Актьорът Симеон Лютаков, който нашумя с ролята си на прокурора Иван Иванов от „Седем часа разлика”, изживя фатална любов не само на екрана. Малко преди да навърши 41 години, варненецът се раздели с фотомодела Кристина. Лютаков понесе тежко края на 6-годишната си връзка, изля чувствата си в социалната мрежа Фейсбук и дори посвети последната си фотоизложба на бившата си половинка. Малко след раздялата си с Кристина обаче Симеон намери утеха в прегръдките на студентката Ванеса. Медиите гръмнаха, че “прокурорът Иванов” вече се разхожда под ръка с 20 години по-млада от него красавица, която ревностно крие от медиите. Симеон Лютаков се съгласи да даде интервю единствено за „ШОУ” и да разкрие истината за своя драматичен “житейски сериал” .
– Само преди дни имаше рожден ден – прехвърли четиридесетака. Как се чувстваш?
– В пъти по-добре се чувствам на 41, отколкото на 40!
– Защо така?
– Не знам… Нямам някакво конкретно обяснение, ако трябва да бъда честен…
– Как прекара рождения си ден иначе?
– Ами – на пътя! В продължение на 12 часа пътувах, черпих се сандвич в една бензиностанция, пих кафе, ядох шкембе чорба в Хаинбоаз… Такъв рожден ден не съм празнувал през живота си (смее се – б. а.)! Всъщност – никак не можах да го празнувам, точно защото ми се наложи да пътувам през този ден и трябваше да бързам.
– Ясно е, че не е било за снимките на „Седем часа разлика“. Там, между другото, категорично ли “оттекоха” нещата?
– Там нещата ги коментират bTV и „Глобал филм“, но мисля, че
всичко е ясно…
– Но можеш предполагам да коментираш образа на прокурора Иван Иванов. Ще ти липсва ли?
– Честно казано аз обичах този образ. За липсване и дума не може да става, но мислите, в които ме вкара той, си останаха в главата ми. И всъщност ми е много приятно, че попаднах на тази роля. Беше ми готино да я играя…
– Лесно ли се превъплъти в прокурора Иванов?
– Много трудно се играе добрият. По принцип е голямо предизвикателство да го направиш и да задържиш вниманието на зрителя. И за мен си беше абсолютно актьорско предизвикателство да бъда прокурорът Иван Иванов.
– Не си непопулярен актьор, но славата ти дойде именно със „Седем часа разлика“…
– Е, да. Телевизорът знаеш какво прави – вкарва те в къщите на хората и те научават за теб. Така е – с тази роля станах известен. Имам няколко филма преди това, но те не са достатъчни, за да стигне един актьор в къщите на всички и да научат кой е.
– Усещаш ли известността? Спират ли те по улицата?
– Да, усещам я, разбира се. Постоянно ме спират – всеки ден! Искат снимки, автографи, да си поговорят – съвсем нормални неща…
– Блазни ли те или те дразни това?
– Понякога идва и един момент, в който започва ме дразни. Човек понякога иска да е сам със себе си и някак си не му е до това да общува нонстоп. Тогава фенските атаки малко започват да дразнят, но хората не са виновни. Вниманието им е хубаво нещо и е част от нещата…
– Забогатя ли, откакто стана звезда?
– Не, за Бога! Стига, това е смешно – да говорим такива неща! Натрупването на богатство от актьорство е непостижимо тук.
– А чувстваш ли се звезда?
– Ами, ако съдим по отношението на хората към мен – да. Но аз самият пред себе си не се чувствам с нещо по-различен от това, което съм бил преди. Изключително дисциплиниран актьор съм – много трудолюбив и праволинеен, и това отношение на хората не може да ме промени по никакъв начин. А и в България трудно може има звезди. Какво значи звезда?!
– Не знам, ти кажи какво значи?
– Ами, ако всички, които се показват по телевизията, са звезди…
Пази Боже!
– Освен с актьорство, ти се занимаваш и с фотография, а наскоро имаше и изложба…
– Да. Тази изложба измина много дълъг път. Миналата година стартира в София, после я показах в Русе, сега във Варна и след няколко дни заминавам за Коста Рика, където ще я представя в Сан Хосе по покана на костариканското министерство на културата.
Имам и покани и за кино, и за театър… При това доста. Докато се реализират, смятам да се отдам на фотографията. В общи линии имам нужда малко да „заредя батериите“ и да се позанимавам със себе си.
– Напрегна ли те тази сага със „Седем часа разлика“?
– Да, напрегна ме! Всички ни напрегна – няма как… Малко ни се утрепа ентусиазмът на финала, но какво да се прави…
– Имахте големи планове?
– Виж, те плановете не бяха големи. Бяха нормални – т. е. това, което ти е казано, че ще се случи – да се случи. А то не се случи.
– Славата ти е донесла хубави неща, но с тях винаги идват и негативи… Като писанията по медиите за личния ти живот – „Лютаков с нова любов, 20 години по-млада“ и т. н.
– Неприятно е да ти се бъркат в личния живот и най-вече – да съчиняват неща за него. Затова абсолютно няма да коментирам!
– Знам, че приятелката ти – Кристина, с която се раздели наскоро, е твой модел и участва във всичките ти изложби…
– Да, страхотен модел е. Имах чудесно сътрудничество с нея, ако мога така да се изразя. Страхотно!
– Оставате си приятели с нея?
– Да, няма какви други да бъдем (смее се – б. а.). Оставаме си приятели, разбира се…
– Т. е. няма шанс да си продължите връзката, която е била?
– Абсолютно няма да коментирам това!
– Не знаеш какво ще стане оттук-насетне?
– Никой не знае какво ще му се случи след три минути, за Бога! Как мога да коментирам?! Едно е ясно – с Кристина сме разделени.
– Добре, имаш нова приятелка, нова връзка, с нея всичко наред ли е?
– Това пък съвършено няма да го коментирам! Просто няма да давам хляб на никого – да говори с кого съм и какви ги върша.
– Пазиш я…
– Абсолютно! Това си е човекът до мен, който не искам никъде да бъде навиран… Виж, тези неща влияят на връзките. Дори и на стабилни и устойчиви хора с много опит – пак влияят…
– Добре, ще те питам просто щастлив ли си, добре ли си?
– Да, щастлив съм! Много съм добре! Наистина се чувствам прекрасно! И наистина да си на 41 е много по-добре, отколкото да си на 40! Повярвай ми! (смее се – б. а.). Просто всички години, които са били на нула в живота ми – 20, 30, 40,
са били много тежки
И нямам идея защо така се е получавало.
– Какво се е случвало?
– Ами, в личен план винаги е имало някакво разклащане…
– И тази раздяла с Кристина, която разбирам, че не желаеш да коментираш, идва „на нула“…
– Е, преживях я тежко, разбира се. Това все пак беше дълга връзка – 6-годишна.
Едно интервю на Орлин ФИЛИПОВСКИ
