Какво би се получило, ако върху пловдивска подложка се ашладиса смолянска пъпка? Как какво – семейството на поета, журналиста Петър Динчев и народната певица Бойка Присадова. Това семейство току-що отбеляза 75-годишнината на твореца с перото на 6 април.Малко преди да седна и се захвана с творческото житие-битие на Петър Динчев, се потрудих и изчетох достатъчно по брой страници на книгите Динчеви. И усетих що за човек е техният автор. Силно се впечатлих от неговото перо, сътворило лирика, обилно напоена с неизмерната обич към родовия корен, родния край – сърцето на плодородна Тракия и дивните красоти на Родопата на Орфей. Тръгва от родното си село Патриарх Евтимиево, става гимназист в Асеновград, студент по българска филология в СУ „Св. Кл. Охридски“… А по-нататък – журналист в смолянския вестник „Родопски устрем“, после – завеждащ отдел „Култура“ във в. „Кооперативно село“, зам. главен редактор на в. „Земя“, главен редактор на сп. „Читалище“… Зад тези строги биографични данни като в някаква странна просъница в душата ми прозвучават стиховете, с които се открива първата му поетична книга „Няма греховна любов“.
– Кое беше онова нещо, което те накара да грабнеш перото и се захванеш с поезията?
– Не знам кога точно съм изпитал магията на литературата и изкуството, но сигурно ще е било в ранното детство, когато мама ни приспиваше с приказката за изгубената в гората Иванка, а татко ни разнежваше с гальовните звуци на кавала. После неусетно е попивала в мен красотата на приложното народно изкуство чрез усмихнати чардаклии къщи, дълбоки песни, пъстри носии и чевръсти хора. А училището направо разтвори пред мен вратите на музика, поезия, живопис… Така неусетно навлязох във вълшебен свят, от който никога не поисках да изляза. Пеех, рецитирах, играех. И навярно сам съм почувствал потребност да съзидавам, щом съм прописал стихове, правил съм опити да претворявам сценични образи и съм търсил тайнствата на формите и цветовете върху картонените листове.
– Всъщност какво е за тебе творчеството?
– Въпросът се оказа толкова голям и сложен, че и досега не мога да намеря пълния и точен отговор. Защото, както и да го определиш, творчеството ще е още нещо. Да, то е дейност, която създава произведения с висока стойност. Литература, изкуство, наука… Човешка дейност. Колкото и да опоетизираме птиците, цветята, майката Природа, тяхното съзидание е повече биологична потребност, инстинкт, игра на материята, отколкото осъзната, извикана от дълбоки размисли и преживявания дейност в името на красотата и опознаването на света. Това е присъщо само на човека. И тъй като не мога да намеря своята точна формула на творчеството, от много години търся тайната в различни поетични творби. Самото Творчество е необозримо и на него никога не може да му се сложи точка.
– Творчеството не е ли деяние на дарбата, Божия даденост?
– Да, разбира се! Творчеството е рожба на онази особена нагласа, която хората са нарекли Дарба. И понеже тя осенява малцина, същите тези хора са подозрели Божия намеса, щедрост на Съзидателя. Само че дарбата е просто възможност за съзидание. Другото го прави Трудът – тежкият, упоритият, непрекъснатият човешки труд и особеното състояние на духа, наречено Вдъхновение. Кацне ли на рамото на даровития труженик, той прави открития. Ако Божията щедрост е толкова голяма, че при свръхнадарения дойде свръхвдъхновение, се раждат гениални творби.
Несъмнено тези думи са точни и истинни, защото са изречени от Петър Динчев – човекът, смирено даващ влог в родната ни поетична нива. А дали стиховете му са сред гениалните творби, можем да съдим по купчината награди, които е получил. Доказателство е и наградата за поезия, присъдена му от Съюза на българските писатели за стихосбирката му „Горчиви сонети”, националната литературна награда „Иван Нивянин“ и още, и още… Сигурно тези отличия го радват, но още по-радваща е и една необичайна награда, за която си мечтае всеки, заел се да твори – обичта на читателите, зрителите, почитателите. Този приз звездното семейство, родило се чрез ашладисването на песента и словото, отдавна е получило и продължава да получава.
Юлий ЙОРДАНОВ
