Може би ще прозвучи нахално или пък за някои – дори тъпо, но съвсем официално искам да заявя, че аз козунаци за Великден не мога и няма да правя. Никога.
В края на краищата – за кого е цялата тази козуначена манифактура по магазините и бакалиите? Защо другите жени да хитреят и да си купуват, а аз да се заровя като глухоням лалугер в кухнята два дни, да потъна в брашно и гъгрици (от брашното), да бъркам гнусни дрожди, да разтопявам масло в ръждясали канчета и да потъна до лактите в тесто? Защо?
Е, истина е, че веднъж се излъгах и опитах, но това беше и за последно. Тогава подходих съвсем сърцато и искрено към лепкавия проблем и си обещах, че ще се раздам до последна китка, но ще омеся лелеяния козунак.
Купих яйца. Купих брашно. Купих масло, мая, захар, прясно мляко(гадост!). Инвестирвах сума ти пари в нещо напълно несигурно и се залостих в кухнята. Изчистих масата от космите на котката, за да създам благоприятни условия за хранително-вкусовия експеримент, и започнах. Разбира се, ръководех се от готварска книга, от телефонни разговори с възрастни роднини и от интернет.
Първо счуках яйцата и около петнайсет минути се гонихме с няколко черупки из купата. Аз, естествено, спечелих, но радостта беше краткотрайна – преминах към бъркането на онези гадове – дрождите.
Вие изобщо чували ли сте какъв звук издава разтварящ се в прясно мляко дрожд? Вслушвали ли сте се в онова зловещо съскане и бълбукане? Чували ли сте ги как пищят? На някой може и да му харесва, но за мен това е някакво варварство. Да давя аз буболечки (или бяха гъби??) в мляко със захар, за да омеся три кила тесто, за да може няколко човека да си ги натъпчат хищно в гърлото – еми, не, мерси! Няма да участвам в тази безобразна оргия.
След това дойде ред на брашното. Ново двайсе – трябвало било да се пресява с гевгир. Ми като нямам гевгир, през какво да го пресея, и кво пък толкова ще стане, ако го набухам непресято, и изобщо кви са тия претенции и защо съм се хванала с тия козунаци, вместо да опържа две яйца с шунка и да се приключи?!? Не е ли, кажете ми?
С много нерви и зор преглътнах и тази обструкция, вперила поглед във въображаемия козунак, чийто образ на хоризонта все повече избледняваше. Събрах основните съставки около себе си, помолих се и запретнах ръкави. Плеснах яйцата в непресятото през гевгир брашно, излях и пищящите буболечки, удавих ги допълнително във вряло масло, захар и малко сол и се започна Голямото Бъркане.
Не знам дали някога сте потапяли пръсти в зародиш на козунак, но от мен да знаете – не е готино. Така получената кишава консистенция се маже отвратително по ръцете, лактите и раменете, разтегля се на ей такива фандъци по цялата маса, фърчи по столовете, тавана и стените, влиза под ноктите и се загнездва между пръстите.
Маха се трудно, спича се и къса милиарди нервни клетки. Освен това, за най-голямо съжаление на жертвата, връщане назад няма. Като си стигнал до момента с месенето, се оказва, че трябва да си отделиш поне 2-3 часа да фърляш тесто из целия апартамент, без това, разбира се, да е гаранция, че въобще нещо ще излезе.
А най-тъжното е, че месенето се осъществява на няколко етапа. Един път месиш и го оставяш, през това време стържеш с маламашка парчетата, които са се залепили за тавана, след това пак се връщаш, отваряш кърпата и – о, ужас, гадината станала двойна, пак хващаш, пак ръсиш непрезгевгирено брашно, пак се започва блъскане по масата, пак оставяш и като се върнеш за трети път и откриеш, че проклетията е станала тройна, просто сядаш и кротичко се разплакваш.
В ето този момент вече ти става все едно, защото като за капак, месенето на козунак освен депресия причинява и тендовагинит (за всеобща изненада, това е възпаление на сухожилията на ръцете, а не полово предавана болест).
И оттук нататък начинанието придобива ясно изразен отегчителен характер (уви, прекалено късно).
Теглиш му една (на начинанието), вадиш първата тава, мажеш я отгоре-отгоре с масло, пльосваш глетавото гюлле вътре, скачаш три пъти върху него, за да се разстеле по-равномерно в съда, пъхваш във фурната и му пожелаваш приятен път. Естествено, ако си нормална жена, трябва да ти е ясно, че от печката няма да излезе нищо хубаво.
Оттам ще излезе една безформена, кисела, спечена грозотия, с вкус, мирис и тегло на чугунен радиатор, опечен в доменната пещ на Кремиковци.
Това, разбира се, не трябва да те разстройва. Няма, повтарям – няма жена на тоя свят, която да не е минавала през този кошмар.
Просто трябва да си помислиш дали искаш да си го причиняваш постоянно или ще постъпиш умно, ще отскочиш до отсрещния магазин, ще инвестираш пет лева в българската икономика и ще си живееш щастливо, весело и без тендовагинит.
Ето затова Ани козунаци не меси.
