Булка Днес ще се омъжа. Знаете историята – любов, спукан презерватив и сватба. Притеснена съм. Всички тези приготовления, а и не съм спала като хората от два месеца. Роклята, букетът, поканите, гостите, ресторантът, нещо синьо, нещо бело. Ох, трябва да отида до тоалетничката на гражданското. Пия един японски чай за отслабване, а отслабването явно започва откъм гъза. Мамка му и тесни тоалетни, как да се наведа с тая рокля? Три обръча, да се еба в тъпата тиква. За какво са ми три обръча? На състезание по художествена гимнастика ли съм тръгнала? Като принцеса да съм била. Дееба и насраната принцеса съм и аз. Да се избърша сега и хайдиии при леличката с белата лента. Еее, колко си кьорава, ама тия три косъма под носа ми ги виде. Тъпа бабичка, к’во ме е зяпнала? Да си покажа и гъза да види дали и там не съм се лекьосала нещо. Ма не върви булка да си показва задника. Защо бе, мили хора? Той е измит, оскубан, парфюмиран и препасан с жартиери. Защо в булченския магазин ми продадоха жартиери, бе? Сигурно защото всяка бела булка отдолу е курва. Но само отдолу. Под всяка една бела рокля, мили роднини, се крие курва, която е забравила много неща. Забравила е да си свали курвенските жартиери. Първо е забравила една, после втора, после трета, а вие на четвъртата, която е искала да ги махне, сте рекли: „А, не, остави ги, това е традиция”. Всеки младоженец знае какво се крие под белата рокля. И като един същински звяр захапва опашката на дявола и дърпа с всички сили, мята я зад гърба си и оставя опашката назад в миналото, в ръцете на друг мъж, който все още не се страхува от дяволите в жените. После всички се напиват дружно и забравят. Триста дяволи ги влачат него ден по трапезата, бият им главите от масите, а на другия ден нищо. Амнезия. Младоженецът също не помни. Това е добре защото, ако помнеше, щеше да се замисли и да разбере, че е изхвърлил само опашката, а дяволът, тази инатлива гад, е останал вътре в жена му.
