Финиковата палма (на латински Phoenix – “Феникс” поради това, че след смъртта тази палма се възражда с млади издънки от корените) e род растения от семейство Палмови (Arecaceae), включващ 18 вида, чиито плодове са тип костилка, известни като фурми. Възрастния индивид представлява, дърво със средно тънък ствол, носещ на върха розетка от дъговидно извити перести листа. На ствола остават дръжките на отмрялите листа.
Период на цъфтене: август – септември. Съцветията излизат от пазвата на листата, като се има предвид, че на едно растение те биват, или мъжки, или женски, т.е тя е двудомно растение. Плода (фурма) представлява продълговата ягода, с дължина 2-7 см, покриващ твърдо семе с продълговата бразда.
Размножаване: чрез семена или издънки. В рода има няколко вида, но като декоративни основно се отглеждат три вида:
• Phoenix dactylifera (Същинска Финикова палма)
• Phoenix canariensis (Канарска финикова палма)
• Phoenix roebelinii
Финиковата палма е бързоизрастващо стайно растение, подходящо и за засаждане в дървени сандъчета. Въпреки, че в България финиковата палма е популярна само като стайно цвете, в пустинните местности на Северна Африка достига на височина до седеметажна сграда. Както всички палми, тя не образува дървесина, а стъблото й е сочно, тревисто и меко. Расте бавно, особено в първите години, като образува само няколко листа. Впоследствие долните листа окапват и основите им изграждат стъблото. Редовно цъфти с пищни златистожълти съцветия. Финиковата палма започва да плододава от шестата година. Тя обаче е двудомно растение. Женските и мъжките съцветия са на отделни растения.
Родината на Канарската финикова палма са Канарските острови. Произхода на Phoenix dactylifera (в превод от латински означава: феникс имащ пръсти) е Месопотамия, но от дълбока древност се отглежда като културно растение в Северна Африка, Индия. Напоследък се отглежда в Южна Европа и Америка, като парково растение. Възрастните индивиди имат право, достигащо до 30 метра стъбло. Наричат е още пясъчна красавица. По думите на един арабски поет, краката на тази палма са във вода, а главата ѝ в небесния огън, което говори, че тя е класическо оазисно растение. Тя един от екзотичните представители, отглеждани у нас като стайно растение. Напоследък на някои места в България се отглеждат на открито, като изискват зимните месеци да бъдат покривани с предпазваща от студа конструкция и поставянето на източник на топлина. Според някои ентусиасти зимата на 2006-2007 г. е била благосклонна и е пощадила незащитени финикови палми, засадени на открито.
Трябва да поливате растението с филтрирана водя, като количеството е съобразено с възрастта и големината на палмата. Финиковата палма трябва често да се оросява. Тори се през периода на израстване на всеки 14 дена. Като всеки пустинен вид, палмата има дълги корени, които проникват на голяма дълбочина, за да търсят влага. В домашни условия това може да се забележи лесно – още на втората година корените на финиковата палма излизат през дупките на дъното на саксията. Това налага ежегодно пресаждане.
По-младите растения предпочитат полусенчесто място, докато по-старите екземпляри се чувстват по-добре на светло, без обаче да са изложени на пряка слънчева светлина. През цялата година финиковата палма изисква температура от 18-25 C, но не близо да се държи в близост до отоплителни тела. Не обича сухия въздух.
Растението може да се размножава с отводи или издънки, но най-добре е да се използват костилки. Въпреки, че семената са твърди, те поникват за около два месеца. Подготвя се смеска от градинска почва, пясък, дървени стърготини и торф.Съдът може да се покрие с тъмна хартия, за да се запази влагата. Полива се редовно. Когато поотраснат растенията се засаждат в отделни саксии. Тези палми изискват високи, тесни и добре дренирани саксии.
Източник: www.cvetq.info
