Бившият затворник Боян Любомиров Стоянов, известен повече като Боян Шика, се зарази от СПИН, докато излежаваше присъдата си в Софийския централен затвор. Той е бил зад решетките 2 години и 4 месеца по присъди за кражби и грабежи. Още не е наясно как се е заразил от ХИВ. Няколко пъти в пандиза са му правени тестове за наркотици, които са били отрицателни. Не е имал никога хомосексуални контакти.
В затвора Боян пука язва, развива остър перитонит, закаран е в МВР болница и е опериран по спешност. Оттам започва ходенето му по мъките!
Днес Шика е сред основателите на сдружение, което се бори за правата на хората зад решетките. Първият проблем им е скандалният затворник Янко Ваташки, който, по думите им, е с много тежка форма на диабет, няколко пъти е изпадал в диабетна кома и сега пак е в изолатора! Причината: протестите навън. На едно от свижданията на Ваташки му занасят 10-15 български трикольорчета, които той накичва в стаята си. В това ръководството на затвора намира лош знак, че той се готви да подбужда бунтове и го “запечатват” за 2 месеца в единична килия. Защитниците му, между които и Боян, се страхуват, че ако изпадне в кома, никой няма да разбере, а му остават още само 4 месеца до излизането на свобода.Самият Боян е преживял всичко това и знае за какво става въпрос!
– Още ли не си стигнал до истината как се зарази от СПИН?
– Почти всеки ден мисля за това и искам да знам моя ли е грешката, чужда ли е, дали да виня някого или само себе си. В началото си мислех, че са ме заразили на зъболекарския стол в затвора – там ми извадиха два зъба. Хигиената е по-лоша от Индия, където вадят зъби по улиците! Но после правих васерман, за да сключа брак в затвора, и нищо не беше открито.
Последните заключения са, че заразяването е станало в МВР-болница, където ми е преливана кръв след операцията, когато спуках язва и получих перитонит. Сигурно кръвта е била още в инкубационен период. Сега сме в процес на доказване. Имам информация от една лекарка, че не МВР-болница е пратила кръвта ми за изследване за ХИВ, а болницата на затвора. Не искам да казвам името й, защото тя ще се яви в съда като моя свидетелка…
– Ти си минал през преизподнята. Зловещо звучи това, което си преживял… Как започна този ужас?
– На свиждането една неделя вече не можех да си използвам краката – толкова зле се чувствах. И в 5 и половина сутринта пукнах язва. Цял ден болки, без никакви успокоителни или обезболяващи! Закараха ме в МВР- болница и в 11 часа вечерта ме качиха в операционната. Направиха ми животоспасяваща операция. На сутринта се събудих, вързан с белезници за тръбата на болничното легло. След пълна упойка, с подут език – не знаеш жив ли си, какво става с теб,
но… вързан с белезници!
След като се събудих, старшината ми махна единия белезник.
Мина визитация. Докторите ми обясниха, че ще остана 7 дни за лечение и възстановяване там. Лекарят, който ме оперира – д-р Терзийски, беше приятел на семейството ми. Сега работи в чужбина. Половин час по-късно обаче по радиостанцията дойде заповед: шефът Митко Димитров ми затваряше външния пост! “Външен пост” означава да лежа в МВР-болница с охрана от затвора. Но Димитров нареждаше да ме преместят в болницата на затвора! Щом е минала операцията, нямало проблем според него! Старшината, който ме пазеше, обяснил какво са казали на визитация лекарите, но дежурният му отговорил: “Наредиха да го прибираме в затвора! Пращам линейка. Точка по въпроса!”. Като чух това, аз се обърнах леко настрана, натиснах дистанционното за персонала и извиках сестра. Започнах да се моля и да обяснявам, че трябва да остана там! Но всички доктори вече бяха влезли на операция.
Изкараха ме, дори не ме облякоха, по най-бързия начин ме качиха на една количка, оттам – в линейката на затвора. Закараха ме в болницата на затвора и ме оставиха в една голяма стая сам-самичък, цялата в цокъл и плочки – зверски студ! Давах цигари на едно цигане, което ми помагаше, да ми топли системите. Докато тече системата, другата замръзваше, цигането я гушкаше – взимахме топлата система и я слагахме.
По това време бях женен за едно момиче, което пуснаха в стаята на адвокатско свиждане. Когато Дани видя какво става, направи голям скандал! Няма отопление, аз с три одеяла! За захранване след такава операция не можеше да става и дума. На мен ми даваха само по едно кисело мляко.
На шестия ден направиха уж някаква визитация: “Как си, що си?”. В този момент аз правя страхотен кръвоизлив,
цялото ми легло прогизна от кръв!
Веднага пак ме карат в МВР-болница, стана страхотен скандал, д-р Терзийски започна да крещи. Доцент Командарев и доц. Може също бяха там. Те след това ми спасиха живота на няколко пъти. Питаха: “Как е стигнал той до това състояние?!”. Прегледаха ме и видяха, че съм развил бронхопневмония.
Но и след този кръвоизлив и с тази пневмония пак не ми пуснаха “външен пост” и ме прибраха в болницата на затвора! След всичко това д-р Васев – хирургът на болницата, който за мен е касапин, човек без никакъв морал, започна да ми сваля конците. Този ден винаги ще го помня! Беше свалил 6-я или 7-ия конец и ми вика: “Между другото, си болен от СПИН, да знаеш!”. В този миг забравих, че съм опериран; забравих, че съм с кръвоизлив – скочих, все едно съм здрав човек! Започнах да викам: “Как така, кога се разбра това?!”. Но на д-р Васев не му пукаше – изписа ме – болен от ХИВ, с бронхопневмония, с кръвоизливи, вижда, че не съм добре, в корема ми става нещо!… Изписа ме и ме прати в отряда при другите затворници! Тогава бях във Втори отряд. Там ми помогнаха приятели. Но… два дена – нечовешки болки в корема! След кръвоизлива явно започваше някакъв процес вътре.
Принудиха се пак да ме върнат в болницата на затвора.
Вече бях станал от 127 – 67 кг!
Една вечер отивам до тоалетната – целият ми корем и боксерките ми мокри! Вдигам си фланелката и гледам – под пъпа ми капе гной! Пипнах си корема и оттам изхвърча една струя гной около един метър! Щях да припадна. Започнах да чукам по вратата на манипулационната. Излезе една докторка и вика: “Какво, бе, ти пак ли за течен аналгин!?”. Взимах често, защото ме болеше зверски. Натиснах си корема и пак изхвърча гной! Попитах я в истерия: “Това добре ли е?!”. Тя ми затвори вратата под носа. След малко излезе и ми изнесе течен аналгин, два диазепама и една цигара да се успокоя!
На сутринта пристига въпросният д-р Васев и влиза с бойна крачка в стаята: “Какво, бе, Бояне, какво толкова е станало, бе?! Я, дигни фланелката!”. Вдигам аз фланелката и се вижда раната, от която тече гнойта, някъде към 4 см. Той взе един дренаж и почна да го бута вътре! Започна да изтича гной. Изтегли някъде около 5 кубика гной, вече видимо се изплаши, хвърли спринцовката! Взе една голяма тръба и вика: “Я, се обърни малко настрани!”. Помагаше една сестра. Васев завря маркуча в корема ми доста навътре и … гнойта тръгна! Изтече повече от половин кофа гной! Не знам това нещо как се беше събрало в мене! Васев вече се уплаши, много сериозно се уплаши…
Пак ме закараха в МВР-болница по спешност! Същите доктори – Терзийски, Командарев и Може, пак вдигнаха скандал: “Как се е стигнало до това състояние?!”. След операция от перитонит е нормално да се вливат венозно антибиотици, глюкоза, хиляди работи – за да изчистят, ако има нещо останало! Това всеки нормален човек го знае! При мене обаче такива работи нямаше! Стана зверски скандал! Отказаха да ме приемат в МВР-болница – в това състояние те вече не ме искаха там! Изписаха една рецепта, но Васев още в линейката към болницата на затвора каза, че няма как да се изпълни!
Това ставаше в петък и вечерта в 6.30 идва при мен социалният Белберов с двама доктори и с двама старшини и вика: “Бояне, събирай си багажа! Пускаме те в “прекъсване” /на наказанието – б.а./ 3 месеца! Аз не мога да отида до тоалетната, те ме пускат! Жена ми и един приятел ме чакаха пред портала на затвора. Едни старшини, по-човечни, ме изнесоха, санитари ми носеха багажа… Аз не можех себе си и една кутия цигари да нося, не багаж!
Понеже бях казал, че няма да изляза без направление, те ми дадоха едно с подпис, но… без печат! Нямаше къде да ме приемат с такова нещо!
Започна едно обикаляне по болници. Никъде не искаха да ме вземат в това състояние. Накрая ме приеха в Инфекциозна болница. Доц. Еленков взе нещата присърце. Заедно с д-р Терзийски от МВР-болница направиха всичко възможно. Започна лечение със системи от широкоспектърни антибиотици. Всеки ден ми се сменяха дренажите. Минах на антибиотици през устата, махнаха ми дренажите. Но след като ми премина депото на венозните антибиотици, се оказа, че аз в корема си съм имал още три кисти! Коремът ми балоняса пак – и на видеозон ги откриха!
Закараха ме от Инфекциозна в операционната на МВР-болница. Тогава лекарите казали на сестра ми и на тогавашната ми съпруга, че
дават само 10 процента шанс да оцелея!
След загубата на толкова килограми, след всичко, което съм преживял – 5 процента, че те ще направят всичко, каквато зависи от тях; и 5 процента, ако ми издържи сърцето! За щастие, оцелях.
Събудих се в манипулационна. След операцията ме били оставили 8 дена с отворен корем, защото са очаквали да стават още проблеми – да не ме отварят всеки път! В МВР-болница се погрижиха добре за мен. Наложи се да вляза още веднъж в операционната, затвориха ми корема. Останах още 7 дни там, започнах да качвам кила и да се пооправям и за Коледа срещу 2010 г. си бях вкъщи…
През януари се върнах в затвора, тогава ми изтичаше прекъсването на присъдата. Изолираха ме от целия затвор. 3 дни ме държаха и се чудеха какво да ме правят. След това ме вкараха в стационара – имаше отряд за болни хора. След близо 3 месеца, бях вече 110 кила, пак си бях аз, какъвто съм! Не се предадох, намерих сили да се върна в живота! Като видяха, че се възстановявам, започнаха да летят “запечатки” и все едни и същи – че съм подбуждал протести, че съм рекетирал лишени от свобода. А в стационара аз живеех с лишени от свобода, повечето от които бяха с психични отклонения. Всички вътре, които бяхме по-нормални хора, сме ги обличали, хранили и подпомагали с каквото можем, нищо лошо не са видели от нас! Същите момчета, колкото и да бяха зле психически, всеки път, когато мен ме вземаха от стационара, викаха и протестираха, защото знаеха какво правят с мен…
– Бояне, какво почувства, когато онзи лекар в болницата ти каза, че “между другото си болен от СПИН”?!?
– Не знам кой човек може да ти обясни подобно нещо! Това е все едно заставаш на едно ръбче и гледаш целият свят как се срива! Просто всичко заминава по дяволите! Каквото си мечтал, всичко свършва в този момент!
И как съм намерил сили да си изградя всичко наново и да се боря, аз си знам… Сестра ми най-тежко го преживя. Тя работи в държавна институция, не искам затова да коментирам.
Други мои близки роднини прекратиха връзка с мен
и много ме нараниха.
– Кога излезе от затвора?
– През юни 2011 година. Като ми казаха да си събирам багажа, изпаднах в една еуфория, която също няма как да ти я обясня. В момента, в който стъпих на свобода пред железните врати на затвора, сигурно съм плакал близо половин час! Не стъпвах по земята – имах чувството, че вървя по облаците. Честно ти казвам, аз не вярвах, че ще изляза жив оттам! Но го доживях…
Оттам нататък започваше другата борба. Вече бях на улицата, а отношението към такива хора като мен е малко по-друго…
– Как живееш сега?
– Пенсиониран съм по болест. Не пия хапчета, не пия нищо. Имам някакъв уникален организъм, който започна да връща имунна система. Започнах да възстановявам клетки. В момента съм на 700 клетки. Имунната система на нормален човек е между 800 и 1000. Когато откриха, че съм ХИВ – позитивен и след всички операции, аз бях на 180-200 клетки! Трябваше да започна една терапия, но отказах. Вярвах, че ще се оправя . Със спорт и психика. За мен всичко е на психическа основа…
Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА
