През първата половина на XX век тя е най-ухажваната, но и най-одумваната жена от родния хайлайф. До края на живота си обаче остава онази светска дама, след която навремето всички са се обръщали – червило, пудра, шапка, ръкавици, изискан тоалет, нищо, че се подпира на бастунче. Ако не беше оставила книга със спомени от близо 370 страници, името й навярно щеше да е известно днес само на историците. Но този солиден труд ни дава една друга представа за „кокотката“ и „егоистката“.
Човек очаква, че красива и разглезена от внимание жена като нея ще разказва главно клюки и интриги, но всъщност това е книга за политиката и политическите мъже през един бурен исторически период на България. Вътре почти не се споменават трите й деца, бегло се отбелязват съпружеските стълкновения, които довеждат до развода й. Жената с най-модните тоалети и кукленски красивото личице в много случаи е била по-храбра и по-прозорлива от министрите и генералите на своето време. Книгата й поразява с толерантност, човещина и родолюбив.
В началото на 1885-а столичани често виждат един 24-годишен млад мъж, току-що завършил генералщабната академия в Петербург, но вече на работа в двореца в каляската до княз Батенберг И всеки ден едно 16-годишно момиче причаква в уречения час царската каляска пред дома си на ъгъла на днешните улици “Алабин“ и “Витоша“ и се опитва да привлече погледа на главнокомандващия щаба на българската армия. Това момиче се казва Султана Минчевич и е правнучка на един от най-големите богаташи в страната – търновския търговец Хаджи Минчо. Макар че още е малка, тя вече е усвоила изтънчените дворцови маниери във френския колеж на румънската кралица Кармен Силва, където е учила дотогава. Между другото, кралицата забелязва вокалните й дарби и иска да я изпрати в Париж на свои разноски, за да учи пеене, но баща й решава да се завърне с цялото си семейство в България. Той е завършил медицина в Париж и е първият директор на Александровска болница. А майката е от стара фамилия от Жеравна, преселена в Румъния.
Съвременниците на Султана я описват
като видение в бяла рокля, с леко наклонена надясно широкопола шапка, с бяло пуделче в скута си, а на шията с вишнева панделка
Младият началник-щаб на армията веднага оценява нейната красота и образованост и, влюбен до уши, отива у дома на доктора да иска ръката й. “Мойта Султанка е глезена, ти нямаш дори покрив, за да я подслониш, какво ще й предложиш?” – охлажда ентусиазма му д-р Минчевич. Защото Рачо, кандидат-женихът, е син на обикновен, дребен шуменски кръчмар. Но когато младежът се завръща на бял кон от бойното поле при Сливница и с наградата си от 60 000 гроша купува чифлика в Белово, докторът скланя да даде дъщеря си за негова съпруга.
Тя обаче не дочаква края на проточилия се годеж и… пристава на любимия си
Ето какво пише за този повратен момент в живота си самата тя: „Не бях виждала баща си от деня на моята авантюристична женитба. Той беше огорчен, сърдеше ми се и не искаше да ме види. Въпреки че беше дал съгласието си за годежа ми с Рачо Петров, с течение на времето той беше разбрал, че това беше грешка… Нито аз бях за Рачо, нито той за мен. Възпитана в луксозен пансион, аз бях научила много излишни неща, но не и домакинство. Галена, никога несмъмрена нито от дядо ми, нито от любимия ми вуйчо Телемак… баща ми късно разбра, че Рачо Петров с упорития си и груб характер ще унищожи най-ценното у мен: слънчевата ми весела натура, добротата и главно – детската чистота”.
Незатихваща във времето мълва обявява Султана за любовница на Фердинанд.
Във Варна, между Морската градина и Двореца на културата, има един малък дворец с кокетни арки, известен като къщата на Султана Рачо Петрова
Разправят, че е подарък от Фердинанд. Истината е, че връзката й с царя е забулена с много интриги, клюки и измислици, които продължават и до днес. Факт обаче е, че в началото на тяхната връзка Фердинанд, тогава все още княз, непрекъснато търси поводи да се „поразходи” край дома на Рачо Петров в негово отсъствие, а Султана в това време стои на прозореца и двамата дълго си говорят.
Генералът знае за щедрите подаръци, с които Фердинанд отрупва жена му, при положение че цяла София говори за това, и непрекъснато й вдига скандали, но накрая, като вижда, че не може да излезе наглава с нея, и той се впуска в не по-малко скандални авантюри с жени, едната от които – някоя си г-жа Балугчич, сръбкиня по народност, е арестувана за шпионаж. Поради църковна забрана обаче двамата не успяват да се разведат повече от 10 години. Официално бракът им е прекратен чак през 1918-а.
След години, когато тя вече е разведена с генерала, а Фердинанд е абдикирал от престола и не живее в България, когато всички са го изоставили, дори и собствените му деца, Султана му ходи два пъти на гости в имението Кобург. При второто гостуване Фердинанд я моли горещо да издейства разрешението на премиера Александър Стамболийски поне княз Филип и княгиня Евдокия да се завърнат в България. Когато се връща оттам, Султана отива при Стамболийски в чифлика му в Горна баня. Той я посреща сякаш току-що излязъл от обора – с кални ботуши и гумена престилка. Не й казва даже “Добър ден“, а направо я пита: „Таман сме си сами…
Абе, госпожо, верно ли е, че сте спали с Фердинанд?“
Султана обаче не се притеснява от просташкия въпрос и гордо му отговаря: “Извинете, но аз мислех, че съм дошла при министър-председателя. Ако искам да се изповядвам, ще отида при попа“.
Едва през 1931-ва Рачо Петров завежда дело срещу Султана и иска тя да се откаже от името му, защото го била осквернила в спомените си. Искът е отхвърлен. Банкерът Атанас Буров разказва, че тя му предложила 300 хиляди лева, за да го има за съюзник и свидетел по делото. Той обаче й казал, че не би се съгласил за по-малко от 2 милиона. „Толкова за голям ли се смятате, г-н Буров?” – пита с гняв Султана. „Да, госпожо.” – „Не сте толкова голям, колкото си мислите – побеснява Султана. – Аз съм спала с всички министри и генерали и знам, че са по-умни и по хубави от тебе, но по-нагъл човек не съм срещала от тебе. Затова ще си прибера парите”. Банкерът обаче я предупреждава, че ще загуби делото. Така и става. Пред съда Рачо Петров представил
любовни писма, писани от Султана до различни мъже, а също и нейни голи снимки, правени в двореца на цар Фердинанд в
Евксиноград и на плажа в Остенде заедно с румънския принц Карол
В неравната битка тя е сразена напълно. През 1934 г. Рачо получава развод по нейна вина и й отнема всичко. Тя губи 366 млн. лева.
През последните си години до смъртта си през 1946 г. Султана живее с вярната си слугиня в собствения си дом на ул. “Денкоглу“. Въпреки напредналите си години тя остава докрай онази светска дама, след която човек не би могъл да не се обърне. Нищо, че се подпира на бастунче.
Александра ИВАНОВА
