Какво се случва с жените зад волана в Ирак?

2
Добави коментар
Karadjov
Karadjov

Журналистката Джудит Нурик е родена в Холандия, но живее и работи в Кюрдистан, Ирак. Благодарение на нашите колеги от Peika.bg попаднахме на нейния разказ за това какво е да си жена шофьор в източната държава.

„Bexerbe, baresz, fermou!’”, ми казва служителят при пропусквателния пункт, при това с нюанс на учудване в гласа. „Привет, уважаема, продължете!”. Виждам, че е удивен – сама жена, при това и западнячка, която шофира!

Това са наблюденията ми от последните три седмици, в които карам сама, вместо да ме вози някой приятел или частен шофьор, както преди. След близо пет години в Кюрдистан, Ирак сега пътувам през страната в собствената си кола. И на всеки пропусквателен пункт, а в Кюрдистан те никак не са малко, охранителите едва ли не ми козируват! Наистина отчетлива промяна в сравнение с преди, когато разпитваха шофьора ми относно идентичността ми, подбудите за пътуването и нерядко по пътя ни спираха без явна причина.

Като се огледам, ми става ясно, че в Кюрдистан навярно ме смятат за рядка порода – там почти няма жени шофьори, пък какво остава да карат самостоятелно.

В Европа ми харесваше да карам. В Кюрдистан обаче шофирането не е толкова приятно, преди всичко заради тукашното поведение на пътя. В Кюрдистан шофьорите могат да предприемат всякакви неочаквани ходове, напълно непредвидими са и затова най-добре е да очакваш всичко.

Хората не се посвеняват да изпреварват отдясно, така че най-често колите хвърчат и от двете страни. Освен това спират навсякъде, тъй че често можеш да връхлетиш на някой, спрял насред платното ти.

Представете си обаче състезателна писта, чиято настилка е разрушена от тежкотоварни камиони. Тъй като по много отсечки пътят е в много лошо състояние, постоянно хвърчат камъни. В Кюрдистан почти няма коли със здрави предни стъкла, заради хвърчащите камъни. Това се случва, когато нетърпеливите шофьори натискат газта, без да съобразят какво изстрелват назад по този начин!

Да шофираш в Кюрдистан е такова приключение, че вече трудно намирам време да се насладя на красивите пейзажи – трябва да следя пътя и страничното огледало, ако нещо се случи – трябва да реагирам. Например, може да преминат крави и магаренца, прекосяващи шосето по път към вкъщи, след като са се поразходили и са похапнали. Или пък овце и кози, изведени на паша край пътя от своя пъдар.

Thinkstock/Guliver

Още впечатляващи и вдъхновяващи истории от Peika.bg:

Най-чудноватите надуваеми скулптури

5 малко известни места в Лисабон

Къде да отидем през уикенда – пролет