Колкото и независим да се чувства човек от оценката на околните, никой не е опериран от стремежа да се хареса или да бъде забелязан. Още от най-ранна възраст децата се опитват да се отличат, да спечелят вниманието на околните, като с възрастта се променят групите на значими „други“, които се опитваме да впечатлим. Процесът на вписване в средата до голяма степен се отразява на начина, по който човек се възприема сам и оценката, която изгражда за себе си. Първите впечатления, които детето трупа за себе си, идват от определенията на родителите – „Ти си умен. Ти си красив. Не можеш да се справиш с нищо”. Впоследствие към тях се добавят оценките на все по-широк кръг хора. В хода на търсенето и намирането на отговор на въпроса: „Кой съм аз?“, не само приемаме наготово това, което чуваме. Самите ние се сравняваме непрекъснато както с другите, така и със собствените си стандарти. Изграждаме критерии какви сме и какво искаме да постигнем, за слабите и силните си страни. В много случаи се стига до негативни действия или поведение, които отново са провокирани от желанието човек да бъде забелязан. Както и обратното – поведение на крайна пасивност така, че човек да не изпъква, за да не бъде подложен на оценяване. В крайна сметка всеки човек е чувствителен към оценката и реакциите на околните. Ако приемем това нещо нормално, ще намалим напрежението в стресови ситуации.
От писма на читатели
Приятелката ми ужасно много ме дразни. Без значение къде отиваме и с кого се срещаме тя непрекъснато се опитва да привлече цялото внимание върху себе си. Не блести нито с външен вид, нито с качества, а все иска да я харесват. А странното е, че успява. Аз изглеждам далеч по-добре и съм много по-умна, а в крайна сметка все на нея обръщат внимание. Защо?
Стела, 21 г. Очевидно вашата приятелка от години си е изградила модел, който й гарантира, че ще бъде забелязана. При положение че се оценявате като по-добре изглеждаща и с повече качества, това ви дразни. Може би е добре да започнете с отговор на въпроса какво ви носи приятелството именно с нея? Опитвате се да проследите защо моделът й на привличане на внимание е успешен? Или се конкурирате с нея? Вие самата имате известен личен мотив да поддържате отношенията си. На въпроса защо тя е забелязвана, отговорът е много прост – защото се заявява. Ако човек има много качества, но никой не знае за тях, няма как да бъде оценен. Вашата приятелка привлича вниманието на околните директно, осигурявайки си „забелязване”. Не е добър вариант самата вие да се опитвате да изпъкнете на нейния фон или на фона на друг човек. По-скоро добрият вариант е да потърсите среда, в която се чувствате добре и забелязана, за да си спестите напрежението от една изкуствена конкуренция.
Родителите ми непрекъснато ми повтарят, че съм свит и не ме оценяват. Никога не съм се стремял да изпъквам и нямам подобни амбиции. Това обаче ги дразни, не знам по каква причина. Как да им обясня да ме оставят на мира?
Стоян, 34 г. Явно вашите родители смятат, че имате качества, които остават незабелязани и са водени от добронамерения мотив да ви окуражат да демонстрирате какво знаете и умеете. Тяхната позиция се подкрепя и от съвременния динамичен свят, в който се цени себедоказването и конкурентността. Вероятно моделът, който сте избрал да следвате, е по-скоро да намерите своето място сред другите, без да се стремите към превъзходство, следвайки един усреднен баланс. Това няма нищо лошо, особено щом е ваш избор и не е уместно да го променяте насила. Може би единствено си струва да помислите дали в някои случаи упреците на родителите ви не се отнасят до ваши вътрешни страхове, които пречат на вас самия да се развивате пълноценно.
Тест Светът към мен
Някои хора се стремят на всяка цена да бъдат забелязани, следвайки поговорката „По-добре в устата на хората, отколкото в краката“. Други – напротив, предпочитат да се слеят с масата. Няма правилен и неправилен модел. Въпреки че знаем своите предпочитания, с помощта на следващия тест можем да потърсим накъде клоним в рамките на всекидневното поведение и без идея за сериозна оценка или категоризиране.
1. Поканени сте на гости и с влизането през вратата: а. Високо поздравявате, така че всички да ви видят. б. Усмихвате се и се приближавате към хора, които познавате. в. Внимателно отивате да поздравите домакина.
2. По време на служебна среща: а. Намирате винаги начин да кажете нещо за своя принос, да споделите предложения или поне мнение. б. Ако темата включва ваша ангажираност, се намесвате, но само в такива случаи. в. Присъствате мълчаливо, освен ако не ви попитат нещо.
3. Когато вървите по улицата: а. Сте изправени, жестикулирате, гледате хората така, че да ви забележат. б. Зависи от настроението ви – понякога сте изпълнени с енергия и се усмихвате, друг път механично вървите. в. Обикновено сте потънали в мислите си и не забелязвате нищо около себе си.
4. При запознанство с непознат човек: а. Не пропускате да кажете нещо впечатляващо или да използвате жестове, които са нестандартни и няма как да не бъдат запомнени. б. Спазвате умерен тон и следвате начина на поведение на другия. в. Стремите се да дадете възможност на другия да говори и предпочитате да слушате.
5. На обществено място (в театър, в парка): а. Говорите високо по телефона или се смеете, изправяте се и се оглеждате, така че да привлечете внимание. б. Държите се в зависимост от ситуацията и хората около вас. в. По всякакъв начин се опитвате да не направите нещо, което може да привлече вниманието на околните.
Ако отговорите ви са предимно „а“, основният ви стремеж е да не останете незабелязани. Дали с добро или с лошо, най-важното за вас е да се откроите и хората да ви запомнят. Подобен агресивен модел често е свързан с известен стремеж за компенсация. Може би е добре да помислите дали не ви липсва нещо или просто сте свикнали с този модел от години.
Ако повечето ви отговори са “б”, сте съвсем в рамките на „нормата”. Не се престаравате да заслужите внимание, нито се опасявате, ако срещнете одобрение. Наясно сте, че не е възможно всички да ви харесват. Това е златната среда.
Ако отговорите ви са предимно “в”, предпочитате да не се откроявате и да не попадате във фокуса на внимание. Правите всичко възможно да не вперят оценяващ поглед във вас. Ако не се притеснявате, всичко е нормално. Помислете единствено дали не изпитвате напрежение от това, че не отговаряте на вашите собствени стандарти, които не се препокриват с действителните. С други думи, помислете дали самите вие се оценявате обективно и не подценявате собствените си качества.
Следващата тема е: „Чувствам се самотно“ Ако имате въпроси или коментари, може да ги изпращате на [email protected]
