Автор: Булат Окуджава
Превод от руски: Павел Николов
Питате какво ме подтикна да пиша за войната? Бих искал да отговоря на този въпрос по-обширно. Явно моята природа, провидението или глас свише, нещо такова, което не може да бъде обяснено.
Седемнадесетгодишен се озовах на фронта. Бях романтик в духа на времето. Възнамерявах да вляза в единоборство с фашистките завоеватели. Единоборството ми изглеждаше възвишено, вдъхновено и крайно справедливо. След две-три седмици фронтови живот романтизмът помръкна и се разсея. Войната се стовари с мръсотия, кръв, унижение на човешкото достойнство, загуби. Единственото, което остана, беше осъзнатият тежък дълг, необходимостта да защитаваш страната си от нашественика.
Така завърших войната. Върнах се опустошен, прекомерно изстрадал, с изранена душа, но горд от победата. И веднъж, когато изпитах необходимостта да възстановя всичко в паметта си, написах, може би не много умело, това, което си спомних: повестта „Здрав бъди, ученико!“, стихотворения и песни за онова време.
Минаха още много години. Случи ми се да разбера много от това, което по-рано беше недостъпно. Много неща премислих, преизказах, препопитах, много неща преосмислих и изведнъж в един, както се казва, прекрасен ден с горчивина осъзнах, че сражавайки се за съветската власт, съм отстоял и защитил един чудовищен режим.
Какво му беше чудовищното? Ами това, че беше тоталитарен. Но нали и фашисткият режим в Германия беше тоталитарен. А какво означава „тоталитарен“?
Това е режим, който потиска всички конституционни свободи и права на човека, на личността. Режим, при който не държавата е за човека, а човекът е за държавата. Режим, при който господства единомислие, наложено отгоре, а инакомислието се унищожава. Абсолютно милитаризиран режим, защото главната му цел е световно господство и т. н. И ето че се сблъскаха два тоталитарни режима и четири години си изясняваха своите взаимоотношения, заливайки с кръв половината свят, демонстрирайки своята единна същност; два режима, абсолютно сходни помежду си в главното.
Разбира се, имаше външни разлики. В Германия този режим се наричаше нацистки, в Италия – фашистки, у нас – съветски. Немците се декорираха със свастика, ние – със сърп и чук. Тях ги ръководеше „побеснял“ фюрер (вожд), нас – „гениален вожд и учител“. Те изграждаха концлагери, за да унищожават чуждите, а ние – за да убиваме своите.
Но победихме ние. Трябваше да победим, защото чуждоземното кърваво нашествие е зло по всяко време, във всяка страна, през всеки сезон.
Ние победихме и веднага в Германия се състоя Нюрнбергският процес, на който беше осъдена и забранена нацистката идеология, и Германия започна стремително да заличава своите рани, и се превърна в една от водещите демократични държави с много високо равнище на живот.
Ние победихме. Но нашият режим остана неизменен, а КПСС така и до ден днешен не сме осъдили.
Ние победихме. Но винаги със сладострастие възпитавахме с примера на победите, срамежливо мълчейки за пораженията, стараейки се да използваме всеки предлог, за да не забравяме, че ние сме винаги победители. Това се превърна в наша психология и навярно затова, като стрихме на прах своя руски град Грозний, побързахме да издигнем руския флаг в чест на поредната победа. Ние победихме, а се оказахме победени и на този фон подготовката на нашите власти за военни паради, предполагаем грохот на военни оркестри и салюти и още повече за „всенародно веселие“ под акомпанимента на чеченската война ми се струват абсурдни и неприлични.
Впрочем, аз не съм съдник на властите, пък и това е безполезно. Плюс това те явно се ръководят от заветите на императрица Екатерина Велика, която веднъж заръчала на своя млад наследник Павел Петрович да напише доклад за състоянието на Руската империя. Той написал, че Русия е в беда и затова трябва да се изтеглят всички войски от Европа, да се намали армията, а освободените средства да се превърнат в кърпене на вътрешните пробойни. Екатерина, като прочела доклада, се разсмяла, скъсала написаното и заявила, че наследникът ѝ все още е много глупав и не разбира, че победите възвеличават народа.
Не съм съдник на властите. Но според мене трябва да се осигури сносен живот на останалите живи ветерани, да излезем на 9 май по улиците и площадите и да постоим половин час, със свалени шапки, за да поменем милионите загинали…
БЕЛЕЖКА: Статията „Победените победители“ („Побежденные победители“) е публикувана през 1995 година в сборника „Митове и факти“ („Мифы и факты“), съставен от С. Юшенков и В. Оскоцкий… Макар оттогава да е изтекла много вода, думите на Булат Шалвович звучат потресаващо актуални и днес…
Победените победители
