Първият концерт на Борислав Грънчаров е с Оркестъра на Българското радио и телевизия под диригентството на Милчо Левиев. През 1978 г. вече има собствен оркестър – “Гонг”. С него изнася по 400-500 концерта годишно.
През 1989 г. прави шоу заедно с ансамбловото съчетание на световните шампионки по художествена гимнастика и с дъщеря си Мария, която също е певица.
До 1989 г. всички приходи от изявите ми отиваха в държавната хазна. Всичко беше държавно, само че моите колеги с хонорарите, които получаваха, си плащаха данъците, постерите, осветлението, музикалните апаратури, храната и нощувките по време на участия. Това са огромни разноски, които трябваше сами да поемаме, заради което накрая не ни оставаха почти никакви пари. Случвало се е да се върна от двумесечно турне със 150-160 лева спестени средства. Всичко друго отиваше за храна и спане.
За годините, през които съм работил като изпълнител, успях да си купя един черно-бял телевизор и това е
Нито апартамент, нито гарсониера, нищо такова. Тогава ние бяхме третирани като част от народа и не биваше да взимаме повече от един нормален работник. Хонорарите бяха точно определени от Комитета за култура и изкуство. В началото през 1964 г. бяха около 8 до 12 лв. за концерт. Впоследствие, към края на 1980 г., стигнаха до 60 лв., което обаче се даваше само ако си изнесъл самостоятелен концерт. След 1989 г. по-младите звезди вече имат право да взимат целия оборот от концерта. Те може би почти нищо не плащат на държавата като данъци. Въпреки това те, предполагам, ще бъдат третирани по същия закон, по който и ние. Така, когато навършат години за пенсия, сигурно и те ще получават някаква държавна издръжка, но няма да е много честно, нали?
Тогава не се замисляхме какви пенсии ще взимаме, като остареем.
Положението днес обаче е доста сложно, тъй като всичките документи, доказващи, че ние наистина сме работили през всичките тези години, липсват.
В налозите, които беше задължително да плащаме, беше включен ДОД и Обществена осигуровка в размер на 22 процента
По онова време всяка счетоводителка можеше да влезе в затвора и за най-малката далавера, затова и не си позволяваха заобикалки на закона. Сега се оказва, че от тази концертна дейност документите вече ги няма налице.
Истината е, че единствено от Бюро “София концерт” ни напомняха, че ако искаме да се осигуряваме за старини, трябва да си плащаме допълнително осигуровки от хонорарите ни на Запад, което беше доста голяма сума за онези години. Тази осигуровка обаче не беше задължителна и всеки си е направил сметката, че вместо да ги плаща тези пари, е по-добре да си ги спестява.
Там нещата стояха по съвсем друг начин. И оттам плащах данъци на държавата, защото имаше конвенция между България и Германия и по договорите ни се удържаха определени суми за бюджета. Сега, като се замисля,
моите колеги в Германия живеят добре, имат яхти и палати, а ние тук се чудим как да си получим мижавите пенсии,
а и то не се знае още колко време ни остава да ги взимаме.
Не получавам нищо. Когато стана на 70 години, ще ми отпуснат социална пенсия. Смятам, че съм си изкарал десетократно пенсията.
Не ме е срам да искам пенсия, защото имам съвестта и смелостта да кажа, че аз съм си я изкарал стократно.
Наред с беднотията тежка болест сполетя половинката му Светла. Тя бе сред топ манекените на България в далечното вече време на 70-те години на миналия век. На нея й се налага да се сблъска с една от най-коварните болести – рак. Засега лечението й е успешно. Прави усилия да се усмихва по-често (още повече че има пълната подкрепа на съпруга си Борислав, който бил с нея по време на лечението й). Както и на Мария. „Чувствам духовната сила и емоционална подкрепа на дъщеря ми и внука ми в тези трудни моменти. Това ми дава сили“, категорична е тя и вярва, че заедно със семейството си ще преодолее този труден период.
45-годишно приятелство свързва тримата гласовити чаровници. От трио “Бо-Бо-Бо” вече покойният Боян Иванов и Борислав Грънчаров служат заедно в казармата. Там се сдушват на тема музика. Борислав Грънчаров и Борис Гуджунов пък са в един клас в школата за естрадни певци към националното радио и „Балкантон“.
„В поделението имахме басейн, който за две години нито веднъж не го видяхме пълен с вода. Но пък имаше чудесна акустика и естествено ехо за китарите. И там си пеехме, та се късахме”.
