Днес разговаряме с него по молба на много наши читатели от силния пол. Доц. Генадиев е усъвършенствал знанията и квалификацията си в много курсове и специализации в чужбина и в страната ни. Днес той е един от водещите специалисти в урологията у нас. Признат и решаващ е приносът му за въвеждането и прилагането за първи път в България на авангардни технологии в онкологичната хирургия по урология.
– Доц. Генадиев, какво трябва да знаят мъжете, преди да разберат, че имат рак на простатата?
– Всеки човек в определен период от своя живот боледува от различни болести. И в негов интерес е да бъде богато информиран за същността на заболяването и съответните очаквания за лечението му. Не е тайна, че повечето мъже избягват да споделят помежду си проблемите с уринирането, с еректилната функция и други смущения от този род, като считат това за проява на слабост. Предпочитат да съжителстват с тях и да търсят решение само в краен случай. И твърде често се оказва тогава, че лечебните методи са по-тежки и с по-бавен ефект. Пациентът трябва да знае, че простатата е единственият орган със специфичен туморен маркер PSА, чрез който е възможна сигурна ранна диагностика. Този, т.нар. простатно специфичен антиген, е индикатор, че нещо се случва в простатната жлеза. Ако референтните стойности на кръвния тест надвишават нормалните стойности или показват белези на постепенно повишаване, трябва да се направи биопсия при най-добрите клинични условия. Познанието за стадия на болестта е предпоставка и за правилния избор за следващите действия в близък и далечен план.
– От каква възраст е препоръчително да се следи този туморен маркер?
– Необходимо е мъжете да започнат посещенията при уролог на 50-годишна възраст, но ако бащата на пациента е бил с доказан карцином на простатата, прегледите би следвало да се извършват и на 40 години. Не може да се определят референтните граници на PSА, над които да се предполага, че протича канцерогенен процес. Те са категорично индивидуални за всеки отделен случай. Наличието на ракови клетки в жлезата се доказва от направената биопсия.
– Стресираща е новината за всеки, че има рак. Как може да се надмогне този психологически срив и пациентът да се зареди с надежда?
– Много зависи от решимостта на болния да се информира подробно в подобен момент, да се ориентира за различните възможности на лечение,
да потърси добрия уролог и болница,
да възвърне душевното си спокойствие и да не губи надежда. Трябва да повярва, че и у нас може да получи квалифицирана помощ и лечение, съизмерими с последните постижения на световната наука.
– Освен познатите класически начини на лечение – изчакване и наблюдение, радикална простатектомия (операция), лъчетерапия и хормонотерапия, кои са най-новите методи на приложение днес у нас?
– Най-високото технологично ниво към настоящия момент е робот-асистираната операция. Няма по-добра и съвършена от тази засега. Истинско богатство е, че Центърът по роботизирана хирургия към Университетската болница в Плевен, основан и развит от проф.д-р Григор Горчев, разполага за първи път в България с робота Да Винчи. Чрез неговата покана и възможностите, които даде, успях да извърша самостоятелно, като сертифициран хирург на конзола, първите робот-асистирани операции и основно радикална простатектомия. С колегите от организираните екипи сме извършили досега над 15 такива операции и ги усъвършенстваме вече по подходящ начин.
– Кой може да се подложи на такава операция и какви са условията всъщност, на които пациентът трябва да отговаря?
– Всеки диагностициран с карцином на простатата в начален стадий. Ако туморът е ограничен от заобикалящата го тъкан и не е излязъл извън простатата, операцията с робота е възможна.
– Какви са предимствата на тази операция в сравнение с класическата радикална простатектомия?
– Методът на робот-асистираната операция не отрича съвсем стандартната, отворената с разрез, но разликата между двете е голяма. При отворената операция хирургът вижда тумора със собственото си зрение, усеща тъканите с пръсти и работи директно с инструментите. Това внася ограничение в прецизността на операцията, що се касае до разреза на малките кръвоносни съдове и тъканите. Пациентът страда повече, има кръвоизлив, нарушава се целостта на тялото, самият метод има лимит и допуска рискове от инконтиненция и импотентност. Тук вече от решаващо значение са опитът, способността и физическата издръжливост на хирурга. Докато при робот-асистираната операция
интервенцията се извършва безкръвно,
има незначителни разрези, липсват болки и усложнения, пълна сигурност от недопускане на инконтиненция и запазване на нервните снопчета на жлезата. А това е от изключително важно значение за гарантиране на мъжката потентност и качеството на живот. Предимство е краткият болничен престой и по-бързото възстановяване.
– Как практически действа роботът?
– Опериращите инструменти се захващат от тялото на робота и чрез неговата конзола – командния пулт, където са мониторът, копчетата, педалите, ръчките, операторът ги задвижва и контролира. Като оператор-хирург на доста операции с робота се убедих, че това е изключително интуитивна за управление система. Ако при отворената операция грешката е невъзвратима, тук, щом се допусне такава, роботът спира и очаква правилната команда. Аз съм на дистанция от операционната маса и наблюдавам оперативното поле в 3D образ и десетократно увеличение.
– Ако по техническа причина роботът спре да действа, какво правите тогава?
– В никакъв случай не бих извършил отворена операция, а ще я продължа по безкръвния лапароскопски начин.
– Минават ли по клинична пътека робот-асистираните операции?
– Тази година роботизираните операции в урологията не са по клинична пътека. Такава има само за гинекологичните операции.
– Не е тайна, че някои от уролог-хирурзите се отнасят скептично към робот- асистираните операции. Какво мислите по този въпрос?
– Вижте, хирургията е много трудна и отговорна дейност. За да се изгради един лекар като професионално признат уролог-хирург, на него това му отнема години – личен живот, усилия, терзания. И след като е натрупал толкова опит и хирургически умения в отворената операция, логично е на него да му е трудно да превключи на друга вълна – да промени не само начина на опериране, но и на ново технологично мислене. С робота обаче това е възможно да се случи. Не е тема табу отворените хирурзи “да се отворят” и към иновациите в медицинската практика.
Йордан EНЧЕВ
