно Петя се обажда по телефона на Евтим в Петрич. Уговарят гостуването на поетите за началото на април, по време на ученическата ваканция. На 4 април 1964 г. гостите пристигат. Евтим ги посреща, води ги на Самуиловата крепост. Налага се да минат през река Струмешница. Докато минават през един брод, Петя се хваща за Евтим – през него като че ли преминава електрически ток, а след това – и чувството за особена близост. „Хубава жена, която не прилича на другите” – това си мисли той.
Същата година пролетта е дошла по-рано и поетът й откъсва клонка с първите узрели череши. Вечерта има весела част – танци, закачки… Евтим кани Петя на танц, но тя отговаря: „Танца ще го отложим за друг път и друго място”. Ситуацията е деликатна, защото някои писатели са дошли със съпругите си. И самият Евтим тогава е женен. В Ловния дом на Петрич, под греещите звезди в небето и над окъпания в светлини Петрич, Евтим излива чувствата си пред Петя. Тогава започва всичко и
неочаквано родилото се романтично чувство отприщва мощната творческа енергия,
която ще роди едни от най-великите шедьоври на българската любовна поезия. Същата вечер поетът написва „Нощ над Петрич”, родено от звездното му настроение.
На следващия ден писателската групичка заминава с автобус за Мелник. След това Евтим си измисля работа в Благоевград и изненадва във влака писателите и Петя. Една открадната целувка слага началото на връзката им, продължила три десетилетия.
Месец след запознанството им поетът написва шедьовъра си „Обич за обич”. По телефона го прочита на Петя, а след това го занася в София, в редакцията на вестник „Пулс”, където стихотворението е публикувано за пръв път. Петя също пише стихове за Евтим.
Честите телефонни разговори, пътуванията до София, срещите… разкриват тайната им, което им създава затруднения, притеснения и скандали. По това време е издигната кандидатурата на Евтим за ръководител на читалището. „Неговото назначаване ще предизвика скандал!” – заявява бившият председател на читалището.
По онова време извънбрачните връзки са смятани за морално разложение
и неприемливи за обществото, устремено към комунизма. Затова са преследвани, заклеймявани, наказвани. Евтим е викан многократно на високо партийно ниво. Петя също – в Централния съвет на профсъюзите.
Но таланта на поета никой не може да отрече. През 1966 г. Евтим е изтеглен в София и назначен в отдел „Поезия” на издателство „Народна младеж”, след това десет години е заместник главен редактор на списание „Пламък”, десет години – директор на издателство „Народна младеж” (той издава скандалната за онова време книга на Желю Желев „Фашизмът”, в която мнозина откриват и характеристиките на тоталитаризма), пет години е главен редактор на писателския „официоз” – вестник „Литературен фронт”, откъдето е свален по височайше разпореждане година преди промените заради публикуването на преводни руски статии за „перестройката”. През цялото време до него е Петя. Той се развежда, но на нея й казва: „Ти не си задължена да го направиш”. И тя не го прави, главно заради родителите си.
Той си наема квартира през две улици от дома й. Тя ходи при него с дъщеря си Росица
На приеми съпровожда открито Евтим. Повечето им колеги писатели приемат връзката им с разбиране. Други злобеят: „Защо Евтим е дошъл с Петя?”, „Защо му позволяват да пише и да публикува такива любовни стихотворения?”, без да си дават сметка, че причината е проста – те не могат да създадат такива стихове…
Петя се грижи повече за Евтим, отколкото за себе си. Стреми се да го откъсне от запивките с Георги Джагаров, Стефан Гецов и Георги Свежин – „Малко или много всеки от тях е постигнал своето, но мнозина покрай тях си пропиляха таланта по кръчмите”.
През 1993 г. Петя се разболява тежко. Евтим урежда да я приемат в Правителствена болница и денем и нощем е до нея, с изключение на четвъртък, когато при нея ходят майка й и мъжът й. „Да, бяхме съперници, но в тия работи има и човещина” – споделя поетът. Петя се опитва да спести болката на близките си и ги гони. На 21 октомври, когато й занася шише с чай по нейна молба, Евтим я намира мъртва. Починала е в 15,15 ч. Разлива чая на гроба й в Кокаляне, където я погребват до баща й. Двамата мъже –
Евтим и Пенко, които цял живот са воювали за тази жена, се прегръщат в мъката си на гроба й
По-късно, когато поетът оставя на гроба букет с любимите й калии, без да съобрази, че е лоша поличба за самия него да ги постави към краката, съпругът е този, който обръща букета в правилната посока. Цялата тази мъка се стоварва върху Евтим в навечерието на 60-годишния му юбилей.
„С Петя ни свързваха две неща – любовта и поезията. И те се сляха в едно. Дължа всичко на нея и на нейната любов” – споделя поетът. Родени от любовта му с Петя, книгите му с любовна лирика „Нощи”, „Горчиво вино”, „Съновник” и „Обич за обич” достигат до сърцата на десетки хиляди читатели, продавани са в огромни тиражи, а по стихове от тях водещите български композитори създават едни от вечнозелените шлагери в българската популярна музика. Оттогава досега няколко поколения българи се обясняват в любов именно с тези стихове, като припознават в тях себе си и своите чувства. Няма друг съвременен български поет с подобно въздействие върху толкова огромна аудитория. Просто защото лириката му е истинска, без литературни пози, преднамереност и преструвки, и докосва най-съкровените струни в душата на всеки читател.
Книгата „Ако ти си отидеш за миг”, която се появи в книжарниците неотдавна, е илюстрирана с фотографии от личния архив на поета и репродукции на картини на талантливата художничка Ралица Денчева.
Крадец на обич
Крадец на обич… Сякаш брадва
удари в мен… Не съм крадец.
Крадецът
може
само
да открадва
и пак да мине после за светец.
Крадецът
може
само
да ограби,
но никога не дава нещо той.
А аз сега ти давам хляба
на свойта обич
и живота мой
дори и за едничка топла среща,
за тоя шепот,
и за тоя вик.
Очите ти нима са просто вещи
на някой,
който
всеки миг
като монети в тъмното ги чака
и може да си купи
ласка с тях?
Сълзите
бисери ли са
на някой,
та ги брои
в очите ти
със страх?
Душата ми от болка се разяжда.
Винете ме,
слепци
и подлеци!
Там,
гдето има обич,
няма кражба
и няма никога крадци.
23.02.1966 г.
София
Марина ШИВАРОВА
