окт
16
2007
Пътуване до остров Тенерифе – част първа
Със съпруга ми решихме да прекараме медения си месец на остров Тенерифе. Искахме да бъдем на екзотичен остров и в същото време да не плащаме луди пари за самолетни билети. От проучването в интернет ни се стори, че този остров напълно отговаря на изискванията ни. Обърнахме се към една позната в туристическа агенция за да ни направи резервации за хотел и самолетни билети. Получи се страхотна цена за девет дневен престой, на полупансион, в хотел 4*+, в началото на септември месец. Платихме и с нетърпение зачакахме датата на тръгване.
И така дойде деня в който тръгнахме. Пътувахме до Мадрид, там имахме 6 часа престой и в късния следобед полетяхме за Тенерифе. Излетяхме от Мадрид за Тенерифе с час закъснение поради разразилата се буря и пътуването ни от 2,5 часа беше меко казано страшно. Около нас облаците бяха прорязвани от светкавици и имаше силна турболентност. Умрях си от страх! По някое време излязохме от бурята и настана спокойствие.
Черният пясък по брега
С кацането си на южното летище на Тенерифе /Рейна София/ и със слизането си от самолета направо се задушихме. Беше 00,00 часа, а влагата във въздуха беше толкова голяма, че трудно можехме да си вземем въздух. Трансферираха ни до хотела и ни настаниха в панорамен апартамен на последния етаж с джакузи и огромна тераса с шезлонги. Това беше изненада за нас, защото ние си бяхме платили за стандартна двойна стая. В последствие разбрахме, че жената в ТА, когато е правила резервацията, е оказала че сме младоженци и това е било подарък от хотела. На леглото беше оставена голяма фруктиера с плодове и бутилка шампанско с две чаши. Бяхме много приятно изненадани и въпреки умората ни от дългото пътуване не пропуснахме да се възползваме на момента от предоставената ни екстра!
Часовата разлика на острова е 3 часа назад от България, така че на другия ден се оказа, че сме се събудили на време за закуската. След като закусихме решихме да проучим района около хотела и възможностите за допълнителни екскурзии. Излязохме от хотела и тръгнахме по крайбрежнта алея. Първото нещо което ме учуди беше сиво-черния пясък. Всички снимки които бях гледала в интернет бяха с жълти плажове. В последствие разбрахме, че по крайбрежието навсякъде плажовете са сиво-черни, а само един от плажовете в северозападната част на острова е с жълт пясък, който го карали от Сахара. Явно този плаж съм гледала по снимките. Курорта в който бяхме отседнали се казваше Коста Адехе. Намираше се в югозападната част на острова на плажа
Playa de las Americas.
Плажовете на Тенерифе са следните:
Playa de las Americas, намира се в югоизточната част на острова и предлага величествени плажове и модерно изградена инфраструктура . Playa de los Cristianos, плажът със „златен пясък и кристална вода“, намиращ се в близост до рибарско селище. Това е един от най-дивите плажове на острова. Playa de las Galletas, в най-южната част на острова, частен плаж , от който можете да видите най-красивата панорамна гледка към Тенерифе. Playa de El Puertito, 1,6 километров плаж изцяло със черен пясък, намира се в близост до селото Güimar.
Playa de las Caletillas, още едно средище на туризма, с три прекрасни малки залива.
Вървяхме близо час по крайбрежната алея, а тя нямаше край. Навсякъде около нас беше заобиколено с палми, огромни кактуси и бенджамини. Пръст нямаше, всички растения бяха засяти върху нещо като сива сгур и бяха заобиколени от тънки маркучета, от които поливаха всяка сутрин рано и вечер късно. Беше много чисто. Стигнахме до яхтеното пристанище. Яхтите бяха супер луксозни и големи. Тук мъжа ми се отплесна в снимки на яхтите и ми се наложи да поседна да го чакам под една палмичка /понеже жегата беше станала неописуема/. След кратка фотопауза продължихме и решихме да оставим вече крайбрежието и да се влезем в туристическите информационни центрове, които предлагаха изобилие от екскурзии и забавления. Като лъгани българи решихме да не се записваме в първия център, а да сравним цените и на останалите фирми. За наше голямо учудване разлика в цените нямаше! Всички цени бяха абсолютно еднакви! Първата екскурзия, която заплатихме беше до Джангъл парк.
Джангъл парк
Втори ден
Станахме рано, закусихме и в 8,30 автобуса дойде да ни вземе от хотела. Оказа се, че Джангъл парка беше на 20 км от курорта в който се намирахме. След като излязохме от нашия курорт гледката навън се промени тотално. Палмите и зеленината свършиха и около нас всичко беше само засъхнала лава и кактуси. Голяма пустош!
Изкачихме един хълм с много завои и автобуса спря. Парка беше с висока ограда и не се виждаше нищо. Влязохме през централния вход и изведнъж се оказахме в джунгла. Минахме по цетралната алея над която бяха надвиснали дървета, храсти и лияни. След около 100 м се оказахме на една площадка, от която тръгваха пътеки в различни посоки. Погледнахме картата да се ориентираме от къде да започнем. Тук няма да се впускам в подробности за всичко което сме видели, само ще спомена, че парка беше огромен над 110 декара и 7 часа не ни стигнаха да разгледаме всичко. Имаше отделени различни кътове със животни и растения, имаше и заслони за почивка. Беше нещо смесено между зоологическа и ботаническа градина. Животните не бяха в клетки, а бяха пуснати на свобода, много малка част от тях бяха в клетки. По-едрите екземпляри бяха в големи ровове, а ние минавахме по пътеката над тях. Най – много ми харесаха тигрите и лъвовете албиноси. Големи красавци бяха! Имаше изкуствени водопади и пещери с течаща вода в тях, през които се преминаваше за да се отиде по-нататък. Много растителност, много пътеки /като в лабиринт/, много рекички с мостчета и езерца, екзотични животни и голяма жега! Страшен задух. Не помня колко вода изпихме. На всеки два часа на една огромна площадка с разположени амфитеатрално седалки се правеха представление с птици. Имаше орли, ястреби, лешояди, кондор, щъркели и други местни екзотични птици, които виждах за пръв път.
Джангъл парк
Всички бяха дресирани и изпълняваха номера от сорта да прелитат над главине на хората само като им докосват леко главите и да хващат парчета с месо. Някои по-безобидни птички минаваха и направо си просеха нещо за ядене от публиката. А ние със съпруга ми понеже ни беше напекло, решихме да не сядаме на седалките на слънце, а да седнем до пътеката по която се прибираха птиците и съответно постоянно отнасяхме по някое крило от големите екземпляри при прибирането им зад сцената. Имахме възможността да ги разгледаме от съвсем близо и давахме семена на по-малките екземпляри. Много бяха забавни колко важно пристъпваха с разперени криле като се прибираха. Никой не ги пазеше къде отиват, всички си знаеха местата. А кондора го пуснаха да си лети на свобода и той изчезна някъде над дърветата. След известно време му пуснаха една музика и буквално след секунди го видяхме над хоризонта да се връща. На излизане се спряхме пред папагалите. Не разбирам от породи, но тия бяха от най-големите и бяха всякакви цветове. Седнахме под една палма срещу тях да си починем малко и да ги понаблюдаваме. Прибрахме се в хотела към 18,00 часа, облякохме банските, слязохме на басейна, пекохме се до 20,30 часа /там слънцето пече и става за плаж до към 20,30 ч/ после се изкъпахме и слязохме на вечеря в ресторанта. След вечеря се поразходихме малко по тихите улички на курорта.
Лешояди в Джангъл парк
Трети ден
След закуска решихме да се разходим с влакче из курорта. Оказа се, че той не е много малък, но със задоволство забелязах, че ние сме в най- хубавата му част. В близост около хотела ни се намираха най-хубавите хотели, беше най-красиво и поддържано. В другите части имаше много апартхотели, хотелчета от по-нисък клас и доста започнати строежи.
Лоро парк
Зеленината и екзотиката, които бяха в нашия район там почти липсваха. Въобще ни направи впечатление, че от този вулканичен остров хората са направили рай. Всичко е изкуствено направено, много красиво и изисква много грижи и поддръжка. Но както писах по-горе, това е само в курортните селища, извън тях е пустош. Обядвахме в едно ресторантче на крайбрежната алея /някакви продълговати миди, които не бяха направени по вкуса ни/, минахме да се запишем на екскурзия за следващия ден, прибрахме се, малко плаж на покрива на хотела този път, защото там се чувстваше полъха на вятъра. Басейна беше малък, но пък не се чувстваше толкова жегата. Вечерята в ресторанта този ден беше канарска кухня. Честно да си кажа нищо не ми допадна. Много изчанчени сосове към ястията. Наблегнахме повече на салатите и на десертите.
Продължението :
Автор: Зорница
Снимки: авторът
Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!
Tags: Атлантически океан, Испания, Канарски, Канарски острови/Тенерифе, море, Острови, плаж, почивка, пътешествие
