Как да изградим самоувереност?

9
Добави коментар
rosi71
rosi71

„Не правете компромиси със себе си. Вие самите сте всичко, което имате!“

Дженис Джоплин

Често сме говорили за това, че ако искаме да намалим страховете си, трябва да изградим повече доверие в себе си, ако искаме да се справим с ревността и зависимостта в любовта, трябва да работим върху своята увереност.

Когато сме уверени в себе си, ние се справяме по-успешно във всички области на живота си, по-лесно преодоляваме загубите, чувстваме се свободни и независими. Ако вярваме във своите възможности, не изпитваме нужда да се вкопчим в нещо външно, което да ни носи сигурност. Знаейки, че каквото и да се случи, ще се справим, ние можем да рискуваме, да приемаме предизвикателства и спокойно да се наслаждаваме на танца на живота.

Самоуверените хора пораждат доверие в околните и се радват на внимание, уважение и пълноценни връзки, без страх и прилепване.

Какво всъщност е самоувереност?

Самоувереност не означава да се надценяваш, да се мислиш за повече от другите, не означава да си надменен и да се държиш високомерно.

Да си самоуверен означава да приемаш и одобряваш себе си, да цениш себе си, да цениш своето мнение, да вярваш в своите възможности, да разчиташ на себе си. Да бъдеш удовлетворен от това, което си и от нещата, които правиш.

Как да добием увереност в себе си, как да повярваме в себе си?

Променете ограничаващите убеждения и нагласи.

Най-често липсата на увереност в себе си идва още от детството. Ако като деца често са ви подценявали, ако са ви обиждали или родителите ви са имали прекалено високи изисквания към вас, ако не са ви учили да взимате сами решения и да вярвате в себе си, то във вас вероятно са се формирали убеждения, че сте човек, който никога не се справя достатъчно добре, че сте човек, който не е достатъчно ценен и не заслужава. Когато вътрешните ни убеждения са такива, ние несъзнателно започваме се държим към себе си като към неудачник – във вътрешния си монолог постоянно се упрекваме, изискваме, осъждаме, обиждаме. Без да си даваме сметка, ние се отнасяме към себе си по начина, по който са се държали към нас околните (макар това да не ни е харесвало).

И ако се вслушаме в начина, по който говорим на себе си, ще отбележим, че в главата ни непрекъснато се въртят мисли като – „как можах да кажа това, трябваше да направя това или онова, какъв глупак съм…“ По този начин ние сами слагаме непреодолими прегради на пътя си.

Няма как да се почувстваме уверени и удовлетворени от себе си докато продължаваме да се критикуваме и осъждаме. Разбира се, тези мисли възникват в нас автоматично и ние дори не си даваме сметка за тях. Затова – първата стъпка към изграждане на самоувереност е:

Спрете самокритиката!

Вероятно ще питате – „Но ако не се критикувам, как ще се променя, няма ли да бъде това един вид примирение?“ Всъщност неща стоят точно обратно – ако вътрешният ни монолог е изпълнен с обиди, упреци и подценяване, това създава енергия, която ни потиска, обезсърчава и прави така, че негативните ни „предсказания“ за провал да се сбъднат. Самоосъждането и подценяването отрязват крилете ни, още преди да сме опитали да полетим. И е съвсем логично да се „разбием“.

От друга страна, ако непрекъснато се обвиняваме и упрекваме, то каквото и да постигнем, ние никога няма да сме доволни. Затова вземете решение да не критикувате изобщо себе си. Може да започнете като решите да го правите съзнателно поне една седмица. За целта – бъдете будни и следете мислите си. Всеки пък когато „чуете“ че отново се критикувате, си кажете:

Днес няма да критикувам себе си. Аз приемам и одобрявам себе си. Справям се все по-добре и по-добре.

При всяка негативна мисъл за вас, която изниква в главата ви, отбелязвайте чертичка в специално приготвен тефтер. Когато сте осъзнати и следите какво се случва в ума ви, ще забележите как всеки ден чертичките стават всеки по-малко, а вие се чувствате по-добре и по-уверени.

Нека утвърждението: „Аз приемам и одобрявам себе си. Справям се все по-добре и по-добре“ стане основно за вас. Повтаряйте го всеки път, когато самоосъждаща мисъл се прокрадне в ума ви. Напишете го на картон с големи ярки букви и го закачете на видно място в стаята си. Нека това стане вашето ново мото.

След определен период, когато чертичките в тефтера намалеят значително, можете да включите и други утвърждения, които да повтаряте по 10-20 пъти сутрин, докато сте още в леглото и вечер, преди да заспите. Както знаете, утвържденията действат най-добре, когато сме в полусънно състояние и умът ни е приспан:

– Аз съм уверен в себе си и знам какво правя. Вярвам в себе си. Чувствам се все по-уверен.
– Единственият критерий за моята стойност е моята собствена самооценка.
– Аз съм ценен. Аз съм свободен и независим от мнението на другите.
– Няма провал, има само опит. Позволявам си да сгреша, защото грешките са моят учител.

Следващата стъпка (която може да правите и паралелно с утвържденията), е визуализацията.

В книгата си „Изгради желязна самоувереност“ Пол Макена предлага различни упражнения с визуализации за постепенно увеличаване на увереността. Аз съм подбрала една от тях, която ако я прилагате редовно, ще много голям ефект:

1. Представете си че пред вас стоите самите вие, но малко по-уверени. Затворете очи и си представете как щяхте да изглеждате ако бяхте по-уверени и удовлетворени от себе си – каква щеше да бъде стойката ви, как щяхте да говорите, как щеше да звучи гласът ви, какво щяхте да казвате? Вижте колкото се може по-ярко образа.
2. Сега си представете, че се сливате с по-уверената си версия. Погледнете през очите ѝ, слушайте с ушите ѝ, потопете се в усещането за по-голяма увереност.
3. Когато се почувствате малко по-уверени в себе си и малко по-смели, си представете че пред вас стои друга, още по-уверена ваша версия, притежаваща още повече желание, вяра в себе си, амбиция, обаяние и вътрешно спокойствие.
4. Слейте се с тази още по-уверена ваша версия и отново погледнете през очите ѝ, слушайте с ушите ѝ и се потопете в усещането да си още по-уверен.
5. Повтаряйте стъпка 2 с все по-уверените свои версия докато почувствате, че преливате от увереност. Обърнете внимание какво е изражението на лицето ви, какво е вътрешното ви усещане, какво е положението на тялото ви, какъв е начинът ви на на говорене. Опитайте се да съхраните спомена за тези усещания, за да може постепенно да ги пренесете в реалността.
Правете тази визуализацията всяка сутрин преди да се излезете от къщи докато усетите промяна.

Помогнете си с нещо външно.

Когато човек е уверен в себе си, дори и облечен с работни дрехи, ще се чувства комфортно и ще бъде със самочувствие. Но когато все още не вярва достатъчно в себе си, му е нужна и малко външна помощ.

Купете си нова дреха, в която да се чувствате по-красиви, направете си нова прическа – въобще направете нещо за себе си, което да ви носи усещане, че изглеждате различно. Не е необходимо да се обличате като модел или да носите скъпи дизайнерски дрехи, но когато се грижите за себе си и външния си вид и знаете че изглеждате добре, това ще ви кара да се чувствате по-уверени, а и в същото време предизвиква доверие в хората около вас.

 Практика и пак практика.

Една от най-съществените стъпки при изграждането на самоувереност е – Действие – практика и пак практика! Ако останем само на ниво утвърждения и визуализация без да предприемаме нищо, едва ли можем да направим кой знае какви големи промени в живота си.

Утвържденията и визуализацията са първата стъпка към промяна на убежденията и нагласите ни, но за да изградим доверие в себе си, е нужда практика, малък успешен опит, който да задвижи колелото.

Започнете с малки стъпки. Няма как да искате от себе си чудеса за няколко дни. Освен това, ако се опитваме да направим твърде висок скок, е възможно да се разочароваме и да се откажем от целта си.

Не чакайте да дойде някакво специално събитие – например ваша изява като презентация, изпит, събиране и т. н, че тогава да се опитвате да покажете по-голяма увереност.

Не може да очаквате че ако в ежедневието си се държите плахо и неуверено и не смеете да изкажете мнение, то в „екстремни“ ситуации, когато момента е важен за вас, ще се държите уверено. Затова започнете практиката първо в ежедневието – в разговорите с близките, с продавачката в магазина. Взимайте думата при всеки удобен случай – на партито с приятели, на родителска среща в училището на децата ви. Изказвайте смело своето мнение, давайте идеи. И всеки ден опитвайте да се изявявате на ново поприще като излизате от зоната си на комфорт и направите нещо различно.

 Упражнявайте се да импровизирате, освободете се от желанието за контрол.

Хората, които не вярват достатъчно в себе си, обикновено са по-спокойни, когато всичко е планирано. Затова когато предприемат нещо ново, държат да знаят всяка стъпка до най-малката подробност. Те искат да държат нещата под контрол, за да няма риск да се окажат неподготвени и да се провалят или изложат. Но всъщност колкото и добре да се подготвяте за каквото и да е, никога не могат да се предвидят всички подробности.

Аз съм достигнала до извода, че това което ще ни донесе самоувереност не е да държим нещата под контрол, а да се научим да бъдем гъвкави, да импровизираме и да използваме изникналите възможности, вместо да се плашим от тях.

Колкото повече се стремим да се придържаме към точно определен сценарий, толкова по-несигурни ще се чувстваме ако нещата се „объркат“.

Свободата и самоувереността са в умението да импровизираш! Приемете „объркването“ в плановете като предизвикателство, като уникална възможност в живота ви да влезе нещо ново. Когато сме гъвкави, ние не само ще бъдем по-уверени в себе си, но и ще можем да постигаме много повече успехи в различните области от живота си. Защото винаги шансът е в неочакваните възможности, които не сме планували.

Научете се да взимате решения, ценете вашето мнение.

За да бъдете уверен в себе си човек, е много важно да се научите да взимате решения. Обикновено неуверените хора питат всички около тях за мнение, дълго се колебаят, обмислят, а после имат усещането че са взели грешното решение и вероятно са допуснали грешка. В повечето случи те изобщо не се и опитват да разберат какво мислят те всъщност, а питат разни „авторитети“ около тях. По този начин подценяват собственото си мнение и затвърждават неувереността в себе си.

Затова, когато трябва да вземете решение – задръжте импулса да питате другите, а останете насаме със себе си и се замислете какво всъщност мислите вие. Помнете, че вашето мнение е важно и ценно! Никой друг по-добре от вас не знае какво ще е най-удачното решение. Доверете се на собствената си преценка за нещата. Нека водещо при взимането на решенията ви бъде усещането за комфорт, което носи то в душата ви, а не чуждото мнение. Разбира се, никога не можем да се застраховаме от грешки, но пък в крайна сметка винаги, когато губим едно, печелим друго. А и грешките винаги ни носят уроци и често са просто нужният ни опит. Защото, както съм писала и друг път: Няма провал, има само опит.

Не правете компромиси със себе си. Ценете себе си.

И не на последно място – за да бъдем уверени в себе си – е нужно да ценим себе си. Поставете себе си на първо място. Това не е егоизъм! Помнете, че можете да бъдете полезни на другите, само ако самите вие се чувствате добре.

Научете се да казвате „Не“ на хора и места, които не са добри за вас и не допускайте да бъдете въвличани в каквото и да е, което ви се струва загуба на време или ви кара да се чувствате зле.

При всеки избор, който правите в живота си – от най-дребното – до важните избори в живота си, се питайте: „Този мой избор носи ли ми уважение или ме кара да се чувствам унизен?“

Следвайки тези стъпки с търпение и постоянство, вие ще ставате все по-уверени в себе си и ще се доверявате на своите умения и сили.

А вие какво мислите? Чувствате ли се самоуверени? Какви са вашите начините за изграждане на доверие в собствените сили? Споделете своя опит.