Актьорът Моню Монев прави силно впечатление и на публиката, и на кинокритиката в ролята на куция Илия Вълчев от сериала „Дървото на живота” на TV7. Най-малкият син в семейството, роден с недъг и израснал с чувството за липса на любов и разбиране, е привлекателен образ за талантливия актьор, познат предимно като комик. Бургазлията попада в екипа, привлечен от Любо Нейков, един от продуцентите на сагата от компанията „Дрийм тийм”. Двамата се знаят от НАТФИЗ, където Моню учи при проф. Крикор Азарян и Тодор Колев. Биографията му на пръв поглед е странна – музикално училище в Бургас, механотехникум, театрална академия, работа в театър „Българска армия”, шеф на телеком, собственик на заведение за бързо хранене, където прилага собствени рецепти! В живота често се изявява като търсач на силни усещания – спуска се от високите етажи на сградите и скача с парашут. Участвате в твърде амбициозен проект, който пренася зрителите в далечна епоха от българската история. Запознахте ли се с литературния първоизточник на „Дървото на живота”– романа „Битието” на Владимир Зарев, преди да се заемете с ролята?
Не съм чел книгата на Зарев и мисля, че така е по-добре. Киногероят трябва да бъде, грубо казано, „ограничен”, да се разпростира в рамките на написания сценарий. Защото има голяма разлика между литературно произведение и неговото филмиране – без значение дали е за големия или за малкия екран. Взема се само есенцията, идеята от литературното произведение. Много неща, които са написани с думи, ние ги играем. Прочел съм какво ще се случи занапред с моя герой. Но затова не бива да се говори. Възможно ли е само да загатнете в какъв план ще се развива Илия – в позитивен, или негативен? Добър ли ще става, или по-лош?
Не обичам етикетите. И в буквален, и в преносен смисъл. Пресъздавам жив човек, не можем да го разглеждаме само в черно или бяло. Героят е многолик, многопластов. Нека зрителите сами преценят дали става по-добър, или по-лош. Дори да го виждаме завистлив, все пак това е едно човешко качество. Да не забравяме, че у него има дълбоки наслоения на огорчение и болка. Първо, той е сакат. Второ, той е най-малкият брат в семейството. Знаете, според йерархията, най-големият наследява, а това поражда у него низки страсти. Но пък има една жена, която го кара да се чувства по-добър. Мисля, че това е интересното – не може да се каже, че е положителен герой в традиционния смисъл на това определение, движен е от нагона си и от желанието си за собствено добруване. Млад човек, силен и здрав, катери фасадиа се превъплъщавате в роля на сакат човек?! Как го приехте?
Всеки отговор на въпрос, свързан с роля, обикновено започва с „Това беше голямо предизвикателство”!Ако трябва да съм честен, попаднах на роля, която ми пасва. Много е важно актьорът да получи правилната роля. Тодор Колев казваше: „Всеки да си знае мярката. Аз мога да изиграя петел, но не мога да изиграя лъв. За лъв има други хора, с друга визия, с друг талант”. Винаги съм се интересувал от малките хора, които се раздират от страсти. Най силните страсти са или любовните, или онези, които са пълни с ненавист. Някак си добродетелите не ги свързваме със силни чувства. Ролята на Илия определено много, много ми хареса, много е вкусна, има много място за изследване. Ами куцането?
Купих си една наколенка за обездвижване на коляното Първия месец по време на снимките се подвизавах с нея, за да придобия навика на куцането. Вече не ми трябва наколенката, хвана ли бастуна и започвам да си куцам. Ролята наистина ми носи човешко удовлетворение. За разлика от театъра, където всяка вечер имаш представление и репетиции, и колкото и в малка степен да е,придобиваш рутина! В киното тази рутина се проявява по-малко.. Откакто не играя в театъра, да ходя на снимки за мен е голямо удоволствие – не само се откъсвам от битовизма, от ежедневието, но намирам и удовлетворение. И творческо, и човешко. Прави впечатление добрият грим на актьорите в сагата. Вие обръщате ли внимание на тази подробност?
Гримира ни Софи Хвърлева, тя е професионален гримьор от киното. Аз съм човек на детайлите. Като се правят репетиции, или се снимат общи планове, нямам претенции към грима. Но когато се снимат близките планове, гримът трябва да е перфектен, защото малките несъвършенства личат много. Много съм стриктен преди близките планове гримът да е проверен на 100 процента. Прическите са дело на Диди Стоянова, също човек от киното. Никога не оставям на случайността прическата си – аз винаги имам последната дума! Спират ли ви зрители по улиците, за да кажат, че ви харесват?
По-са ми важни отзивите на колегите, които ме спират като се видим или ми звънят по телефона. Скоро се видяхме в едно заведение със Захари Бахаров, по хубав повод беше, двамата с брат му ме поздравиха, и Вежен Велчовски ме поздрави. Спомняте ли си вашите учители в професията?
Гордея се с тях. Смело мога да кажа, че в нашата театрална академия тандемът проф. Азарян – Тодор Колев даваше наистина много добро образование. И с Тодор Колев, и с професор Азарян често се чувахме и виждахме. Много, много ги обичам, жалко че си отидоха. Тодор Колев ме беше поканил за „Как ще ги стигнем американците”, след като не бе могъл да ме познае в една роля, в представлението „Буре барут”, чийто режисьор беше професор Азарян. На премиерата Тодор Колев дошъл да гледа , смял се много, харесал ме и попитал професора кой играе ролята. „Моню!”, отвърнал Азарян. След тоя случай Тодор Колев ме покани в „Как ще ги стигнем….” и пред публиката каза: „Четири години съм го учил, преподавател съм му бил, а на сцената не можах да го позная, пожелавам на всички млади актьори така да се превъплъщават в ролите си”. Ще кажете ли нещо в личен план?
Не съм женен, нямам деца, имам дакел, казва се Киркегор, като философа. На галено му викаме Кирчо. Карам скейтборд. Лятото, като си вървях със скейта под ръка, спря ме един възрастен човек и укорително каза: „На колко години си?” Вместо да ме похвали, ме порица. Като че ли е някаква излагация да караш скейборд. Може ли да споделите една рецепта за ястие, което се приготвя във вашето заведение за бързо хранене Pasta point, което върви доста успешно в МОЛ-а на „Стамболийски”?
Като малък ме смятаха за злояд, не се вписвах в семейното меню. Все се налагаше да си доготвя нещо сам, нещо любимо. Като студент сам си готвех, нали има готварски книги. Има и талант!. А с книги и талант се получава вкусна паста. Ето я рецептата:
Паста с четири сирена
Продукти: 600 грама топено сирене, 300 грама „Бри”, 300 грама синьо сирене, литър и половина сметана за готвене. Сирената се настъргват, сметаната само се затопля, смесват се и се бърка на огъня, защото много бързо може да загори. Пастата се вари така, че да остане леко дъвчаща, не преварена. Пастата се залива със соса. Никакво допълнително масло – синьото сирене и сиренето „Бри” са много мазни!
Към статията няма коментари. Напишете първия.
