Славейковият псалтир и Четириевангелието от 15-и век, хюкюм (заповед) на султан Мурад Четвърти и псалтир на арабски и латински език от 17-и век, постъпил от библиотеката на Осман Пазвантоглу във Видин, са сред ценните експонати, които Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ показва на изложба. Експозицията, наречена „Националната библиотека на България – първи стъпки в осъществяването на една идея“, се открива на 17 април. Тя е част от програмата на Националния комитет за честване на 135-годишнината от Освобождението на България и възстановяването на българската държавност и ще продължи до 17 май.
Ще бъдат представени оригинални документи като автентичния Протокол за учредяване на Софийска публична библиотека и първите нормативни документи по уреждането на институцията, кореспонденцията на Пенчо Славейков, митрополит Климент, Райчо Каролев, Константин Иречек, Пейо Яворов като служители на Библиотеката, снимки на сградите, в които тя се помещавала през своята 135-годишна история.
За първи път се показват ведомостите със заплатите на библиотечните работници от 1915 г.и от 30-те години на 20-и в., както и уникални албуми от сбирката „Портрети и снимки“.
Националната библиотека е една от първите институции на новата българска държава след Освобождението. Избраната временна библиотечна комисия се наема да уреди и отвори библиотеката „според съществующий нейн Устав“, като за рождена дата се смята 10 декември 1878 г.
Тази дата предхожда с повече от половин година назначаването на първото правителство на България – /17 юли 1879 г. На 4 април 1878 г. българският учител Михаил Буботинов оповестява идеята за създаването на Публична библиотека в бъдещата българска столица, а губернаторът на София по това време Пьотър Алабин, известният учен и общественик проф. Марин Дринов и други образовани хора подкрепят инициативата.
На 15 януари 1879 г. „Софийската публична библиотека“ отваря врати за читатели. Основите на днешната национална съкровищница са поставени от дарения – книги, ръкописи и документи от много културни дейци и техните наследници – проф. Марин Дринов, Иван Сахатчиев, братя Паница, проф. Юрий Венелин, Любен Каравелов, Спиридон Палаузов, проф. Иван В. Платонов и др.
За изграждането и превръщането й в първостепенен културен институт заслуга имат нейните първи директори, сред които са Георги Кирков, Петко Славейков, Пенчо Славейков, Стоян Заимов, д-р Никола Михов, Велико Йорданов.
На следващия ден – 18 април – във фоайето на БАН ще бъде открита изложбата „Холограми на съкровищата от Тракийската гробница при село Мезек“.
Експозицията представя холографски копия на намерените през 1931 г. предмети от Тракийската гробница край село Мезек, Свиленградско. Те датират от четвърти-трети век преди Христа. Оригиналите им се пазят в музея на Националния археологически институт при БАН (bas.bg), който ги е предоставил за холографиране.
Холографските копия ще бъдат поставени в тяхната автентична среда – „дромуса“ – коридора на гробницата.
От БАН казват, че такава експозиция, се прави за първи път в световната практика.
Холограмите са изработени от създадената към Института по оптически материали и технологии „Акад. Йордан Малиновски“ при БАН фирма „Холобул“ ООД – за приложение на научни разработки, в съвместен проект с община Свиленград.
Колекцията, която се представя на изложбата, съдържа 14 холограми, създадени по метода на руския учен акад. Юрий Денисюк. Използвана е нанокомпозитна холографска емулсия, създадена в бившата Централна лаборатория по оптичен запис и обработка на информацията.
Представянето на холографски копия на артефактите, открити в българските земи, дава възможност за популяризиране на богатото ни културно-историческо наследство, отбелязват от БАН.
Към статията няма коментари. Напишете първия.
