Наскоро ми поставиха диагнозата “Глосалгия” само защото започнах да усещам парене по езика и устните и особено по небцето. Освен това сякаш изгубих чувствителност в тези органи. Моля да разкажете повече за това заболяване – причини, развитие по-нататък на болестта, лечение, дава ли усложнения?
От известно време заболяването глосалгия се обозначава с още един термин – стомалгия. Имайте го предвид, ако се случи да ви го поставят като диагноза, защото той съвсем наскоро навлезе в медицинската терминология. Проблемите възникват внезапно. Човекът започва да се измъчва от силно слюноотделяне или точно обратното – сухота в устата. Неприятно е, че почти изчезват вкусовите усещания и не на последно място – страдащият трудно движи езика си. Оплакванията са типични – небцето и устните сякаш са изгорени от нещо и съвсем са изгубили чувствителността си.
Затова е толкова коварна и се лекува трудно. Пусков механизъм обикновено е стресът. Възникването на проблемите в устата винаги се предшестват от нервно претоварване, особено в съчетание с физическа преумора. Забелязано е, че глосалгията обикновено се среща при жени над 45-50-годишна възраст. Заедно с тази болест при жената се наблюдава повишена раздразнителност, склонност към тревоги и депресия. А също и нарушение на съня, плачливост, главоболие. Затова на страдащите е нужна комплексна помощ, изискваща намесата на няколко специалисти. Според научната литература, честотата, с която страдащите се обръщат към специалист, е от 10 до 25 на сто, но практикуващите лекари смятат, че са не повече от 5 до 7 на сто. Все едно – и този показател не е малък. Особено след като оплаквания от рода на “парене” по езика, метален привкус в устата често биват пренебрегвани. Може би защото с подобни симптоми се проявяват пулпитът, гингивитът, периодонтитът. По сходен начин се проявяват и алергичните реакции към протезите от акрилова пластмаса. И още: подобен дискомфорт възниква и при увреждане на устната лигавица от острите краища на дефектни зъби, от зъбния камък, от лоши протези.
Понякога челюстите не се затварят нормално
Специалистите обясняват следното: сред всички стави в нашето тяло слепоочната, която е свързана с долночелюстната става, се труди едва ли не най-много от всички. Та ние я “експлоатираме” от сутрин до вечер – когато дъвчем, когато говорим, когато се прозяваме. Затова не бива да се учудваме, че рано или късно се появяват нарушения. В началото при отваряне на устата се чуват сухи потраквания, след това в главата възникват силни спазми, шум и болка в ухото, а впоследствие устата вече не може да се отваря нормално. В такива случаи хората или отиват при специалист уши-нос-гърло, или при невролог. А вместо това просто трябва да посетят зъболекаря си. Независимо че тази патология може да е предизвикана и от “механични” причини, един от основните фактори е психологическият. Стресовете предизвикват пренапрежение и спазми в мускулите, от което възниква този болестен синдром. Пренапрежението на челюстните мускули може да възникне и като следствие от шийна остеохондроза, а също и заради обикновено пренапрежение на свързочния апарат на ставата.
Стоматолозите обръщат внимание само на зъбите
Повечето стоматолози обаче сякаш се стремят да “направят” красиви зъби и усмивка, отколкото да се погрижат за такава “дреболия” като правилния привкус.
Най-важният рисков фактор е т.нар. оклузия на зъбите, т.е. неправилното им сближаване и допиране един в друг. При поставяне на коронки или импланти и дори при обикновено пломбиране или изправяне на зъбите много лекари сякаш обръщат внимание най-вече на външния естетичен вид. Но ако изкуственият зъб е по-къс дори само с един милиметър, или пък е по-дълъг от нужното; или ако вдлъбнатините и хълмчетата не съответстват точно на релефа на отсрещния зъб, тогава ставата изпитва огромно натоварване, което рано или късно води до нейната дисфункция.
При това положение съществува риск да се прояви и бруксизъм – скърцане на зъбите нощем, заради което се случва патологичното изтриване на зъбния емайл и като следствие – същите проблеми с привкуса.
Овладяването на болестта не е основната задача
Диагнозата се поставя въз основа на оплакванията на пациента, прегледа на лекаря и изследванията. И все пак е задължително да се проведат още т.нар. ортопантомография – това е панорамна снимка на всички зъби; рентген на челюстите и при затворена, и при отворена уста. Може и магнитно-резонансна томография, която да покаже състоянието на хрущялните структури. Премахването или овладяването на болковия синдром не е най-важната и основна задача на стоматолога. Това може да се постигне с приемането на аналгетик или нестероиден противовъзпалителен препарат от типа на аспирина или ибупрофена. На първо време облекчение носят компресите – студените отнемат болката, топлите снемат мускулните спазми. Но това няма да оправи дисфункцията. Затова е най-добре веднага да се обърнете за професионална помощ. При мускулни болки лекарят ще ви предпише миорелаксанти, т.нар. миогимнастика и инжекции. Може и ботокс в дъвкателните мускули. Много широко се използва вече и физиотерапията – лазер, електрофореза, динамични токове, масаж. Всички тези методи отпускат мускулите и укрепват свързочния апарат. Причина за болката може да е и разместване на вътреставния диск. В този случай се изисква мануално изправяне на диска – става за няколко минути ако в ставата няма сраствания. Ако човек обаче дълго време отлага посещението при специалист и дискът вече се е фиксирал в неправилно положение, тогава няма да минете без операция. Тя е слабо инвазивна, но се изпълнява под обща наркоза. Инжекционните импланти възстановяват диска цялостно. Затова ако нямате органични изменения, по-добре да избягвате “големите” операции.
Яна ГРОЗЕВА
