Пациентите очакват от лекарите съпричастност и успокоение, а не подигравки. Снимка: Блеклиберал
Тези дни баща ми, на достопочтените 82 г., но с превъзходна памет и мисъл, а и с несломен от обратите на живота и масларовите експерименти дух, се сдоби с нова диагноза за хронично заболяване. На въпроса дали все пак има шанс за лечение, мъдрият диагностик заявил: „Ами то може да се подобри малко, ама ти и без това си вече към края…”. Въпросният лекар работи в университетска клиника и обучава бъдещи лекари.
Не съм гледала „Д-р Хаус”, но от кратките анонси за филма съм останала с впечатлението, че става дума за един ексцентричен, грубоват и безцеремонен лекар, който обаче дава всичко от себе си, за да спаси пациентите си. Не зная дали в Америка наистина има такива лекари и дали някой ще ги търпи, без да ги съди поне веднъж годишно, но подозирам, че българският прототип се изчерпва с определенията „грубоват” и „безцеремонен”. Ако беше само този случай, щях да си помисля, че във всяко стадо си има и мърша, но тъй като съм чувала, а и виждала други подобни, почвам да си мисля, че е модел на поведение и манталитет. Или доста ексцентрично тълкуване на частта от закона, засягаща информираното лечение.
Много съм против да се манипулира по комунистически чувството на дълг на лекари и учители, за да им се подхвърлят мизерни заплати на хигиенизиращ персонал и да се чакат от тях подвизи на трудовия фронт, все пак всеки трябва да живее достойно. Но избирайки професията на лекар, човек не може да не си дава сметка, че хората не са автомобили, на които да сменя резервните части и да се държи с тях като автомонтьор. Това принизява професията му, образованието му и говори за изключителна простотия и липса на възпитание. Разбира се, склонните да обобщават и глобализират, ще заключат за положението на здравеопазването изобщо. Други биха казали, че има къде по-страшни неща, които правят някои лекари. Аз бих казала, че както във всяка професия и в тази има страхотни и всеотдайни професионалисти, затова не твърдя, че всички са с манталитет на авто-тенекеджии. Става дума за този подход към пациентите, който няма друг начин да бъде изкоренен, освен като се създаде обществена нетърпимост към него. Може би тогава бъдещите лекари няма да рецитират Хипократовата клетва, както едно време казвахме стихотворенията за Митко Палаузов и чичко Димитров, а наистина ще вярват в нея.
С оглед на изминалия християнски празник си мисля, че това може да стане, когато един ден хората запълнят със съдържание религиозните обреди, които иначе така стриктно изпълняват. Когато църковните еквиваленти на д-р Хаус от БПЦ престанат да бранят имотите си с помощта на полицейски палки и да плачат на президента, а се обърнат към миряните на разбираем за тях език, за да им дадат повече вяра, търпимост, повече стремеж да се обичат и да си прощават.
Вижте още текстове в блога на Златина Коева
