Някогашните звезди на вариетето у нас бяха абсолютните господари на нощта – от соц време, та и по-късно – някъде до… появата на чалгата. И до днес се носят легенди за “Малката Бриджитка” Вили Кожухарова, за Надя Романюк и за по-младата от тях култова танцьорка на ориенталски танци Никол. Мъжете, които я помнят от сцената, и до днес въздишат за Тялото, както наричаха българката много преди Ел Макферсън. Нейни колеги като илюзиониста Боби Шоу са категорични: „Това беше нещо перфектно – Памела Андерсън не можеше да кацне и на малкото пръстче на Никол! Само с едно щракване на пръстите, и мъжете й лягаха в краката – можеше да си прави каквото си поиска с тях! Никога в живота си и никъде по света не съм виждал по-ухажвана жена! А как танцуваше! – Тя не стъпваше на земята, а сякаш летеше!”.Репортер на „ШОУ” се поинтересува какво се случва с Никол днес. Научаваме, че от 2004-та не танцува, а работи зад бара на собствено заведение в София. Откриваме я там. Още е красива, малко по-пищна отпреди, но все така харизматична, ведра и слънчева. В заведението половината от клиентите си плащат, а другата половина са третирани от собственичката като гости, защото са колеги от едно време. Вътре всичко е изпипано с вкус. Дори в тоалетната може да си седиш с часове и да релаксираш сред морска фауна и флора до захлас – по интериора се вижда, че за тази обстановка са хвръкнали и доста пари. Самата Никол се чуди, че сме се сетили за нея, и е категорична, че не може да говори сама за себе си. Лаф моабетът ни за нея тръгва с колегата й Боби Шоу, негов приятел-българин с култов бар в Лас Вегас, през който са минали половината холивудски звезди (а и нашенските), и една от асистентките на Весо Шоу, а от време на време се включва и самата “кралица на нощна София”.
Боби Шоу: – Никол беше такова чудо, че аз по-ухажвана жена в живота си, ей Богу, кръстя ти се, не съм виждал! Бил съм на участия в цяла България, в чужбина, та чак в Америка съм бил, и такова чудо не съм виждал – като магнит ги привличаше мъжете! Може да се каже, че в България равни й бяха единствено Вили Кожухарова и Надя Романюк, но те бяха по-студени като присъствие на сцената, докато Николчето направо им взимаше акъла! Играли сме заедно, по цяло лято сме били заедно на Слънчев бряг – тя все ме мъкнеше с нея на плаж. Бях й нещо като бодигард, защото то иначе след нея тръгваха мъжете на върволици – като умопомрачени ходеха по петите й – взимаше им се акълът на горките! Такава фигура имаше – Памела Андерсън ряпа да яде! А Никол – скромна и срамежлива. Викам й веднъж: „Свали го тоя сутиен, да стане „горещо” на плажа!..”, а тя все си дърпа нагоре горнището на банския и сякаш се срамува, че е толкова красива.
Никол: – Стига де!…
Боби: – Какво стига, така си беше! Сега, като се хвалят разни чалгаджийки с мутри и баровци, аз да им кажа, че на малкото пръстче на Никол не могат да кацнат! Защото тия им се предлагат – за пари и екстри, а Никол я гонеха и тя на никого не пускаше – това още повече ги влудяваше! Бяха готови да лежат в краката й! И трябва да ти кажа, че когато вече чалгата почна да ни взима хляба на нас, вариететните артисти, ние се молехме за по едно участие на седмица, а Николчето си продължаваше да има по 6 участия на вечер – и чалгаджийките удряше в земята!
Ония беснееха
Аз ти казвам, че имаше големи имена на чалгата – да не ти ги казвам, че ще се обидят, и те като чуеха, че Никол ще танцува, и направо беснееха – знаеха си, че ще им обере бакшишите нашата. Една вечер така хубавичко им се подиграх, че ми стана кеф на душата. Искаха две от сега много известните „пайнерки” да пеят след мене и Никол, и аз им викам: „Я по-добре пейте преди нея, че след нея никой няма да ви обърне внимание, а и ще ви е обрала „парсата” – бакшиш няма да видите – ще изпразни джобовете на мъжете преди вас!”. Ония ме гледат умно и се цупят със силиконовите си устнички. Ама после като видяха за какво става въпрос, и събраха устенцата в злобица – спихна им силиконът. Аз, като говорят за арабски шейхове, в живота си един-единствен път съм виждал истински богат арабин, и то покрай Николчето.
Никол: – Тоя човек, освен, че беше много богат, беше истински джентълмен – всяка вечер поръчваше огромни кошници с цветя и поръчваше да ми ги донесат на сцената, в краката ми.
Боби: – Разбрах, че тоя арабин ги поръчва през „Шератон” и се шегувам една вечер: „Абе, дай да ходим да се разберем с тия от веригата – да им връщаме кошниците. Половината от парите да ни дават, берекет версин – това си бяха цветя на баснословни суми! /смях – б.а./
Никол: – Аз бях с толкова широки пръсти, че това изобщо не ме е интересувало. Никога не съм броила бакшиши. Като работех в Слънчев бряг, особено във „Венера” и „Венус” – барове, с чиито собственици сме приятели и до днес – ами то
ринеха пари от сцената след мен!
С метли измитаха банкнотите от сцената! Кой ще ти ги брои – отивахме да се забавляваме цялата програма – да ги изядем и изпием после някъде с колегите. Весели времена бяха! Имах пък един друг обожател, който ми носеше букети от рози. Първо не обръщах внимание, че са някак особени – не са като истински. После разгадахме, че това са всъщност… бикини, навити като рози. От тоя човек цяла колекция бикини насъбрах. Голям смях беше! Колежките ги развиваха тия „рози” всяка вечер и която си харесваше някои от гащите, подарявах й ги. С „благословия” /смях – б.а./ Много хубаво се забавлявахме една година с Бобан Здравкович – работехме заедно в “Мираж” в Несебър. Такива майтапи, такъв смях – незабравими спомени имаме! През 93-та открих бар “Домби” с легендарния диджей Геле, който и до днес се радва на големи успехи.
Боби: – Никол до последно беше на върха и на върха се усети да спре. През 2004-та някъде каза „Стоп!”, и това беше. И може би добре направи. Имахме един такъв случай заедно: отиваме на някакъв баровски рожден ден – аз и тя заедно играем пак. Аз се бях разбрал със собственика на заведението, че участваме на по 6 стотака. И свършва програмата, човекът ни вика да ни плати. Пред нас дава по 5 хилядарки на две чалгаджийки. Пита ме мене какво искаме, и аз казвам: “Нали се разбрахме?! – По 600!”. И точно в тоя момент влиза рожденичката и става свидетел на плащането. Като разбра за какво става въпрос, направо кресна на собственика: „Това въобще не може да бъде!? Тия двамата (Никол и аз) ми направиха празника и на тях ще дадеш стотинки, а на тия „ку…и”, дето се озъртат за мъже – хилядарки?! Я веднага вади по 5 хиляди и на тях!”. Това за мене лично беше най-големият хонорар, който съм взимал в живота си. Никол я обичаха и соц-велможи, и мутри, и баровци-чужденци, и то – пак казвам – без да се натиска. Батето я обожаваше!
Никол: – Абе, скастрих го него веднъж, понеже те беше попитал: “Къде е моята приятелка, кючекинята?”, а аз мразех да ме наричат така. Отидох и му казах направо: “Аз не съм кючекиня, а танцьорка на ориенталски танци! Сама си правя спектаклите, сама си шия дрехите и трудът ми заслужава уважение!” – и си тръгнах. Той казал после на Боби: “Я го виж това малкото, как ми се перчи!… Много я обичам!”
Боби: – И мутрите облагородяваше Николчето. Но искам да ти кажа, че те повечето от тях са странни птици и много си падат по изкуството. Иво Карамански например, каквото и да говорят за него, той обожаваше хората на изкуството и им правеше поклон.
Братя Галеви умираха за Никол
Но никой от тия мъже – било то мутри, както ги наричат, не гледаше на нея като на „стока” – просто я обичаха за таланта й. Преценяваха я и по поведението и не са се отнасяли неуважително. Гордо се държеше тя! Ето, моят приятел Данчо да ти каже на рождения ден на покойната му съпруга, който празнуваха в България, какво каза жената, Бог да я прости…
Данчо: – Ами, тя беше много морална жена и наблюдателна моята съпруга. А аз така, повече от ларж съм бил винаги с жените, и цял живот съм харесвал хубавите жени – тя си ме знаеше моята, но ми прощаваше!.. Та съпругата ми забелязала на купона как ме свалят певиците – как искат да ми вземат повечко парици, а празнуваме неин рожден ден! – някак неприлично се получава да ми се натискат пред очите й. И ми вика: „Виж каква разлика между тия, на които пръскаш пари, и това момиче, танцьорката!” – и на нея й беше направило впечатление разликата в поведението на Никол и тия другарки.
Никол: – Е, и аз съм правила разни артистични номера – малко „неприлични”. Избирах си от публиката някой с по-голо теме мъж и му
правех 360 градуса завъртане на циците по главицата –
умираха си от смях! Наричахме го номера “Биг Мак”. Веднъж направих тоя номер на един младок с гола глава, който си стискаше нещо между краката, но аз не го виждам, защото съм зад гърба му. И като му натърках циците по главицата, той си сложи моторджийска каска. Публиката полудя от възторг – помисли, че е в “сценария”, а то си стана ей-така, от само себе си. Така че и аз съм правила разни щуротии, но е било за сцената. А и не искам да се правят такива обобщения – „чалгарки” и прочее, защото и на мен ми е било неприятно да ме наричат „кючекиня”. Поведението, какъв е човек в личния си живот, е нещо много индивидуално – как си възпитан, какъв морал носиш. Една от причините да се откажа да танцувам беше смъртта на баща ми през 2003-та. Реших, че повече не мога да се кълча гола на сцената след неговата смърт. Затова казвам, че всичко е въпрос на лично морално светоусещане. Имам много приятелки в попфолка. Навремето първата покана, която получих, беше от Тони Дачева – искаше да работя постоянно с оркестър „Кристали”, но аз имах толкова много предложения тогава, че отказах. После Касъмови ме потърсиха да
преподавам танцувални движения на Ивена, на Алисия, Теодора, Кати
и много други – приятелка съм с повечето от тях. Много се обичаме с Алфредо Торес. Работехме заедно в бар “София”. Пееше и една страхотна кубинка – Долорес, и по нея много лудееха мъжете.
Боби: – Алфредо може да се каже, че е наше откритие за България. Ожени се за барманката от бар “София” и си стана “наш”.
Никол: – Това, което ми остана за спомен от кариерата ми, са двете награди – “Мис Ориентал” 97-а и “Кралица на Ориента” през 98-а, снимките и костюмите. Всяка вечер излизах с нов костюм. Всичко скроено, ушито и обсипано с истински камъни – един по един пришивани от мен и майка ми.
Боби: – Като й вдигнах един ден сака, все едно скални камъни имаше вътре – толкова тежи, братко – не може да го повдигнеш от земята – от костюмите й. А тя танцуваше с тая тежест по нея и се движеше по сцената лека като перце – все едно не стъпваше по земята, а летеше във въздуха!… Музиката си избираше сама, сама си правеше хореографията, и то толкова перфектно, че и аз, дето съм я гледал стотици пъти, съм затаявал дъх!..
Никол: – Сега съм натежала и вече само в компания на приятели танцувам, макар че пак ме канят тая година в Слънчев бряг, но аз се смея на тия предложения – прекратила съм вече с това. Виж, Боби има идея да направи концерт със старите звезди на вариетето – тогава ще участвам. Дала съм му дума!
Питаш ме дали съм успяла при толкова ухажори да се спра на един мъж? – Да, спрях се и имах късмет да открия свестен човек. Щастлива съм със сегашния си начин на живот и, както виждаш, и аз работя зад бара – на смени, като работничката си. Никога не съм ламтяла за пари и слава, и сигурно това ме съхрани като човек да продължа живота си и без светлините на сцената.
Подготви: Еми МАРИЯНСКА
