Николай Колев е от легендарното поколение говорители на БНТ, където има 17 години стаж. След това е в ефира на телевизия „7 дни“. Там е вечен абонат на „Господари на ефира“ – падането на камери, микрофони, чаши и по-тежки предмети върху него в студиото по това време беше пословично… От 16 януари води следобедното предаване „Делници“ в телевизия “Евроком”. Колев поддържа свежарската си визия с… много купони и червено вино. Избягва да се впряга и ядосва. Не без значение е и генът от майка му – затова изглежда толкова млад! Пред “ШОУ” култовият говорител дава най-откровеното си интервю за рисковете на професията и разкрива какво е преживял, когато беше едно от най-популярните лица в България.
– Николай, ти беше едно от лицата на БНТ, но водеше и много концерти в цялата страна. Пътуваш с Лили Иванова, с Васил Найденов и ставате приятели. Сигурно си спомняш интересни епизоди оттогава?
– Никога няма да забравя един концерт в Кърджали, в Спортната зала. Аз обявявам Лили и тръгвам към гримьорните, оркестърът започва да свири. Някакъв от местните хора понечва да й отвори вратата, за да излезе на сцената, а тя казва: “Не, благодаря ви, аз не съм царска дъщеря, мога и сама да си отворя вратата!” Лили е магия! Наблюдавал съм жени , които си късат блузите на нейни песни по концертите!
С Васко Кеца имахме на една “Мелодия на годината” много смешна история! Водехме с Ина Симеонова. Записваха се песните, а на другия ден се пееха на живо в залата – доста сложна система. В петък вечерта се транслираше сигналът към София и всички шефове гледат! И изведнъж. виждат, че… Васко е с кецове! Обажда се генералният директор, мисля, че беше Лальо Димитров, и казва: “Това момченце, ако пее с тези кецове, няма да излъчим “Мелодия на годината!”. Ласка Минчева започва да търси Васко, но не може да го открие къде е! Записал си песента и изчезнал на някъде. Беше споменал, че ще ходи до Троян. Викам: “Ласке, тръгвай с милиция към Троян и където има по-шумна компания, търсете го!”. Чак на другия ден вечерта Васко се появи. Нямаше време да се презапише песента. Но той не може да пее на живо по кецове, а няма други обувки! Казва ми: “Ники, ще пея с твоите обувки!”. “Добре, ама аз имам само едни!”, му казвам. И какво направихме – излизам, обявявам, връщам се, събувам обувките, давам му ги, стоя по чорапи, докато той пее с тях на сцената. А те му малки и той само подскача ли, подскача с тях!
Разказа му се играта!
Връща се в гримьорната, дава ми обувките, за да мога аз да изляза на сцената. Скоро му ги подарих тези обувки!
– Чувала съм, че много драматично си преживял “атомното “Ку-ку”, когато те обявиха, че уж в АЕЦ “Козлодуй” е станала авария…
– Бях дежурен на Кулата и водех програмата. Започна предаването и в първия момент ние също онемяхме! Гледаме и не можем да повярваме! Всичко беше направено много истинско! По едно време една колежка от видеомагнетофоните се обажда и ни казва: “Какво се шашкате, не знаете ли, че го излъчваме на запис?!”.
Казах нещо извинително в ефир, но реакцията на хората беше ужасяваща. Започнаха да звънят: “Ще дойдем да ви изколим в телевизията, жена ми е бременна, ще пометне!”, “Ще дойда с автомата!”…
– Докато работеше в телевизия “7 дни”, непрекъснато ти се случваха някакви сакатлъци в ефир и “Господари”-те непрекъснато те показваха. Сърдиш ли им се?
– За какво да им се сърдя?! Това е комедийно-сатирично шоу, което се прави на базата на нашите грешки!
В един от случаите, които показаха тогава, камерата беше зад мен, операторът я оставил за малко без надзор и не я застопорил – тя тръгва да пада, повлича и статива със себе си – и аз я хванах! Това си е за показване от “Господари”-те! Някой път стават интересни лапсуси! Веднъж бяха пуснали един влак, който мина през мен в ефир! /смях/ Аз чета нещо, режисьорът на пулт прави някакви проби и… вместо да го пусне на предконтрол, го пуска в ефир! Майтапех се тогава: “Този влак през главата ми ли мина?!”. Видях го и започнах да се смея, естествено!
Един път бях казал, вместо 17, 117 градуса!
Случват се такива неща! Гостувал съм на “Господари”-те, ако им се сърдех, нямаше да го направя! Пък и те тръгнаха именно в тв “7 дни” и първото интервю със Зуека преди старта го направих аз.
– Николай, а какъв беше стартът на кариерата ти, която те направи толкова популярен за поколения българи?
– Аз бях във Велико Търново и се явих на конкурс за говорители в София, който беше четири кръга. Направих го на майтап. Казвах си: “Мама му стара, аз от провинцията в София, при тия лъвове, жълтите павета не са за мен – ще взема да се хлъзна, да падна, да се повредя! Но, както и да е – дойдох и ме приеха… Тогава Иван Славков беше директор на телевизията. Колегите ме посрещнаха страшно добре. Никой не ми е намекнал, че аз съм от друга категория човек, от друго тесто, втора ръка, че съм “по-лош материал”, както е прието сега да се казва. Всички ми помагаха. Няма да забравя никога Люси Няголова /говорителката Любинка Няголова – б. а./, която ме е учила на правоговор и ми се е карала, когато сгреша…
– Някакъв диалект ли имаше?
– Не са ми казвали, че говоря на диалект. Може би е имало нещо, но в процеса на работа съм си ги изглаждал тези дреболии…
Когато ме пуснаха за първи път в ефир, беше в 10 часа сутринта – трябваше да обявя програмата до обяд – точно три предавания! Като станах от стола, имах чувството, че съм чел един час, а то се оказа, че са някакви 15-20 секунди! Това е нещо невероятно като преживяване – в един миг човек си дава сметка, че го гледа цялата държава, защото телевизията беше една и наистина притеснението е огромно!
С течение на времето работата ме научи на голяма дисциплина. Защото не можеш да закъснееш и емисията “По-света и у нас” да започне вместо в 20 ч. – в 20 ч. и 10 секунди! То ти създава вътрешна дисциплина, която ти остава за цял живот. И до ден-днешен аз се явявам няколко минути преди определена среща. Много често съм сънувал, че закъснявам за емисия. Даже ми се е случвало, когато пътувах в командировки по концерти, да се събудя в някаква непозната хотелска стая и първата мисъл, която ми минава през главата, е: “Къде се намирам, няма ли да закъснея за емисия?!”
– Имаше ли фенки, обаждаха ли ти се?
– О, как! Имах една обожателка – Митка Георгиева Колева, която май беше лудичка, и все ми пишеше писма да й пратя пари да си купи холна гарнитура, библиотека… По 4-5 писма на седмица ми пращаше:
Щяла да ме чака с жълта рокля на червени рози!
/смях/ Е, такива работи…
– Спомняш ли си някакъв инфарктен ефир?
– Трябваше да озвучавам филм за радио “Свободна Европа” на живо. Тогава записи се правиха много рядко. Влизам в студиото, поглеждам си листовете и разбирам, че 3-4 от тях липсват! Изпаднах в паника! А преводът беше от руски – не знаех толкова добре езика, за да превеждам директно. Остава минута и половина до ефира… В този момент влиза една от чистачките и ми подава някакви листи. Пита ме: “Твои ли са?”. “Да!”. Изтървал съм ги, като съм тичал в суматохата между етажите. В този миг филмът започна… Първите 4-5 минути имах чувството, че сърцето ми ще се пръсне. Как съм чел – не знам!…
– След промените в БНТ се отърваха бързо от вас, говорителите, все едно вие сте лицето на миналото, което трябва да бъде забравено бързо…
– Сгрешиха, че уволниха говорителите. Както си седеше разпределението за бачкане на стената, изведнъж някой дойде и каза: “От днес няма да има вече говорители!”. И ни свалиха от ефир. Сега има говорители на правителства, на институции, но преди ние бяхме говорители на държавата. Всички официални новини минаваха през нас. Сигурно затова ни идентифицираха с отишлата си власт… Асен Агов има голям грях към някои от емблемите на БНТ! Може би изпълни политическа поръчка! Нека той да излезе и да обясни защо го направи…
При Мария Тролева се отключи раково заболяване
Георги Ламбрев много тежко преживя уволнението!
Тогава в телевизията дойдоха неподготвени хора, които нямаха никаква представа за това как трябва да изглежда една емисия, къде е акцентът в една новина. Защото не е номерът човек да изчете новината, а да сложи логическите ударения на думите, които трябва да останат в съзнанието на зрителя. Ние имахме стабилна подготовка. Не е както сега – директно в ефира, само защото дадена девойка или даден младеж имат хубава визия или са приятели на някого! Дори в централните телевизии сега се говори много зле: вчера четАх, рекАх, той преценЯ, загубих си листЯта… Това е недопустимо!
– Какво ти прави добро впечатление в днешните телевизии?
– Кеворк. Класиката е класика! Всичко е много изпипано, не чете на аутокю… Аз също никога през живота си не съм чел на аутокю! Не мога да си представя, че ще имам написан текст, ще се вторача в камерата и няма да смея да мръдна! Смешно е да гледаш втренчените им погледи и шарещите очи! В БНТ в началото аутокюто беше само за шефовете.
Или пък си водещ на предаване и си написал въпросите си на аутокю?! Няма ли да се чувстваш неудобно от госта си?! Аз бих умрял от срам, че ще помислят, че съм тъп!
Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА
