Стихове

Стихове

  Без бъдеще. Без срам. Без усмивка. С начумерено лице. Посочи с пръст вратата - "Щастливка" -мислеше си старото бабе. И пак босите крака ме отведохана улицата, пред старата врата. Където влажни погледи ме гледаха и казваха ми - "Беднота, беднота". Забързани всички нанякъде,може би до студентския дом, който със сиви стени повтаряше:- Платете и аз ще ви бъда подслон. Нуждаещи ръце се протягаха, но никой не направи погром. Портата с цимент замазаха, чу се тежък железен стон. Завайках се пред очите на всички:- Какво ще правя сега? Нямам в джоба си парички, нямам дори мъничко храна.А те смееха се отгоре ми, дебели, облечени в палта. Със свити юмруци злословихаи сочеха към реалността. Само думи в мислите се гонят,един ден да вдигна гордо глава, да погледна небето, сълзи да се отронят,да извикам: "КРАЙ НА КРИЗАТА!".     Змия се надигна от полето,змия в устата си с много отрова. Ухапа него в сърцето,със змийкия си език в пръстта заровен. Море от черни слъзи поля планините,загнездиха се...
Прочети цялата публикация
Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност