Кой си ти? Коя съм аз? Кои сме ние? Задавали ли сте си този въпрос, ама наистина?
Често посягаме към атрибутите на социалното – към етикетчетата, с които сме свикнали да се описваме. Аз съм Мартина. Аз съм Цецо. Аз съм психолог, адвокат, специалист, журналист, писател, лектор, медиатор, компютърен специалист. Аз съм добър човек. Аз съм жена. Или мъж. Аз съм вечното дете. Аз съм майка на децата си. Аз съм съпруг/а, самотник, родител, учител. Аз съм бизнесмен. Аз съм образован човек. Аз съм добре облечена, добре изглеждаща жена. Аз съм….
Но аз не съм всичко това! Това са само временни атрибути на социалния живот, които се опитват да обрисуват представата за това кой съм аз. И наистина са временни, променливи.
Преди 30 години щяхте да кажете: “Аз съм дете. Аз съм добър ученик. Аз съм шампиона на гимназията по шах.” После “Аз съм” се е превърнало в подрастващ, ученик, студент, влюбен младеж, буен хулиган, плаха девойка. А сега това ли сте? Или сега сте мениджър, родител, грижовен син или дъщеря. Може да е имало моменти, в които Аз съм да е било: дебел, слаб, плах, комплексиран, силен, уверен, неук, образован човек. А сетне – дядо, баба, пенсионер, здрав, болен …. все етикетчета, които са толкова нетрайни и променливи, колкото времето навън.
Задайте си въпроса – аз името ли съм? Или професията? Или уменията които притежавам? Знанията? Или външността? Дрехите? Богатството и материалните принадлежности? Образованието? Социалния статус? Дрехите, колата и бижутата? Тялото? Или ума? Умът, който поражда мислите? Самите мисли и идеи? А знаете ли, че мислите и идеите не идват от ума? Много е лесно да проверите дали последното ми твърдение е истинно. Затворете очи. Отпуснете се. Вслушайте се в препускащите мисли. И сега си задайте въпроса “Каква ще бъде следващата мисъл/идея, която ще се появи в главата ми?” Е, появи ли се отговор? Знаете ли каква ще е следващата мисъл, след секунда, минута, в следващия час?
…..
Всичко това, което сме свикнали да приемаме за АЗ, всъщност се оказва бледа отсянка, етикетчетата с които, придвижвайки се през земните си години се опитваме да обясним себе си.
А какво има отвъд етикетчетата? Откъде идват идеите, мислите, уроците, които преживяваме? Откъде идва гласът на интуицията, откъде идват великите идеи, гениалните прозрения и открития, откъде идват нотите за едно уникално музикално произведение, откъде идва визията за картината на художника?
От същото място, откъдето идва истинският АЗ СЪМ. Отвъд тялото, ума, емоциите, душата дори. Отвъд привидното знание за Аз-а. От там, откъдето идва всяко едно вечно, могъщо, многоизмерно светлинно същество, преживявало трусове и сътворения, животи и смърти, възходи и падения, богатство и нищета, знание и непросветеност. Отвъд всяко сегментче, изживяващо отделните аспекти на човешкото Аз, стои светлината. Стои Богът, който сътворява вселени и светове, човеци, дървета, цветя, животни, планети и звезди…и който се въплъщава във всяко от творенията си, за да познае себе си. Всяка капка поотделно е съвършена, гениално различна и носеща индивидуален отпечатък, но всички капки в едно правят необятния океан.
Светлина.
Картинката която е заглавна за тази публикация и която видях в публикация на друго скъпо светло същество – Стефи, може би нямаше да ми направи чак толкова силно впечатление, ако не беше снимката на мен и съпруга ми, която ни направи моята скъпа приятелка Диана, докато бяхме на поредното неслучайно пътешествие из свещените места на България – можете да я видите горе.
Кой съм Аз? Аз съм любов, аз съм светлина, аз съм безкрайност, аз съм вечно същество, аз съм дъхът на Бога, аз съм вечното Вселенско дихание, аз съм Божията промисъл, аз съм вечна сила и мъдрост, аз съм пътят, истината и живота, аз съм любовта. Аз съм всичко, което Е. Както и ти си.
Ако намирате тази публикация за интересна и полезна, споделете я с приятели чрез бутончетата отдолу. Нека стигне до повече хора, които имат нужда от нея! Благодаря ви!
Tags: АЗ СЪМ, вечните въпроси, как да обясним себе си, кои сме ние, кой съм аз, откъде идвам, светлинна същност
