Д-р Любомир Радоев завършва Медицинската академия в София през 1988 г. Две години работи по разпределение в Ямбол в белодробното отделение. От 1991 г. до 1996 г. е асистент при акад. Чудомир Начев в катедрата по пропедевтика на вътрешни болести, работи в интензивното отделение. От 1996 до 2006 г. е в интензивното кардиологично отделение на Окръжна болница. След това продължава практиката си като кардиолог в извънболничната помощ. В момента работи в медицински център в гр. Елин Пелин. Свързахме се с д-р Радоев не само за да разберем проблемите на лекар в малкия град, а и заради неговата голяма страст – гъбарството. Специално за читателите на в. “Доктор” специалистът обясни кои са опасните гъби, как да ги различаваме и да избягваме натравяне.
– Д-р Радоев, защо напуснахте големите столични болници и отидохте в гр. Елин Пелин?
– При мен проблемът е здравословен. Появи се аритмия на сърцето. Оказа се, че всичко се дължи на свръхнатоварване. Трябваше да ми се направи електро-физиологично изследване. Диагнозата беше нервновегетативна дистония – дисбаланс на автономната нервна система. Затова потърсих сфера на медицината с по-малко стрес. Отидох в гр. Елин Пелин, харесах си работата и там си останах. Приятното е, че работя с непосредствени хора, при които липсват фалш и лицемерие. Проблем е само пътуването през зимата.
– Разполагате ли с необходимата апаратура в гр. Елин Пелин?
– В моя кабинет използвам основните неинвазивни методики – велоергометър, ЕКГ холтер за кръвно налягане, ехокардиограф. Имам също цветен доплер, непрекъснат доплер, импулсен доплер. За амбулаторна практика това напълно ме задоволява.
– Имате ли много пациенти?
– Да, районът не е малък. Контингентът е от близо 30 000 жители от община Елин Пелин и община Горна Малина. Същевременно съм на граждански договор към частна урологична клиника, в която се оперира главно карцином и доброкачествена хипертрофия на простатната жлеза. При хипертрофията се използва най-модерният в урологията зелен лазер, а карциномът се оперира от проф. Щолценбург от Германия с лапароскопска техника. Моята задача е да консултирам пациентите, да оценя сърдечносъдовия риск и да ги подготвя, ако има някакви проблеми.
– Как се появи в живота ви гъбарството?
– Моите родители ми бяха купили книга за гъбите. Започнах да я чета с интерес. Научих кои са основните ядливи гъби и отровните им двойници. После се учех практически от по-опитни гъбари. Такава беше стринка ми, която и сега е жива и здрава на 88 години, явно не се е отровила. Имам и официална диплома за гъбар, която се издаваше преди години от ХЕИ. Отидох на изпитите, за да проверя знанията си. Обикновено на тези изпити се явяваха хора, които искаха да продават диворастящи гъби, и тези, които искаха да култивират гъби за търговия. Изпитът беше доста строг – изкарахме го само 15 човека от общо 85. Така и трябва да бъде. Иначе стават фатални грешки.
– На кои места ходите за гъби?
– Къде ли не. Близо до София ходя в Лозенската планина, в Плана планина, на Витоша и в района около Брезник, защото баща ми е от този край. Гледам да ми остане поне един ден в седмицата за излети. Да,
квалифициран гъбар съм,
но не продавам. Това ми е хоби, правя го за разтоварване.
– Какви други хобита имате извън медицината?
– Занимавам се с фотография. Имам и видеокамера, която е доста хубава за любител, с висока резолюция. Когато ходя за гъби, ги снимам, а най-хубавите снимки качвам на специализиран сайт rogersmushrooms.com заедно с любители от цял свят.
– Коя е красавицата във вашата колекция?
– Гордея се със снимка на кораловиден хорициум – много рядка гъба, попаднала в червената книга на изчезващите видове. Затова е забранена за консумация. Иначе е ядлива. Открих я в Пирин през октомври миналата година. Наистина е много красива, не може да се опише, трябва да се види. Червената мухоморка също е гъба красавица, но за съжаление е доста опасна.
– Кои са гъбите, от които българинът най-често се трови?
– Българинът се трови от различни видове гъби, но най-опасни са бялата и зелената мухоморка. Защо? Това са гъби с дълъг латентен период преди да се проявят симптомите. Основните им токсични вещества са аманитин и фалоидин. Симптомите – гадене, повръщане, профузна диария – се появяват доста късно, след като отровата вече е атакувала основните органи, особено черния дроб. Стига се до остра чернодробна недостатъчност, чернодробна кома и фатален изход. По-неотровните гъби могат да предизвикат стомашно-чревно неразположение. Червената мухоморка предизвиква така наречения мускаринов синдром. Пантерката също е силно отровна гъба. Съдържа вещество, подобно на атропина – микоатропин.
– Каква първа помощ може да се даде при натравяне с гъби?
– Най-напред може да се направи стомашна промивка с активен въглен. Но задължително човек трябва да потърси лекарска помощ. Ако количеството на приетите гъби е голямо, се стига до тежки отравяния. Тогава трябва да се предприемат съответните детоксикационни мероприятия: стомашна сонда, промивка на стомаха и нужните вливания. Слава Богу, не ми се е случвало да спасявам отровен от гъби. Имам спомен за токсикологията от студентските години.
– Какво трябва да се знае за двойниците?
– Ако иска да стане гъбар, човек трябва да познава много добре отровните гъби, за да не ги бърка. След това, изучавайки ядливите гъби, трябва да открие приликите и
разликите им с отровните двойници
Например червената мухоморка и гъбата булка са двойници. И двете са червени отгоре, но червената мухоморка има бели точици по шапката – остатък от общото покривало. Пластинките отдолу на булката са жълти, а на мухоморката са бели. Много е важно да се разграничава печурката от бялата и зелената мухоморка, защото стават чести и фатални грешки. Мухоморката има общо покривало и когато израсте, в основата на пънчето остава нещо като чашка – нарича се волва. Пластинките на печурката са сиво-розови при младите екземпляри до кафяви при възрастните. Докато пластинките на бялата и зелената мухоморка са бели. Ако гъбарят е начинаещ, никога да не бере млади форми на печурката, защото няма да различи общото покривало, а и пластинките са почти бели. Дори аз не си позволявам понякога да бера млади печурки.
– Да се върнем на вашата специалност. От кои кардиологични проблеми страда най-често българинът?
– Сърдечната патология за съжаление е доста застъпена в нашата страна. Българинът на около 50 години започва да страда от различни форми на исхемична болест на сърцето, стенокардия, инфаркт на миокарда, ритъмни нарушения. Докато е млад, не си обръща сериозно внимание на здравето. Например смята, че хипертонията не е заболяване, защото в началото не предизвиква никаква симптоматика. Симптомите са дискретни. Не пие хапчета за лечение на хипертония, защото смята, че тя ще отмине. А това не е така. Хипертонията е сред основните рискови фактори за инсултите и инфарктите. Лошото е, че не се обръща внимание на правилния начин на хранене. Българинът яде каквото му попадне, особено солени храни и с богато съдържание на животински мазнини. Консумира прекомерно и въглехидрати – сладки неща.
– Кога човек започва да чувства последиците от хипертонията?
– Хипертонията е заболяване, което работи непрекъснато върху влошаване функцията на сърцето, за увреждане на сърдечния мускул. Проявите на хипертонично сърце започват след десетата година на заболяването. Лошо е, че системата за профилактика не е добра у нас. Малък процент от българите се отзовават на профилактичните прегледи при семейните лекари. На второ място, Здравната каса не поема много от профилактичната дейност. Давам пример с млад човек на 35 г., който е хипертоник, но същевременно има наднормено тегло и високи стойности на холестерола. Когато диагностицираме при този човек хипертония и дислипидемия – нарушение в мастната обмяна, е редно да ги третираме като два основни рискови фактора за сърдечносъдови проблеми. Но Здравната каса предвижда лекарства само за хипертонията, а не поема разходите за лечение на дислипидемията. Поема ги едва когато се случи сърдечносъдово събитие – инфаркт или инсулт.
Мара Калчева
